site.btaСдружение "Всяка дума": Липсва държавна политика за ранна диагностика на детското развитие

Българските деца в аутистичния спектър и сродни разстройства получават помощ за затрудненията си с 6 месеца до две години закъснение, заради липсата на алгоритъм за реакция от наблюдаващите специалисти. съобщи Станислава Чуринскйене, председател на Сдружение „Всяка дума“. В много европейски държави, педиатърът насочва детето за оценка със сертифицирани тестове към съответните служби. У нас обаче това не се случва, поради голямата натовареност на педиатрите и недостатъчните обучения за родители в разпознаване на първите признаци на задръжки в развитието. Множеството митове за аутизма, породени от липса на достатъчно информация, също затрудняват бързата родителска реакция. Често когато детето има някаква реч, родителите се успокояват, че е невъзможно то да е в аутистичния спектър и реалността лъсва в предучилищния етап или първи клас, когато интервенциите имат ограничен ефект. В същото време образователната система се задъхва да осигури обучителна подкрепа на нуждаещите се.

Липсата на подготвени медици, които да работят по отстраняването на биологичните причини за аутистичния спектър е друго огромно препятствие пред успешното възстановяване на децата. У нас все още много изоставаме в оказването на изключително важната медицинска помощ. На идентифицирането и лечението на биологичните причини за проблемите в развитието все още се гледа като на екзотика, вместо като на основна и задължителна стъпка. Оптималната грижа за децата включва ранно тестуване, медицински изследвания при доказано забавяне, лечение на биологичните фактори, работа с поведенчески специалисти. Ако всички условия са спазени, децата в спектъра могат успешно да се интегрират в образователната система и да водят пълноценен живот. Нужните изследвания обаче са огромна финансова тежест за засегнатите семейства и не се финансират от Здравната каса.

Храненето на децата също трябва да стане национална политика и приоритет още днес, за да видим промяна в бъдещето, смята д-р Мария Савчева от „Биомедикъл“. Дефицити в храненето на майката водят до дефицити на важни витамини и минерали при детето, а това се отразява на развитието му. Ако те се открият рано, много неща са поправими. Храната влияе и на активността. Консумацията на някои храни утежнява  хиперактивността, променя емоционалната стабилност и поведението им.

1 на всеки 36 деца е в аутистичния спектър в световен мащаб, по данни от 2020 г. През 2016 г. статистиката показваше 1 на 168 деца, докато към 2005 – 1 на всеки 10 000. Този главоломен ръст изисква светкавични мерки и превръщането на ранната оценка в държавна политика.