site.btaЦИД: Как (дез)информационни кампании подкопават икономическата сигурност и приоритети на България

Мрежи за влияние, често с про-руски позиции, използват политически, медийни и граждански механизми, за да манипулират общественото мнение и да дискредитират процеса на влизане в еврозоната, подкрепата за Украйна и енергийния преход на страната. За целта те използват координирани (дез)информационни кампании, разположени около ключови политически решения или събития, насочени към разколебаване и промяна на обществените нагласи и забавянето на критично важни реформи.

Множество интернет страници, сред които пет от най-популярните в българското интернет пространство, като blitz.bg, petel.bg, trud.bg, pogled.info и glasove.com, координирано разпространяват стотици статии всеки месец, с непроверена, а често и фалшива информация и мнения за съмнения и страхове относно устойчивото икономическо развитие и енергийната независимост, която разединява българското общество относно евроатлантическата интеграция на страната. Съдържанието им често взаимодейства с други онлайн медии, блогове и социални мрежи, търсейки да създадат (илюзия за) широко обществено недоволство. Съществува и новата тенденция в разпространението на дезинформация, при която верни факти се представят в манипулативен контекст с цел промяна на обществените нагласи.

Сред основните послания на такива мрежи, които често пряко съответстват на про-руски тези и кампании за манипулация на информационното пространство в Европа, са:

•  Присъединяването към Шенген е унизително и опасно;

•  Присъединяването към еврозоната нарушава суверенитета на България и я направи по-бедна;

•  България не следва да помага на Украйна, ако се застъпва за „мир“, а Украйна ще бъде разделена между Русия и европейските държави;

•  България следва да се откаже от Европейския зелен пакт и да не допуска затварянето на въглищните централи;

•  Вятърната енергия както на сушата, така и в морето унищожава природата, местната икономика и е в интерес само на чужди корпоративни интереси.

Много от твърденията, застъпени в тези статии се разпространяват понякога дословно от лидерите на про-кремълски политически партии у нас, включително „Възраждане“, „Величие“, и други. Чрез препубликации в сайтове гъби, които се създават чрез мрежата Share4Pay, се цели координирано да се усили негативния отзвук сред по-широки обществени аудитории и да се създаде „вълна“ срещу определени инициативи, които са в разрез с руските икономически и политически интереси.

Тези кампании не само оформят обществените нагласи, но и реално влияят върху политическите решения. Те засилват антиевропейските настроения и оказват натиск върху институциите, което води до забавяне или блокиране на важни за страната реформи. Например, подобни (дез)информационни кампании се опитват да подкопят подкрепата за еврото и доведоха до спирането на приемането на законодателство за вятърната енергия в морските пространства.

Фигура 1. Брой подвеждащи статии месечно по темите за Шенген и бежанците (януари 2023 - юни 2024)

Източник: Център за изследване на демокрацията с помощта на Datawrapper, въз основа на данни от Sensika

Това са някои от основните изводи от последните две проучвания на Центъра за изследване на демокрацията, „Кремълският наръчник в действие: против вятърната енергия в Черно море“ и „Мрежи на измамата: разпространяване на манипулирана информация в България и в Румъния“, представени по време на публична дискусия на тема, „Демократичен щит срещу руската дезинформация: Икономическа и информационна (не)сигурност“, проведена на 4-ти март в София.

Единият от представените анализи разглежда организираната (дез)информационна кампания, насочена срещу развитието на офшорната вятърна енергия в България. Мрежи на влияние, които от години саботират икономическата и енергийната сигурност на България, използваха политически, медийни и граждански механизми, за да манипулират общественото мнение, и да дискредитират законодателните инициативи в подкрепа на сектора.Основните тактики включват разпространение на неверни, едностранни, или силно преувеличени твърдения за екологични, икономически и социални рискове, свързани с вятърната енергия, като се разпространяват координирано от партийни фигури, бизнес асоциации и медийни платформи.

Фигура 2. Мрежи за блокиране развитието на вятърната енергия в България

Източник: Център за изследване на демокрацията

С помощта на електронната платформа „Сенсика“, която позволява анализ на медийно съдържание в реално време в цялото онлайн пространство, бяха изследвани ключови (дез)информационни послания в български уебсайтове в периода 2022 - 2024 г., които се концентрират върху вятърната енергия в морските пространства. Проучването обхваща 5,241 статии.

Фигура 3. Брой достигнати потребители на медийно съдържание относно развитието на вятърната енергия в Черно море

Източник; Център за изследване на демокрацията на основата на данни от SENSIKA.

С малки изключения, почти цялото публикувано съдържание цели да дискредитира приемането на първо четене на Законопроекта за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, внесен от депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ, ИТН и ДПС на 25 януари 2024 г.

Социалните платформи, особено Фейсбук и Телеграм, играят значителна роля в разпространението на информация и формирането на общественото мнение в България, което е валидно и по темата за офшорната вятърна енергия. В периода 2022 - 2024 г. са регистрирани 283 съобщения в Телеграм, които разпространяват (дез)информация за рисковете от одобрението на специален закон за вятърните централи в морските пространства, като над 52 на сто са публикувани през първите три месеца на 2024 г. Постовете във Фейсбук са 213, като подобно на Телеграм, повече от половината публикации се концен­трират в началото на 2024 г., подсилвайки ефекта на съдържанието в традиционните медийни канали.

Медийната кампания срещу офшорния вятър е основана на екологични, социално- икономически и политически (дез)информационни послания. Координирано се разпространяват мнения на различни групи политици, еко активисти и представители на бизнеса и енергетиката, които поставят под въпрос устойчивостта и ефективността на вятърната енергия, както и нейното влияние върху околната среда, здравето и благосъстоянието на гражданите. Представители на екологични организации, рибарски асоциации и местни власти изразяват преекспонирани опасения, че изграждането на ветрогенератори би застрашило морските екосистеми, биоразнообразието и свързаните с тях икономически важни дейности като риболов и туризъм.

(Дез)информационните послания срещу офшорната вятърна енергия се разпространяват през специфични медийни канали, които традиционно усилват про-руски послания идващи директно от Кремъл. Медийният и обществен натиск, основан на разпространението на подвеждащи послания за рисковете от разгръщането на потенциала на Черно море за вятърна енергия, ерозира политическата подкрепа за Законопроекта и той не беше гласуван на второ четене.

Като бави приемането на регулаторна рамка за вятърната енергия в морските пространства, България изостава от Румъния, Гърция и Турция, които имат ясна дългосрочна визия и конкретни цели за изграждането на вятърни централи в морските си пространства. Румъния прие специален закон за офшорната вятърна енергия, а Гърция вече развива пилотни проекти за офшорни вятърни паркове край Александруполис.

Както показва опитът на европейските страни вятърната енергия в морските пространства стимулира икономическото развитие, осигурява конкурентно и сигурно производство на енергия и намалява зависимостта от вноса на изкопаеми горива. В този контекст, атаката срещу вятърната енергия в Черно море се нарежда като пореден епизод от дългогодишните опити на Русия да саботира икономическата и енергийната сигурност на България.

Участниците в кръглата маса се обединиха около тезата, че в отговор на заплахите от стратегическата манипулация на информационното пространство, е необходимо изграждането
на защитни механизми - както под формата на по-силни демократични институции, способни да прилагат ефективно разпоредбите на законодателството на ЕС за цифровите услуги и пазари, така и чрез повишаване на обществената осведоменост и критичното мислене.

Следва да се повиши институционалния капацитет за осигуряване на противодействие на заплахите в информационното пространство, например чрез създаване на специализирани отдели за стратегически комуникации или като се разшири функцията на пресцентровете на министерствата, както например това вече се случва в Министерството на външните работи и в Министерството на отбраната. Това са някои от първите предприети стъпки за изграждането на социална устойчивост срещу дезинформацията и зловредната външна намеса.

***

Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено- икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете www.csd.eu.