site.btaСтанислав Стоянов: Външната политика на ЕС трябва да се върне към дипломацията, да загърби военната ескалация

Външнополитическата стратегия на ЕС дава приоритет на милитаризацията пред прагматичното сътрудничество – Европа трябва да се съсредоточи върху мира, икономическата стабилност и интересите на своите граждани.

Станислав Стоянов, евродепутат избран от квотата на „Възраждане“, член на  групата „Европа на суверенните нации“ и председател на едноименната европейска партия, призова лидерите на ЕС да върнат външната политика на Съюза обратно към дипломацията като загърбят стратегията на безкрайна ескалация на конфликти по света. 

„ЕС трябва да даде приоритет на прагматичното сътрудничество, а не на поляризацията. Съюзът трябва да защитава дипломацията, а не ескалацията и безкрайната война. ЕС е създаден като мирен проект. Време е външната му политика да отрази това,“ заяви Стоянов от трибуната на Европейския Парламент по време на разискванията на годишния доклад за изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност за 2024 г.

Призивите за намеса на ЕС в региони като Тихия океан тласкат Съюза към ролята на глобален полицай и го отдалечава от мирния проект замислен от неговите основатели, обяви Стоянов. „Обсебеността от Русия и Китай подхранва ненужна ескалация, измествайки фокуса и ресурсите от жизненоважни въпроси като икономическата стабилност и енергийната сигурност. Той изисква неограничена военна подкрепа за Украйна - държава извън ЕС и извън НАТО - като същевременно пренебрегва бремето върху европейските данъкоплатци,“ заяви той.

Според Стоянов, представената в доклада визия за европейската външна политика е дълбоко погрешна — тя е остаряла, небалансирана и несвързана с интересите на гражданите на ЕС. „Докладът ни връща във времената на Студената война, като пренебрегва сложната геополитическа динамика в съвременния свят,“ добави Стоянов.

Годишните доклади за „Изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност“ оценяват стратегията за външната политика на ЕС през изминалата година. Като ръководна рамка за външната политика на ЕС, докладът представлява ключов инструмент за оформяне на ролята на Съюза на глобалната сцена.