site.btaИзложба в Националния исторически музей изследва границите между България, Гърция и Турция чрез изкуство

Изложбата се осъществява в партньорство с италианската Платформа за дизайн и културни продукции Лунгомаре и показва съвременни творби на Есра Ерсен, Борис Мисирков и Георги Богданов, Иван Мудов и Анна де Манинкор

Болцано/София. На 8-ми април 2025 г. в 17:00 ч., в Националния исторически музей в София ще бъде официално открита изложба „През призмата на границите – Епизод 2: Художествени пътувания между България, Гърция и Турция”. Тя изследва сложните обществени и политически реалности, както и проблемните истории на най-югоизточната граница на Европа. Четири създадени специално за изложбата творби на Есра Ерсен, Борис Мисирков/Георги Богданов, Иван Мудов и ЦимерФрай (Анна де Манинкор) взаимодействат с останките от миналото, със символизма на местните граници и с историите на живеещите и преминаващите пред тези граници. Куратори на изложбата са Катя Ангелова, Ангелика Буртшер, Марион Оберхофер.

Изложбата „През призмата на границите” е проект на Платформа за дизайн и културни продукции Лунгомаре от Болцано, Италия, създаден в рамките на проекта по Хоризонт Европа „B-Shapes – граници, формиращи перцепциите на европейските общества”.  „Епизод 2: Художествени пътувания между България, Гърция и Турция” събира творчески проекти на Есра Ерсен, Борис Мисирков и Георги Богданов, Иван Мудов, ЦимерФрай (Анна де Манинкор). Куратори на проекта са Катя Ангелова, Ангелика Буртшер, Марион Оберхофер. Изложбата се открива във вторник, 8-ми април 2025 г. в Националния исторически музей в София (България) в присъствието на всички автори и е представена от кураторите и научните партньори на „B-Shapes”. 

Размишлявайки за публичните, индивидуалните и пространствените наративи, художествените проекти предлагат разнообразни перспективи, които допринасят за едно по-нюансирано разбиране на тези гранични земи. Границите не са статични линии – това са местещи се, порести места, където се преплитат всекидневен живот, политика и исторически наративи. Те са динамични пространства, зони на напрежение и трансформация, формирани от непрекъснато разгръщащи се конфликти и преконфигурирания. Границите не само разделят; те моделират възприятието, паметта и културното въображение. 

Творбите от изложбата представляват художествени пътувания между България, Гърция и Турция“, като възстановяват потиснати гласове, оспорват официални наративи и предлагат алтернативни начини за възприемане и спомняне на границите. По този начин границата се превръща в пространство на връзка и в праг, поставяйки под въпрос ролята й на разделителна линия и вместо това насърчава диалога, обследва допирните точки и формира едно разширено гранично пространство, където да се говори за дълбоката преплетеност на местата и за това как те оформят както историята, така и настоящето на цялата страна, а също и на глобалния наратив.

Творбата на турската художничка Есра Ерсен „Следи на миналото, призраци на бъдещето” изследва взаимодействието между личните и колективните идентичности, илюстрирайки начина, по който границите не само очертават територия, но и градят наративи на принадлежност и изключване. Ерсен се съсредоточава върху общностите, които – през граничните процеси – са най-значително засегнати от спонсорираната от държавата хомогенизация и нейното следствие – принудителното преселване. Вдъхновявайки се от техниките на миниатюрата, нейният проект е покана към зрителите да разпитват националните митологии и скритите истории и да преосмислят конструираното естество на самата идентичност.

„Пътуващият паметник” на българския творчески тандем Борис Мисирков и Георги Богданов е размисъл върху липсата на мемориали, посветени на хората, загубили живота си, опитвайки се да избягат от Източния блок в периода 1944 –1990 година. За разлика от традиционните паметници, тази ефимерна интервенция съществува в състояние на прогонване – съпротивлявайки се на постоянството, въплъщавайки разрива и поставяйки под въпрос какво и кой се счита, че си заслужава възпоминание. Като се обръща към понятието контрапаметник (анти-монумент], работата оспорва хегемонните режими на памет и призовава за критично преосмисляне на пропуските на историята. „Пътуващият паметник” е посветен на загиналите в опита си да избягат и в търсене на свободата и по тази причина е нужно раните да се поддържат отворени и зрителят да не се примирява с това минало на насилие.

Пограничните разходки по българо-турската граница на българския автор Иван Мудов не са просто обиколки сред природата, а изследване на невидимите линии върху съвременните географски карти – линии, които едновременно разделят и свързват. Те вдъхновяват три нови произведения, които насърчават критичното осмисляне на актуални теми. „Репелент B-Shapes“, създаден на основата на Червената мухоморка (Amanita muscaria) и странджански билки, съчетава традиционни познания с практични решения, подчертавайки взаимосвързаността на екосистемите. Именно преживяването на ефектите на гъбата – с нейните физически и когнитивни въздействия – провокира появата на две други творби: „Гранични цветя“ – пейзажи, създадени от отпадъци, събрани в пограничните райони, които впоследствие „пътуват“ до Националния исторически музей в София, и „Звукови знамена“, създадена в сътрудничество със Сибин Василев, в която изкуствен интелект преобразува изображенията на флаговете на България, Гърция и Турция в звук.

Творбата „Отговорът е ей там” на Анна де Манинкор от италианския колектив „ЦимерФрай” надгражда едно пространно изследване, проведено в граничния регион на България и Турция. Работейки в областта на документалното кино, авторите преплитат присъствието на един постоянен пейзаж – безразлична към границите природа – с поредица от интимни разкази на живеещите в пограничните земи и пресъздават по-дълбоки бариери – между центъра и периферията, между мечтите и реалностите, между природата и човека. С кинематографичния си подход проектът приканва публиката да преосмисли границите като нещо повече от линии на картата, а и като мощни сили, които формират човешки преживявания, пораждат нови въпроси и оставят трайни емоционални следи.

За първи път Националният исторически музей в София показва съвременни творби, които взаимодействат с различни фабули от музея и поставят под въпрос институционализираните наративи на българската национална историография, по-специално тези, отнасящи се до местата по границата с Гърция и Турция. Творбите са изложени в пространства на открито и по трите етажа на музея. Изложбата приканва зрителите към размисъл върху начина, по който границите – както физически, така и концептуални – формират не само (национални) идентичности, но и разбирането ни за самата история. Тя е настоятелен призив да се направи равносметка на мълчанията и пропуските на миналото, превръщайки музея в пространство за диалог и нови представи.

Изложбата „През призмата на границите – Епизод 2: Художествени пътувания между България, Гърция и Турция” може да бъде разгледана от 9.04.2025 г. до 29.08. 2025 г.

 „През призмата на границите” – публикация. В публикацията „През призмата на границите” научните и художествените изследователски методи влизат в диалог и предлагат възможност за по-задълбочено взаимодействие и критичен размисъл върху изложбата. Книгата ще бъде публикувана от издателство „Kunstverein Publishing Milano” под редакцията на Катя Ангелова, Ангелика Буртшер и Марион Оберхофер, с графичен дизайн на Лунгомаре. Тя включва специално поръчани текстове на писатели и изследователи като Дорте Ягетич Андерсен, Киара Брамбила, Димитър Каранешев, Капка Касабова, Йохана Митерхофер, Маркус Николсон, Макси Обексер, Ева-Каиса Покола, Йоана Воврецка и Пиеро Дзанини, които изследват връзката и взаимното обогатяване между изследванията на границите, изкуството и литературата. Един от разделите на книгата е посветен на поръчаните за изложбите (Епизод 1 и Епизод 2) творби на Есра Ерсен, Борис Мисирков/ Георги Богданов, Зорка Волни, Иван Мудов и ЦимерФрай (Анна де Манинкор). Като приложение са поместени творби на Памела Додс.

Публична програма. Схващането на Валтер Бенямин, че „истинският образ на миналото профучава” предполага, че историята нито е устойчива, нито е завършена – тя е съзвездие от фрагментирани мигове, непрестанно пресъздавани от настоящето. Поради това търсенията на изложбата се разширяват с една публична програма чрез перформативни и дискурсивни формати като семинари, разговори и прожекции. Взаимодействайки с различни публики, тя служи като еволюираща платформа, която размишлява върху преплитанията на граници, естетика и политика. „През призмата на границите” не просто съхранява памет – тя я преоформя и мобилизира, подчертавайки, че границите не са неизменни и не са неутрални, а са пространства на непрестанно договаряне и оспорване. За повече информация: www.lungomare.org 

Проектът „B-Shapes – граници, формиращи перцепциите на европейските общества” е финансиран от Европейския съюз в рамките на програма Horizon Europe.