site.btaСдружение “Азбукари”: ”Поредно и окончателно решение на ВАС: Нищожност на решението на КЗД по казуса с ромските стипендии от 2016 година”


Изложението представя критична гледна точка към проекта за ромски стипендии, действията на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Министерството на образованието и науката (МОН) и Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ). Основният акцент е върху това, че в продължение на осем години българският съд е постановявал решения, които КЗД не е изпълнявала, като продължава да защитава проект, обявен за дискриминационен.
Според съдебните решения проектът нарушава принципа на равнопоставеност, като предоставя стипендии на ученици от ромски произход при занижени критерии, докато останалите български ученици не получават същите привилегии. ВАС потвърждава, че решението на КЗД е нищожно, тъй като противоречи на вече установената съдебна практика.
Основни въпроси, които се поставят:
Защо КЗД не се съобразява с решенията на българския съд?
Кой ще понесе отговорност за неправомерното разходване на публични средства?
Колко подобни проекти са били реализирани през годините?
Какъв ще бъде ефектът от тези практики върху българското общество и образователната система?
Този случай подчертава проблеми в държавното управление, прилагането на законите и контрола върху административните актове, като поставя въпроса за справедливостта в разпределението на образователните ресурси.
Стипендия от 60 лева всеки месец за оценка 3,50 предизвиква късо съединение в обществото и мотивира КЗД да брани със зъби и нокти образователни проекти, в тотален разрез с Конституцията на Р. България, дискриминиращи всички останали български деца. Получаването на стипендия от 60 лева месечно за минимален успех от 3,50 е в пъти повече от предвидената стипендия за отличен успех на учениците от различен от ромския произход.
През 2016 г. проектът на МОН за отпускане на стипендии по 60 лева всеки месец на деца от ромски произход създаде цунами от обществено недоволство в България, когато Меглена Кунева бе министър на образованието, а МОН и ЦОИДУЕМ работеха като второстепенен партньор в проект на чуждестранен частен ромски фонд, който се разпореждаше със средства на българските данъкоплатци.
За 9 години две решения на Административен съд - София град и едно на Върховен административен съд не вразумиха състава на Комисията за защита от дискримания (КЗД) да се съобрази с ПОСТАНОВЛЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ СЪД, обявили за нищожни решенията на КЗД по казуса с ромските стипендии.
От 2016 година насам спечелените съдебни битки на Сдружение Азбукари се оказват напълно безсмислени, тъй като КЗД не се съобразява с решенията на българския съд. В продължение на 9 години гражданската организация защитаваше българските деца и ученици, като постигна успех в съдебния спор доказвайки, че е допусната дискриминация на българските деца от частен ромски фонд и МОН.
И оттук идва съвсем закономерният въпрос, след като специализирани държавни органи като КЗД в България, които пренебрегват съдебни решения, отказват да се съобразят с тях и да приложат на практика дадените от съда указания, то тогава защо изобщо има български съд? Не е допустимо и не е известна друга световна правна практика в демократичните държави, при която решенията на съда да бъдат омаловажавани безпардонно от служебни лица и състави на комисии. Този акт на неглижиране и отказ от прилагане на съдебни решения е брутална подигравка и със съдебните състави.
Редно е да се фокусираме върху немаловажния въпрос - ако Комисията за защита от дискриминация е върховният съдебен орган в България, защо да не закрием изцяло българския съд и да насочим споровете на българските граждани по административните дела към тях като орган с по-високи и независими компетенции. КЗД до такава степен се е самозабравила, че с отказа си да прилага съдебните решения, с претенцията си за независим орган взема решения като държава в държавата.
Безскрупулното отношение на Комисията за защита от дискриминация не спира дотук. Във всички съдебни решения, свързани с производството се посочва, че е неоснователно позоваването на процесуалния представител на КЗД на чл.40 от ЗЗДискр., деклариращ независимостта на Комисията, като специализиран държавен орган.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА СИЛА НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ не нарушава независимостта на държавния орган, постановява още съдът. КЗД следва да се ръководи от законите, вътрешните правила, съобразно със събраните в административното производство доказателства и в пределите, очертани от съдебното решение.
Преди 9 години мнозина от Вас ни задаваха въпроса:
- Какво следва сега? Ако живеехме в нормална държава, първото и основно нещо, което трябваше да е направено дотук, още през 2016 година, когато този абсурден проект стана публично известен, българските институции трябваше да се самосезират и да реагират светкавично на подадените от нас сигнали за нарушение. С проблема бяха запознати десетки българските институции, които би трябвало да имат отношение по темата. До днес – уви!
От 2016 година насам Сдружение Азбукари изпрати наръч от жалби и документи, осветяващи грандиозния скандал по програмата за толериране на ромите чрез стипендии, унижаващи достойнството на всички останали български деца. В търсенето на справедливост, ние многократно подчертавахме, че българската Конституция е върховният и основен закон, който подчинява в правовата рамка безапелационно и безпрекословно всички останали държавни закони и нормативи.
Ако живеехме в нормална държава, министърът на образованието по това време – Меглена Кунева би трябвало да даде отговор на поредицата от въпроси, касаещи съмнителното съдържание на проекта „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средно образование“, осъществен от Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства към Министерство на образованието и науката. Същите се направиха на слепи и глухи и пристъпиха към фактическото изпълнение на проекта, в продължение на две години, въпреки подадената от нас жалба в Комисията за защита от дискриминация.
Докато съставът на КЗД протакваше вземане на справедливо решение от 2018 година насам, за справка може да се вземе предвид движението по преписката, ЦОИДУЕМ не само изпълниха един проект и похарчиха незаконно средствата на българския данъкоплатец, а и повториха следващата година, скрити под защитата на чадъра на КЗД.
Казусът с подобни проекти показва, че с действията и бездействията си МОН, ЦОИДУЕМ и КЗД не изпълняват ролята си на балансьор на отношенията между етническите групи в образователната система. Очевидно същестуването на КЗД и ЦОИДУЕМ е в разрез с интереса на българските данъкоплатци и подходът на вземане на пристрастно отношение към определена етническа група, отхвърляйки правата на всички останали, е грубо потъпкване на Основния закон в България, а именно българската Конституция.
Сега да обясня и какво са целели да постигнат авторите на проекта, закрилян и обгрижван от Министерството на образованието, което всъщност си е позволило, една държавна институция да стане подизпълнител с 40% съучастие на Частна международна организация, която съфинансира проекта със 60 %. Тоест частна международна структура е началник на българското министерство на образованието.
Интервенцията на порочния проект обхващаше само деца от ромската етническа общност в средно образование на национално ниво. В редовете на проекта е записано, че по експертни оценки броят на ромите в България достига 800 000 души и видите ли икономическата ситуация в България била особено тежка за ромите. Като че ли същата икономическа ситуация не касае останалите сънародници на териотрията на държавата ни. Стъписващото в замисъла е, че това щяло ...“ да бъде една реална възможност за всички ученици от ромски произход да кандидатстват за стипендии“, при наличие на Постановление на Министерския съвет за условията и реда за получаване на стипендии от всички ученици в България след завършване на основно образование, независимо от техния етнос.
След като подлият замисъл да фаворизират една етническа общност за сметка на друга с раздаване на стипендии за оценка 3,50 със средства от българския данъкоплатец беше осуетен, те решиха че държавните средства ще бъдат взети от ментори и тютори. И какво се оказа, че същите ментори и тютори, чрез средствата от бюджета на МОН се заплащат частни уроци на децата от ромски произход с гимназиална степен на образование в 9,10,11,12 клас. В проекта е записано, че сумата за един ученик ще бъде 300 евро за цялата учебна година – 10 месеца по 30 евро на месец. Тук МОН, ЦОИДУЕМ и КЗД изобщо са подминали небрежно факта, че учениците от ромски произход с отличен успех няма причина да не получат стипендия при добър успех и значи ли това, че тези с високи резултати са получили два пъти стипендии - държавни стипендии, според наредбата на Министерския съвет и стипендии, според проекта на ЦОИДУЕМ, структура превърнала се в самостоятелна държава в държавата ни.
От ЦОИДУЕМ изтъкват, че „много млади роми напускат училищата без да владеят официалния български език и без да са усвоили основните знания, и умения, необходими за успешната реализация на пазара на труда“. След този извод въпросът е: - Кой е виновен за всичко това? Училищата и часовете по български език са със свободен достъп и българското образование е гостоприемно за всеки, желаещ да учи. Същият Център, предлагайки пакет от недомислени мерки, започва да изземва функциите на Министерството на труда и социалната политика и въвежда социални пакети за учениците над 16 годишна възраст чрез проекти, намиращи се под шапката на Министерството на образованието и науката.
Какво се налага вследствие на цялата порочна практика, впита и закриляна в държавните структури. Спешно преразглеждане на Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, изпълнявана от ЦОИДУЕМ, както и на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, за да се анализират подводните камъни, заложени в двата документа, касаещи Националната сигурност на Р. България.
Напомням, че ЦОИДУЕМ към МОН изпълняваше Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства чрез финансирани от националния бюджет образователни проекти за интеграция на деца и ученици от етническите малцинства. Годишният му бюджет бе 500 000 евро. Центърът имаше своя 3 годишна програма, която се приемаше от Управителния му съвет и се гласуваше от Правителството.
Обезпокоителното в осъществяването на проекта е, че са поставени цели за иницииране на промени в законодателството и политиките на България, като е отбелязано, че проектът, който на практика е противоконституционен, съобразно решението на съда, щял да бъде обявен и популяризиран като добра практика на ЦОИДУЕМ и ...“ще бъде предложено на МОН да бъде въведен за държавна политика. След приключване на проекта и на базата на добрите резултати Центърът щял да предложи на МОН да подпомага със стипендии ромските ученици с ниски доходи в средните училища и да бъде променено законодателството в контекста на включване на ромски медиатори като помощен персонал, ако е необходимо.“
Сега разбирате ли, защо от 2016 година насам, няколко български институции и чиновниците, ангажирани с този въпрос, работеха упорито срещу българската държавност, за да затвърдят и внедрят като добра практика един дискриминационен проект с плачевни и съмнителни резултати, който след себе си да повлече поредица от разрушителни практики в системите на държавното образование. Изтъква се, че ЦОИДУЕМ към Министерството на образованието и науката, след приключването на проекта (реализиран две поредни години), си е поставил с противозаконната си политика, записана в съдържанието, да я внедри като национална политика. Ето това, ако не е абсурд в изобилие, здраве му кажи!
Уважаеми представители на МОН, ЦОИДУЕМ, КЗД и подобни,
НЕ ! този модел няма да стане устойчив и няма да се превърне в държавна политика, защото е в разрез с българското законодателство и като резултат от решението на Върховния Административен съд, следва да имате предвид, че действате като антидържавни институции и против правата на децата в България. Показвате тотална професионална некомпетентност чрез заеманите от Вас позиции и поведението Ви демонстрира отказ от защита на националния интерес.
НЕ! Няма как да се размножава глупостта, липсата на справедливост, подлостта и лицемерието и това не може да бъде национален приоритет!
Въпросите са:
- Кой и кога ще обезщети всички останали български деца, които не са получили стипендии и специално наблюдение и подкрепа от ментори и тютори?
- Кой ще възстанови средствата на българския данъкоплатец?
- Кои са отговорните лица и кога ще понесет административна отговорност?
- Колко проекта с подобни параметри и характер са развивани през последните 30 години в България?
- Докога ще се толерира създаването на институции в институциите, фаворизиращи етническите малцинства, умишлено създаващи етническо напрежение, при наличие на Закони, равни за всички български граждани в България?
И накрая, уважаеми български медии - БНТ, БТВ, Нова и всички останали телевизии, влезте в ролята си на обективен обществен информатор, тъй като пропускането на обществено значими новини в новинарските емисии не говори добре за плурализма и демократичните норми. Имаме готовност да предоставим документация на всеки, заинтересован от развитието на казуса.
news.modal.header
news.modal.text