site.btaСъюз на българските писатели: Изявление

ПО ПОВОД НА…

Повод за това изложение е едно събитие, случило се наскоро в БТА с участието на неколцина членове на Българския П.Е.Н., воглаве с председателката му Амелия Личева. Замислено като линч, замаскирано като „пресконференция“ (?!) и проведено като нескопосан и нелеп трибунал под комсомолския лозунг „Лошият СБП (те) и добрият П.Е.Н. (ние)“. Задачата-минимум: като посочим на българските човеци лошотията на Съюза на българските писатели, да чопнем някоя и друга червена точица в наша полза. (В тяхна, а не в полза на ПЕН, за което ще стане дума нататък. Както и за задачата-максимум.) 

Актуален повод за този номадски набег писателките – Амелия Личева, Мирела Иванова, Теодора Димова, Здравка Евтимова – и лит. критик Митко Новков явно не бяха открили, та през цялото време вяло се преживяха някакви предишни „грехове“ на Съюза. Неловкото размахване на плашила и бутафорни боздугани срещу столетната писателска организация (първата творческа такава в Европа) потвърждава съмнението, че цялата тази самодейност е организирана с някаква друга цел, която е истинската причина за внезапно пробудилото се революционно съзнание на пресконфериращите се.  

Но да караме поред:

СБП и П.Е.Н. са регистрирани по един и същ закон – ЗЮЛНЦ, тоест, отговарят по един и същ начин пред него. Да търси отговорност и обяснения от СБП за законността на действията му не е нито в компетенциите, нито в правомощията на ПЕН.

Забележка: Нека поясним, че инициативата за мероприятието, в което участващите се определят като представители на П.Е.Н.-центъра, се оказва, че не е известна на УС, както и на повечето от членовете му. Тоест, неговата „представителност“ е нелегитимна – без съответното уставно решение и надлежния протокол на Управителния съвет (в който участват и членове на СБП).

„Греховете“ на СБП пресконфериращите се систематизираха в два раздела:

1.       Скандалното обществено поведение на СБП – в частност публичното му отношение към: 

А/ Поставената от Джон Малкович антибългарска пиеса „Човекът и оръжията“ на сцената на Народния театър, която се гаври с героичното ни минало и достойнството на нашия народ. В отговор на П.Е.Н.-воплите по този повод ще си позволим да повторим Нешка Робева: „Малкович е само един американец“. И ще добавим – като него има още 300 милиона. А България е една. 

Уточнение! СБП не е организирала протестите пред Народния театър, нито наши членове са били сред участниците в грозните сцени. 

С отстояването на справедливостта и морала, с откритото си и принципно поведение СБП е неудобен – за външните господари и местната им прислуга. Това обяснява защо с такова настървение наричат изречените от нас истини и изобличения с йезуитското клише „език на омразата“. А преди време някакво журналистче направо се изцепи по БНТ: „Съюзът на българските писатели трябва да бъде забранен!“

Б/ Престъпните посегателства срещу националната словесна култура и осакатяването на класическия роман „Под игото“ на патриарха Иван Вазов – с подкрепата и административното бездействие на официални държавни институции. Ние заявяваме, че адаптирането на романа от Руси Чанев е нарушение на авторските права на Вазов, който изрично подчертава в завещанието си, че не позволява да се променят творбите му. 

Забележка: В СБП цензура няма, затова тук не взимаме отношение към публикациите на нашите автори и правото им на лични становища.

2.       „Казионността“ на СБП.

А/ Вижте значенията на определението „казионен“, свържете го с етимологичното „хазна“ и направете справка в хазните на културното и образователното ни министерство, в тези на общините, връчващи национални литературни награди, както и хазните на наши фондове и фондации (ако успеете, надникнете и в чуждестранните такива „хранилки“) и не се учудвайте, ако в списъците на наградените и наградилите ги журита срещате винаги едни и същи имена. И проверете има ли изобщо членове на СБП сред тях. Така е от години. Пресен пример – журито и на последната връчена национална литературна награда „Пеньо Пенев“ – то е и основното ядро на пресконфериращите се: Амелия Личева, Мирела Иванова, Теодора Димова.

Тази порочна практика обезсмисли литературната стойност на националните награди и тепърва ще усещаме последиците от нея.

Б/ Лесно може да се провери и фактът, че за тия 35 години уж „казионният“ СБП не е получил и не получава нито 1 (една) стотинка субсидия от държавната хазна.

Забележка: Оттук – и неговата абсолютна независимост от партийни и чиновнически диктати, подчинение или чужда воля. Именно това е и причината за непрекъснатите атаки, инсинуации, интриги и клевети (вкл. „пресконференции“) срещу неговата независима, родолюбива, обективна и честна гражданска позиция.

В/ Любопитно е обаче как биха обяснили писателките и М. Новков по какъв точно начин се „борят“ срещу тая страшна казионност? Освен че Българският ПЕН е основан през 1926 г. от членове на СБП и ръководен от такива до появата на А. Личева през 2023 г. (чиято политическа кариера е далеч по-занимателна от литературната), а и сега повече от половината му действителни членове (всичките са около петдесетина и непрекъснато напускат), са членове на СБП. Прес-участничката и предишна председателка на П.Е.Н. Здравка Евтимова също е член на СБП. Оттук иде и озадачението – срещу коя и чия „казионност“ се води тая епична борба? Дали да не се учудим и ние като  героя на Станислав Стратиев: „Абе, вие нямате ли си огледала в къщи?“. 

Щеше да е смешно, ако не беше толкова жалко. И затова – досадно!

Що се отнася до внушението, че една национална литература трябва да бъде призната в чужбина – сиреч, българските писатели да получават утвърдителна санкция в чуждоезична страна – то си е направо непоправим провинциален комплекс, особено когато става дума за страни, чиито крале в древността са се заклевали с ръка върху българските евангелия, понеже са нямали ни книжнина, ни книжници. А в този случай световният опит е обезнадеждаващ: в цялата съвременна история само неколцина другоземни писатели са постигнали върхове на чуждоезична територия – Т. Фонтане, Дж. Конрад, Г. Аполинер, С. Бекет, Й. Бродски… Има и двама българи – Марио Нестеров, трето поколение емигрант в Аржентина, и най-четеният в момента бразилски писател – Илко Минев, член на Съюза на българските писатели.

Накрая:

Съюзът на българските писатели е независима творческа организация – обединение на български писатели с различни убеждения, верска и етническа принадлежност, посветили труда и таланта си на българското художествено слово. СБП е наследник и продължител на вековни традиции, които са жива част от съвременната ни култура и духовната панорама на родината.

Разломното ни време бележи началото на една нова епоха и края на гибелния неолиберален модел. Разбираемо е притеснението на тези, които досега му служеха вярно и предано, пък и меракът им да потърсят начин да привлекат вниманието на новите господари върху себе си. Дори с такива унили подскоци като този. Казарменият им термин е „натегачество“ – чудесна негова илюстрация е старанието на услужливия Алеков герой, който подава палтото и на сегашния министър, както го е подавал и на предишния. Ама де тоя късмет! По правило отпадъците на историята са повече от самата история, а сред тях немалко място заемат лакейските ливреи. Съгласни сме, че те са съдба на някои хора и им прилягат  като никоя друга дреха. 

„Слугата – казва Йосиф Бродски – е просто платен роб.“ 

„Робите – казва Булат Окуджава – не мечтаят за свобода, а за свои роби.“

Не мечтайте за нас – спестете ни досадата!

Съюз на българските писатели