site.btaБХК: Затварянето на незаконни домове отваря темата за дължимата грижа от страна на държавата

Необходими са контрол над резидентните услуги за възрастни и въвеждане на забраната за нечовешко и унизително отнасяне в Наказателния кодекс, посочват от БХК в позиция по казуса с домовете за възрастни хора.

През последните дни Министерство на правосъдието съобщи за поредица от акции в нелицензирани домове за възрастни хора, в които обитателите са били подложени на унижения, липса на грижа и незаконно лишаване от свобода.

От публично известните факти е ясно, че тези незаконно функциониращи „домове“ са случайна находка на проверяващите власти, които са действали срещу т.нар. имотна мафия. Налага се впечатлението, че функционирането на подобни места, в които са настанявани десетки възрастни хора, е останало незабелязано както от местните кметове, така и от други лица, които са могли да забележат нередности – лекари или нотариуси. Други места са функционирали с лиценз или са били в процес на отнемане на лиценз. Данните дотук ясно сочат, че контролът в сферата на грижата за възрастните хора е занижен – проверките, извършвани от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Агенция за социално подпомагане са или ненавременни, повърхностни и недостатъчни, или твърде щадящи.

Справянето с подобни практики изисква държавата да влезе в ролята си освен като упражнява навременен, достатъчен и ефективен контрол, също и като развива и инвестира в публичните политики за грижа в общността – модел, за който в България се говори от десетилетия, но приложението му на практика е забавено и неефективно.

Необходимо е държавата да създаде палитра от услуги за възрастни хора в общността, инвестирайки не само в инфраструктура, а основно в квалификация и кадри, така че тежестта за грижата да не пада изцяло върху семействата. Властите следва да ревизират изцяло подхода към възрастните хора, които имат нужда от достъпна социална инфраструктура и здравеопазване, но са способни сами да взимат решения за себе си.

По отношение на санкциите българският Наказателен кодекс не въвежда в достатъчна и адекватна степен забраната за нечовешко и унизително отнасяне по член 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Възрастните хора са жертва на малтретиране и извършителите би трябвало да носят отговорност именно за това, а не за отваряне на подобни места без необходимия лиценз. Поставянето на акцент върху лицензирането на услугата измества фокуса от истинския проблем и действителните жертви. Държавата трябва да упражнява административен контрол върху предлагането на всякакви резидентни услуги за възрастни, като взема предвид, че възрастните хора са настанени там доброволно поради липса на други адекватни услуги за възрастни хора в общността.

Необходимо е да се проведе ефективно и всеобхватно разследване върху всички аспекти на тези “домове”, в това число настаняването и заплащането за престоя на жертвите.

Не на последно място, трябва да обърнем внимание, че незаконните домове за възрастни хора не са единственото място, в което уязвими хора стават жертва на нечовешко и унизително отнасяне. През последните три десетилетия БХК е работил по сходни случаи както в институции за деца, така и в такива за възрастни с увреждания, а последните тревожни находки в държавни психиатрични болници са едва от миналата година.

Затварянето на незаконните заведения е крайно необходимо, а санкционирането на собствениците им – задължително. Но това няма да е достатъчно, ако държавата не свърши останалата част от работата си и не създаде условия за развитие на услуги за грижа за най-уязвимите с уважение към правата и достойнството им.