site.btaКоментар на председателя на БТПП относно подписания меморандум за сътрудничество между работодатели, синдикати и правителство, за противодействие на спекулата при въвеждането на еврото

На 9 юни 2025 г. беше подписан меморандум за сътрудничество между АОБР (Българската търговско-промишлена палата КРИБ, АИКБ, БСК), синдикатите КТ „Подкрепа“, КНСБ, и правителство, във връзка с въвеждането на еврото за недопускане на необосновано повишаване на цените на стоките и услугите.

Работодателските организации поеха ангажимент да съдействат за коректно отразяване на плюсовете и минусите от въвеждането на еврото, и да съдействат за предотвратяване на спекулативни търговски практики.

БТПП следи развитието на европейската валута внимателно още от нейното създаване. Досега се констатира, че като цяло ползите за съответна страна въвеждаща еврото, са в преобладаващата си част положителни, като разбира се, се отчитат известни затруднения основно в дейността на търговията и главно заради паралелното функциониране на две валути.

В публичното пространство се изказват мнения, че трябва да вземем пример от страни, като Полша, Чехия, Унгария, Румъния, които са членки на ЕС, но нямащи планове към скорошно присъединяване към Еврозоната. Статистиката за последните години показва за тези държави, в периода, когато пътят за присъединяване на България към Еврозоната стана по ясен, ръстът на БВП на България през 2024 г. бе 2.8 %, за разлика от Румъния и Унгария, където същият тогава бе под 1 %. Единствено Полша постигна ръст на БВП от 2.9 %.

При показателят брутен държавен дълг, като процент от БВП, през 2024 г. България е с 24.1 %, докато Унгария – 73 %, Полша – 55 %, Румъния – 54 %. Данните  показват, че страни, които не предприемат политика за присъединяване към Еврозоната, а продължават да използват собствена валута сериозно задлъжняват. Големият дълг от макроикономическа гледна точка е тежест за бъдещите поколения на тези държави.

Подобна е и ситуацията с инфлацията. През 2024 г. България има 2.6 % инфлация, докато Унгария – 3.7 %, Полша – 3.7 %, а Румъния – 5.8 %.

При дефицитът на платежния баланс България отново е по-добре, отколкото групата на посочените страни – само с 3 % дефицит, докато Унгария е с 4.9 %, Полша – 6.6 %, Румъния – 9.3 %. Данните показват трайна тенденция за увеличаване на дълга на тези страни.

По адрес на притесненията за паралелното действие на две валути в кратък период от време, БТПП е длъжна да опресни паметта на българите, връщайки се назад във времето, когато „добри“ специалисти и финансисти свалиха драстично себестойността на българския лев и вкараха страната в хиперинфлация. За периода от средата на 1996 г. до средата на 1997 г. инфлацията достигна 500 %.

Длъжни сме да припомним, че на помощ за спасението на българската икономика дойде първо германската марка, а в последствие и възприетото от Германия евро. Благодарение на тези две валути, курсът на българския лев не се измени с нито цент от първоначално заложения през 1997 г. във валутния борд 1.95583 лева за марка/евро.

Можем спокойно да заявим, че притесненията от въвеждането на еврото са безпочвени.

Опирайки се на опита ни от 1997 г., БТПП не се съмнява, че както гражданите така и банките ще се справят успешно с превръщането на своите левове във евро. Апелираме към по-малко популизъм за по-безболезнен преход към новата валутна единица. Спекулациите около въвеждането на еврото само засилват притесненията на хората нямащи задълбочени познания във финансовия сектор.

По отношение на спорния въпрос дали трябва да влезем в еврозоната сега или след време, трябва да припомним, че по време на престоя си във валутния борд България спазваше всички изисквани показатели. Дори успяхме за определен период от години да реализираме бюджетен излишък. Годините, в които бяхме във валутния борд ни спираха да реализираме по-висок икономически растеж.

БТПП изразява удовлетворение от подписването на подобен меморандум и ще положи усилия той да бъде изпълнен.