site.btaСлед окончателно решение на ВКС Стилиян Костов ще изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 19 години за убийството на Даниела Д., извършено с особена жестокост и в условията на домашно насилие през 2022 г. в с. Войнеговци

С Решение № 256/02.06.2025 г. по наказателно дело № 260/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решение от 11.11.2024 г. по в.н.о.х.д. № 1165/2024 г. на Апелативен съд – София. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Стилиян Костов и на частните обвинители срещу решението от 11.11.2024 г. по в.н.о.х.д. № 1165/2024 г. на Апелативен съд – София.

С присъда от 08.02.2024 г. по н.о.х.д. № 7456/2023 г. на Софийския градски съд подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3-то и т. 6а вр. чл. 115 от НК (убийство, извършено с особена жестокост и в условията на домашно насилие). Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за 17 години.

С обжалваното решение по в.н.о.х.д. № 1165/2024 г. на Апелативен съд – София присъдата е изменена, като наказанието „лишаване от свобода“ е увеличено на 19 години.

С касационната жалба на подсъдимия се заявяват касационните основания за допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, като се иска при условията на алтернативност преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл. 124 от НК (причиняване смърт другиму по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда) или намаляване на наказанието до размера, отмерен от първоинстанционния съд.

С касационната жалба на частните обвинители се заявява касационното основание за явна несправедливост на наказанието, като се иска налагането на наказание „доживотен затвор“.

Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни. Касационната инстанция не споделя оплакването, че съдебните инстанции са провели необективно разследване, при което е пропуснато да се изяснят основни въпроси – относно механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалата, точният час на смъртта ѝ, както и съпричастността на подсъдимия към деянието. Проблематиката на първите два въпроса е била поставена на експертно обсъждане и въз основа на законосъобразно приобщен и правдиво интерпретиран доказателствен материал съдът е мотивирал изводите си за локализацията на нараняванията, техния брой и давност на причиняване. Според върховните съдии въззивният съд е изложил подробни мотиви, с които е аргументирал изводите си, че множеството белези по тялото на пострадалата са от побой, нанесен именно от подсъдимия. Физическото въздействие от негова страна – с ритници и удари с юмруци, е довело до спукване на слезката на пострадалата, причинило смъртта ѝ. „Няма основание да се критикуват нито аналитичната дейност на съда по обсъждане на доказателствата, нито тяхната процесуална годност, възражения за което защитата и не прави“, пояснява  в своето решение касационната инстанция.

Съдържанието на въззивния съдебен акт дава възможност да се проследи подробния доказателствен анализ, който е обсъден от втората инстанция – включващ заключенията от ДНК експертизи (установяващи наличие на клетъчен материал и кръв от пострадалата по дрехите и по ръцете на подсъдимия, както и клетъчен материал от подсъдимия по врата на пострадалата), заключения на СМЕ и приобщени писмени и гласни доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, на труп, освидетелстване, свидетелски показания относими към установяване отношенията между подсъдимия и пострадалата. Според върховните съдии версията на защитата, че липсата на точен час поставя под съмнение съпричастността на подсъдимия към деянието, не е убедителна. Анализът на въззивната инстанция в тази насока е логически издържан. Отговорено е с достатъчна категоричност на въпроса за авторството на деянието, свързващо по безспорен начин подсъдимия с нанесения побой на пострадалата и причинените ѝ сериозни телесни увреждания, едно от които несъвместимо с живота. Посочен е времевият период от няколко часа, за причиняване на най-тежкото от тях, довело до смъртта на пострадалата, като липсват възможности за по-конкретно прецизиране.

По отношение на възражението на защитата на подсъдимия Костов за неправилно прилагане на закона и квалифициране на деянието по чл. 116 НК, а не по чл. 124 НК, касационната инстанция намира, че въпросът за вината е фактически и не подлежи на доказване. Той не се определя от поведението на извършителя след деянието или обяснението, което той лично дава за същото. Затова и аргументите на защитата, че подсъдимият не е искал да убие пострадалата, тъй като в принципен план побоищата във взаимоотношенията между двамата са били практика и че ако е искал да я умъртви, е можел да стори това по-рано, както и че липсва мотив в действията му и че е съобщил за смъртта ѝ, а не е скрил този факт, не могат да се противопоставят на правните изводи на съда относно наличието на умисъл в действията му.

„Въпросът за субективната страна е намерил своя верен отговор, без въззивният съд да се съгласи с тезата на защитата, че щом системно пострадалата е била жертва на домашно насилие, то и последният побой е бил само и единствено проява на желание от страна на подсъдимия за телесна увреда. Конкретният случай, очевидно оказал се последен за пострадалата, е разгледан през призмата на неговата специфика – побой, нанесен от подсъдимия с особена жестокост – с ритници и юмруци, причинил множество телесни увреждания по цялото тяло на пострадалата (на над 20 места), в областта на главата, шията, гърдите, коремната област – с налични три счупени ребра, бедрата, седалището. Силата на ударите е била с интензитет довел и до спукване на вътрешен орган като слезката и излив на 2,5 литра кръв в коремната кухина, причинило и смъртта на Д.”, поясняват от ВКС.

Същевременно оспорването на изводите относно авторството на деянието, било на базата на процесуални пропуски или като нарушение на материалния закон, също се явява неоснователно. Касационните съдии приемат, че: „съпричастността на подсъдимия Костов към умъртвяването на пострадалата е изградено не на основата на предположения, както счита защитата, а се основава на законосъобразно събрани и правилно анализирани доказателства.  На основата на доказани фактически изводи за броя, локализацията, силата на нанесените удари, са направени изводи и за субективното отношение на подсъдимия към резултата – смъртта на пострадалата“.

В заключение въззивният съд правилно е мотивирал изводите, че не се установява изключителност на осъщественото деяние, отличаваща го от останалите сходни престъпления. Наличието на два квалифициращи признака, начинът на осъществяването му и данните за личността на дееца, са отчетени като фактори, които са обосновали увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“, но основателно не са мотивирали съда да наложи „доживотен затвор“. Доказателствата за системно упражнявано насилие по отношение на пострадалата е намерило своето правно отражение в квалифициране на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6а НК.

Смекчаващите отговорността обстоятелства са отчетени от въззивния съд, но правилно не са се ползвали със значителна тежест. Съпоставени са чистото съдебно минало на подсъдимия и това, че е давал обяснения, частично допринесли за разкриване на обективната истина, с множеството отегчаващи отговорността му обстоятелства – два квалифициращи признака, причинени  на пострадалата множество и различни наранявания, които са извън това, довело до смъртта ѝ, проявената престъпна упоритост при постигане на съставомерния резултат, дългогодишната агресия, проявена и към детето на пострадалата, определящи личността на подсъдимия като такава със завишена обществена опасност. Това е дало основание на въззивния съд да коригира наказанието на подсъдимия, като го увеличи и определи размер, близък до максимума в санкционната част на чл.116 НК.