Конфедерация на труда „Подкрепа“ – Прессъобщение

site.btaСтановище на КТ "Подкрепа" по проектобюджети 2025

21.02.2025 15:02

ДО

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

И МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И

РАСТЕЖА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ

ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

КОПИЕ:

Г-ЖА ВАСКА ШУШНЕВА

СЕКРЕТАР НА НСТС

ОТНОСНО: Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., Проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

УВАЖАЕМИ Г-Н ДОНЧЕВ,

КТ „Подкрепа“, след като се запозна с предоставените ни Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., Проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., изразява следното:

І. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Европейската комисия и българското правителство обявиха и следователно трябва да се стремят да провеждат политики за справяне с подоходните неравенства, борбата срещу бедността и социалното изключване, за достъпно и качествено здравеопазване и образование, и не последно място - справяне с демографската криза.

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2028 година, както и в конкретните проекти за бюджети на НЗОК, ДОО и за Държавния бюджет на Република България за 2025 г., както и предложените изменения и допълнения на данъчните закони, не може да се идентифицира еднозначно провеждането на декларираните политики и тяхната устойчивост във времето.

Липсват адекватни икономически политики, приоритизиране на икономически отрасли, в които България традиционно е силна, защитаващи и водещи до висок растеж на икономиката и създаване на нови работни места. Необходим е и анализ, и цел, относно мястото на България в икономиката на региона и ЕС, при отчитане на започналите рецесионни процеси във водещи икономики в ЕС и геополитическите процеси извън ЕС, съобразени с местните дадености, както и с икономическите тенденции и, най-вече, военните конфликти и зони на нестабилност близо дo България.

Прави впечатление, че не се предлагат съществени промени в данъчната и осигурителната политика (пропорционално облагане, необлагаем минимум, корпоративни данъци, осигурителна основа и осигурителни прагове), продиктувани от ясната тенденция на задълбочаване на подоходните и социални неравенствата и дефицитите в осигурителните бюджети.

Вместо да се акцентира върху политиката по доходите, е налице отстъпление, като се предлага заплатите в държавния сектор да се увеличат средно с 5% (при предишния проект – 10%), което е абсолютно неприемливо на фона на скока на цените след 1-и януари. Включително, беше предложено размерът на пенсиите да се актуализира в нарушение на нормативното изискване.

Предложеното замразяването на обезщетенията за отглеждане на дете, които като суми са далеч под минималната работна заплата, в никакъв случай не подпомага родителите с малки деца.

КТ „Подкрепа“ предлага незабавно да започне работа по преглед, изготвяне и обсъждане със социалните партньори на дългосрочна стратегия по отношение на данъчната, осигурителната и социалната политики, както и политиката по доходите, гарантиращи устойчивост по отношение на борбата срещу бедността и социалното изключване, достойното заплащане на труда, намаляване на диспропорциите в заплащането в държавната администрация, преодоляване на демографската криза, насърчаване на раждаемостта в контекста на обявените общоевропейски и национални политики.

Според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да е в размер съответно на 2,9% от БВП за 2025 г., 2,2% от БВП за 2026 г., 4,1% от БВП за 2027 и 1,9% от БВП за 2028 г. Това салдо се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки на военна техника за периода 2025-2028 г., при вече отчетени касови разходи през предходни години. Придобиването на тези военни активи води до влошаване на дефицита на сектор „Държавно управление“ с 0,5% от БВП през 2025 г. и 1,6% от БВП през 2027 г. Това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. При изключване на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа достига съответно 2,4% от БВП за 2025 г. и 2,5% за 2027 г.

Министерство на финансите прогнозира бюджетното салдо по КФП за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. да е с дефицит, вариращ в рамките от 2,2-3,0% от БВП с низходяща тенденция, поради осигуряване на разходни политики за 2025 и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки, като за 2027 и 2028 г. дефицитът намалява съответно до 2,7 и 2,2% от БВП.

Прогнозата е оптимистична и фактически отразява в достатъчна степен настоящата ситуация в страната по отношение на очаквания и страхове в обществото по различни теми.

Конкретните предложения на КТ „Подкрепа“ са в Приложението към настоящото становище.

ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

Според разчетите на Министерство на финансите, като дял от БВП, общото ниво на приходите за периода 2025-2028 г. е в диапазона 40,0 – 41,9% от БВП с низходяща тенденция. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 44,9-42,4%. В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,2-40,0% от БВП за периода 2025-2028 г.

ПРИХОДНА ПОЛИТИКА

Предложената приходна политика включва следните мерки в данъчното законодателство:

· Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ).

· Като мярка, свързана с оптимизиране на бюджетните приходи, е предложено от 01.04.2025 г. размерът на националния праг за регистрация по ЗДДС да се намали от 166 000 лв. на 100 000 лева;

· Лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС.;

· Оптимизиране на процеса по анализ на просрочените задължения чрез насочване на административния ресурс към задълженията с най-голям фискален ефект;

· Въвеждане на Стандартен одитен файл за данъчни цели и други мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане и др.

· Политиката по дивидентите, свързана с отчисление от печалбата за съдружниците, съответно разпределяне на дивидент за акционерите в размер 100 на сто от дъщерните дружества на държавните предприятия и търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала, както и разпределяне и внасяне на междинен дивидент въз основа на приетия и одитиран междинен финансов отчет към 30.06.2025 г. от публични предприятия - акционерни дружества, при спазване на чл. 247а от Търговския закон, се очаква да генерира допълнителен приход от 1 127,7 млн. лв. през 2025 г.

· Отпадането на намалената ставка от 9% на ДДС за доставката на туристически услуги и на услуга за използване на спортни съоръжения след 30.06.2024 г. и за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги след 31.12.2024 г. са с общ бюджетен ефект от 371,5 млн. лв. допълнителни приходи за 2025 г. Отпадането на действието на нулевата ставка на ДДС за доставката на хляб и брашно след 31.12.2024 г. се очаква да има положителен бюджетен ефект от 93,4 млн. лв. за текущата година.

· Мерки срещу сивата икономика – 701 млн.лв.

· Допълнителните очаквани приходи, свързани с оперирането на ТОЛ системата, са в размер на съответно 211,2 млн. лв. за 2025 г. и 56,1 млн. лв. за 2026 г.

· Въвеждането на патентен данък за юридическите лица, осъществяващи дейност като заведения за хранене и развлечения, е с нетен отрицателен ефект от 2,4 млн. лв. за 2026 г.

· Данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната, в случаите на минимална помощ, с увеличаване на горния праг на минималната помощ, предоставяна на едно предприятие за период от 3 години от 200 000 на 300 000 евро, е с нетен отрицателен ефект от 6 млн. лв. за 2025 г.

· Повишаването на максималния осигурителен доход е с нетен отрицателен ефект върху приходите от данъци върху доходите на физическите лица в размер на общо 33,4 млн. лв. за прогнозния период 2025-2028 г.

· Във връзка с удължаване действието на Програмата за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти на електрическа енергия за периода до 31 март 2025 г. се предвижда да постъпят приходи от целеви вноски от производителите и търговците на еленергия в размер на 205 млн.лв., което е отразено в приходните дискреционни мерки.

· Ефектът от програмите в областта на енергетиката за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ e оценен на намаление в приходите с 556,4 млн. лв. през 2025 г.

· Ползване в увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) и през 2025 г., както следва: 6 000 лв. годишно за едно ненавършило пълнолетие дете, 12 000 лв. - за две ненавършили пълнолетие деца, 18 000 лв. - за три и повече ненавършили пълнолетие деца и съответно, за деца с увреждания в размер на 12 000 лв. годишно, с възможност за авансово ползване през годината.

През 2025 г. Министерство на финансите залагат приходи в консолидираната фискална програма в размер на 90,3 млрд.лв, представляващи 41,9% от БВП (215 млрд.лв), като за сравнение през 2024 г. (по предварителни данни) приходите са 72 млрд.лв. и представляват 35,7% от БВП.

Най-съществен ръст в прогнозата за 2025 г. идва от данъчните и неданъчните приходи. Данъчните приходи нарастват с около 12 млрд.лв., което е ръст от около 21%. Неданъчните приходи нарастват с 2,3 млрд.лв. (от 9,7 млрд.лв за 2024 г. на 12 млрд.лв. за 2025 г.), което е ръст от 24%.

Налице са притеснения и относно риска от финансова дестабилизация на дружествата с държавно участие при разпределение на 100% от печалбата като дивидент, както и внасянето на междинен дивидент, базиран на прогнозна печалба.

Анализирайки прогнозата в консолидираната фискална програма за 2025 и следващите години може да се стигне до заключението, че е налице обоснован риск от неизпълнение на приходната част от бюджета за 2025 година, предвид прогнозирания чувствителен ръст в приходната част на бюджета, включително и като дял от БВП.

ОСИГУРИТЕЛНА ПОЛИТИКА

Осигурителната политика за периода 2025-2028 г. предвижда за 2025 г. и за 2026 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.

За периода 2025-2028 г. по отношение на социално и здравноосигурителните вноски се предвижда:

· За 2025 г. и за 2026 г. се запазва размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица;

· Считано от 1 януари 2027 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт;

· Считано от 1 януари 2028 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта;

· Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период;

· Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период;

· Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. – 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.;

· За периода 2025-2028 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като се запазва разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР30, относно максималния месечен размер на гарантираното вземане, който не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати;

· Запазва се размерът на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;

· Запазване размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. за целия период, до 2028 г. включително.

· За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година, съгласно нормативното изискване.

· Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска – 8 на сто.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя замразяването на минималния осигурителен доход за периода. Минималният осигурителен доход следва да е равен на минималната работна заплата.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложеното минимално увеличение на максималния осигурителен доход, тъй като освен, че противоречи на разпоредбата на §6 от Кодекса за социално осигуряване, то „бетонира“ тенденцията за нарастване на дефицита в осигурителната система и отрича социалната отговорност на хората с високи доходи. Максималният осигурителен доход до 2028 г. би следвало да достигне 8 500 лв., колкото е и нормативното изискване. Не се вижда и намек за тенденция за достигане на този размер в рамките на средносрочната прогноза, напротив, законът ще продължи да се нарушава. Увеличението на максималния осигурителен доход с 10% отново е някакъв компромис, тъй като средният осигурителен доход нараства с 13,5% на годишна база.

Замразяването на съществени плащания, без да се вземе предвид увеличението на минималната работна заплата, увеличението на средния осигурителен доход и натрупаната инфлация за периода, като:

· минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 18,00 лв. и максималният дневен размер – 107,14 лв. за целия период до 2028 г. включително;

· размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;

· паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;

· размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. за целия прогнозен период, ще остави България отново на последно място в Европейския съюз.

Всички данни сочат, че действащата осигурителна система не издържа в резултат от демографската криза, ниския максимален осигурителен праг, настоящата осигурителна основа, нивото на заплащане на труда и сивата икономика. Средното нарастване на дефицита в системата е около 0,5 млрд.лв. на година. За 2025 г. трансферът вече ще е близо 12 млрд. лв.

Подкрепяме по принцип планираното увеличение на размера на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии“, при условие че не е за сметка на работещите.

ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ

„Все пак неблагоприятната демографска динамика в страната и все по-ограничените възможности за увеличаване на предлагането на труд предопределят постепенното намаляване на ръста на заетостта през периода 2026-2028 г., макар българската икономика да продължи да нараства. Постепенно темповете на растеж на заетостта ще се забавят, а през 2027 и 2028 г. броят на заетите се очаква практически да се запази постоянен. Търсенето на труд се очаква да се запази високо, но до голяма степен се очаква задоволяването на неговото нарастване да зависи от успеха на правителствените политики и на усилията на бизнеса да привлекат лица, които са извън работната сила или от чужбина.“( стр.15 от Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028)

Според предложения проект:

· В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 г. от 933 лв. на 1 077 лв. – ефект в разходите - увеличение 283,3 млн. лв.;

· В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, в т.ч. и общинска администрация – увеличение 283,7 млн. лв.;

· Увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, съобразно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и действащи политики в сектора, считано от 01.01.2025 г. – ефект в разходите – 2 148,5 млн. лв.;

· През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. (2 284 лв.) – ефект увеличение в разходите от 499 млн. лв.

Не става ясно дали не е налице замразяване на размера на минималната работна заплата, предвид текста в подточка първа (цитат от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза). КТ „Подкрепа категорично е против подобни действия, които са в ущърб на най-нископлатените работещи и в разрез с ДАМРЗ.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложеното увеличение на разходите за възнаграждения в бюджетната сфера в размер на 5%, тъй като дори е по-ниско спрямо предишния проект на бюджет и не отразява реалното компенсиране на издръжката за живот (видно и от разходите за персонал по КФП за разглеждания период, стр.191 от Актуализираното средносрочна стратегия за периода 2025-2028).

С цел намаляване на диспропорциите и справедливо разпределение на финансовия ресурс за персонал, трябва увеличението на работните заплати в администрацията да се извършва по механизъм, с който да се продължи тенденцията, съгласувано със социалните партньори. Предлагаме да се намери систематичното място, с което Министерския съвет да се задължи да приеме постановление, подобно на приетото през месец април 2024 г. (ПМС № 79 от 03.04.2024 г.).

ДРУГИ РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ

· Намаление на разходите за текуща издръжка (без самостоятелните бюджети и делегираните от държавата дейности) с 10% – ефект - намаление в разходите с 283,8 млн. лв.;

· Осигурени са средствата за финансиране на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности, социалната сфера и др.

Подкрепя по принцип намалението на средствата за издръжка на министерства и ведомства, стига да не доведат до невъзможност за изпълнение на държавни функции;

Недостатъчно е и актуализиране на средствата, предложени за обезпечаване на делегираните от държавата дейности, предвид че нивата на заплащане на труда са ниски и стандартите не са съобразени с пазарните възнагражденията. КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложената актуализация на средствата за делегираните дейности, които фактически ще засилят диспропорциите и ще засилят непривлекателността към тези професии.

ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА

„В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025-2028 г.“ – приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са финансово обезпечени, като необходимите средства за тяхната реализация през следващата година са предвидени в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на ПРБ за 2025 г. Стратегическите инвестиционни проекти, които съгласно извършената от ПРБ приоритизация не попадат в обхвата на определената финансова рамка, формират „Списък с резервни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране“ – към финансирането на които ще се пристъпи при наличие на възможност и при спазване на установените фискални правила и ограничения по Закона за публичните финанси. За периода 2025-2027 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г.“

КТ „Подкрепа“ отбелязва факта, че в частта „Инвестиционна политика“ липсват каквито и да било финансови разчети за периода 2025-2028 година.

В заключение, КТ „Подкрепа“ за пореден път алармира, че не трябва грешките в държавното управление да са за сметка на работещите, майките, пенсионерите и хората в неравностойно положение, и настоява:

1. Размерът на минималния осигурителен доход да е съобразен с размера на минималната работна заплата.

2. Размерът на максималния осигурителен доход да достигане в средносрочен период, съгласно действащото законодателство 8 500 лв.

3. Размерът на социалните плащания да се актуализира съобразно ръста на средната работна заплата/минималната работна заплата и ръста на осигурителния доход.

4. Размерът на изплащаните обезщетения от НОИ да са обвързани с ръста на средния осигурителен доход, особено плащанията за майчинство и отглеждане на дете.

5. За увеличение с 15% на разходите за възнаграждения в бюджетния сектор включително, за което ще са необходими допълнително около 560 млн. лв. за 2025 г.

6. С цел намаляване на диспропорциите и справедливо разпределение на финансовия ресурс за персонал, трябва увеличението на работните заплати в администрацията да се извършва по механизъм, с който да се продължи тенденцията, съгласувано със социалните партньори. Предлагаме да се намери правносистематичното място, с което Министерският съвет да се задължи да приеме постановление, подобно на приетото през м.април 2024 година (ПМС № 79 от 03.04.2024 г.).

7. Реформа в сектор здравеопазване с цел оптимизиране на разходите в системата и гарантиране на достойно заплащане на труда.

8. Акцентиране върху социалната роля на държавата за подпомагане на хората в неравностойно положение, както и на организациите, които ги подпомагат и представляват.

9. Незабавно да започне работа по преглед, изготвяне и обсъждане със социалните партньори на дългосрочна стратегия по отношение на данъчната, осигурителната и социалната политики, политиката по доходите и демографията.

ІІ. ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ НА НЗОК ЗА 2025 г.

Проектът на бюджет на НЗОК изглежда е изготвен на исторически принцип. Липсват политики и реформи за справяне с основни предизвикателства в системата на здравеопазването, като постоянно нарастващият брой лечебни заведения, липсата на достатъчно квалифициран медицински персонал, ниското заплащане на труда, концентрация на услугата в големите населени места, занемарени общински болници, високите цени на лекарства, медицински изделия и консумативи, и др., което поставя в риск здравето на хората.

Напомняме, че все още няма подписан КТД за сектор здравеопазване, което допълнително влошава състоянието на работещите в системата, възнагражденията остават ниски спрямо отговорността и натоварването на хората, които се грижат за здравето на нацията, особено за медицинските сестри и младите лекари.

Според доклад на ОИСР доплащането в системата е 34%, при средно за ЕС 15%. От тях за болнична помощ - 9 %, извънболнична медицинска помощ - 15 %, фармацевтични продукти - 68 %, дентална помощ - 5%, други - 4%. Прави впечатление, че лекарствените продукти са над 2/3 от доплащанията.

Здравноосигурителна политика 2025-2028

КТ „Подкрепа“ подкрепя предложението за запазване размера на вноската – 8%.

ІІІ. ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ НА ДОО ЗА 2025 г.

Провежданата политика чрез бюджета на ДОО не създава условия и не подпомага преодоляването на демографската криза, борбата срещу бедността и социалното изключване, като най-голямата група на хора в риск от бедност са пенсионерите – 35,3%, децата – 33,9%, по данни на НСИ за 2023 година, както и за справяне с демографската криза.

Декларираните промени отново не задължават и изключват от участие в осигурителната система високодоходните групи, което е и една от основните причини за нарастващия дефицит в системата, въпреки че същата работи на солидарен принцип.

Замразяването на съществени плащания, без да се вземе предвид увеличението на минималната работна заплата, увеличението на средния осигурителен доход, натрупаната инфлация за периода и необходимостта от изпреварващо повишаване на доходите на най-високо рисковите групи от обществото, като:

· минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 18,00 лв. и максималният дневен размер – 107,14 лв. за целия период до 2028 г. включително;

· размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;

· размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. за целия прогнозен период,

ще остави България отново на последно място в Европейския съюз.

Увеличението на максималния осигурителен доход с малко над 10% (4 130 лв. за 2025 г.) отново е някакъв компромис, тъй като средният осигурителен доход нараства с 13,5% на годишна база.

Пренебрегва се и императивната разпоредба на §6 от Кодекса за социално осигуряване, с който е регламентирано, че максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, което прави размер на максималния осигурителен доход от 8 500лв.

Не се вижда и намек за тенденция за достигане на този размер в рамките на средносрочната прогноза, напротив, законът ще продължи да се нарушава.

Всички данни сочат, че действащата осигурителна система, не издържа на демографската криза, ниския максимален осигурителен праг, настоящата осигурителна основа, нивото на заплащане на труда, сивата икономика и явното нежелание за поемане на социална отговорност от хората с високи доходи. Средното нарастване на дефицита в системата е около 0,5 млрд.лв. на година. За 2025 г. трансферът вече ще е близо 12 млрд. лв.

ІV. ПО ПРОЕКТА НА ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ ЗА 2025 г.

Приходни мерки

Планираните приходи за 2025 г. са в размер на 55,2 млрд. лв., като отчетът за 2024 г. сочи изпълнение от 43,54 млрд. лв. при план 43,4 млрд. лв. (ръст от 27%, спрямо 2024 г.).

Данъчните приходи за 2025 г. са планирани в размер на 48,2 млрд. лв., като отчетът за 2024 г. сочи изпълнение от 38,57 млрд. лв. при план 38,62 млрд. лв. (ръст от 25%, спрямо 2024 г.).

Приходите от ДДС са планирани в размер на 24,8 млрд.лв. като отчетът за 2024 г. сочи изпълнение от 18,58 млрд. лв. при план 18,63 млрд. лв., (ръст от 33,5%, спрямо 2024 г.).

Приходите от ДДФЛ са планирани в размер на 8,0 млрд.лв. като отчетът за 2024 година сочи изпълнение от 7,1 млрд.лв. при план 6,9 млрд.лв. (ръст от 12,7%, спрямо 2024 г.).

Приходите от корпоративен данък са планирани в размер на 6,5 млрд.лв. като отчетът за 2024 година сочи изпълнение от 5,3 млрд.лв. при план 5,8 млрд.лв. (ръст от 22,6%, спрямо 2024 г.).

Приходите от акцизи са планирани в размер на 7,7 млрд. лв. като отчетът за 2024 г. сочи изпълнение от 6,9 млрд.лв. при план 6,5 млрд.лв. (ръст от 11,6%, спрямо 2024 г.).

Налице е възможен риск от неизпълнение на приходната част, което може да доведе до сътресения в бюджета след средата на годината.

Предложението на Министерство на финансите е:

· Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ).

· Мерки срещу сивата икономика – 701 млн.лв.

· Допълнителните очаквани приходи, свързани с оперирането на ТОЛ системата, са в размер на съответно 211,2 млн. лв. за 2025 г..

Приходните мерки следват европейските тенденции и историческия опит, с декларирано засилване на борбата срещу сивата икономика и повишаване на събираемостта. Няма ясно откроими политики и цели.

Разходна политика

Разходите за персонал, включително осигурителните плащания за 2025 година са планирани в размер на 12,7 млрд.лв. при отчет за 2024 г. в размер на 9,86 млрд. лв., при план за 2024 г – 9,77 млрд.лв.

Планираните капиталови разходи за 2025 година са в размер на 5,8 млрд.лв., като отчетът за 2024 година сочи изпълнение от 1,65 млрд.лв. при план 3,38 млрд.лв.

Трансферите към осигурителните системи са в планирани размер на 15,5 млрд.лв. (ДОО и НЗОК), при отчет за 2024 г. – 14,8 млрд.лв.

Разходните мерки следват исторически тенденции, като няма ясно откроими политики и цели, напротив има планирана рязка смяна на посоката по отношение на постигането на адекватно заплащане на труда, насърчаването на раждаемостта и грижата за най-нискодоходните групи.

КТ „Подкрепя“ не подкрепя:

· Предложеното увеличение на разходите за възнаграждения в бюджетната сфера в размер на 5%, което не съответства на нарастването на разходите за издръжка;

· Недостатъчното актуализиране на средствата, предложени за обезпечаване на делегираните от държавата дейности, предвид че нивата на заплащане на труда са ниски и стандартите не са съобразени с нивата на заплащане на пазара на труда.

КТ „Подкрепа“ подкрепя:

· Увеличението на минималната работна заплата;

· Актуализирането на възнагражденията в системата на отбраната, вътрешните работи и педагогическия състав за средното и основното образование.

Подкрепя по принцип

· Намалението на средствата за издръжка на министерства и ведомства, стига да не доведат до невъзможност за изпълнение на държавни функции;

Разходните политики не са обвързани функционално с борбата срещу бедността и социалното изключване, демографията, диспропорциите в заплащането на труда, политиката по доходите и не може да се изведат приоритети, по –скоро е търсен финансов баланс за постигане на трипроцентов дефицит.

В проекта на бюджет за 2025 г. липсват устойчиви икономически политики, включително за изпреварващ икономически растеж, както и политики за справяне с подоходните неравенства, повишаване на жизнения стандарт на работещите, борбата срещу бедността и социалното изключване и демографската криза.

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“

ПРИЛОЖЕНИЕ:

КТ „Подкрепа“, загриженa за благосъстоянието на работещите, в контекста на политиките за справяне с демографската криза, подоходните и социалните неравенства, здравето и просветеността на народа предлага конкретни мерки, както следва:

Приходни мерки за периода 2025-2028

1. ЗКПО

1.1. Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, изравняване на подоходните данъци (сега е 5%).

1.2. Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 15% (сега 0%).

1.3. Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).

1.4. Увеличаване на данъка върху хазартните игри на 25% (сега 15%) отпаднало предложение на МФ.

1.5. Въвеждане на окончателен данък върху финансови трансфери извън България в размер на 2%.

2. ЗДДФЛ

2.1. Въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:

2.1.1. Необлагаем минимум равен на МРЗ;

2.1.2. Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния осигурителен доход;

2.1.3. Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка.

3. ЗМДТ.

3.1. Местен данък богатство – облагане на съвкупното имущество на лице над определен праг.

4. Осигурителна система

4.1. Увеличаване на максималния осигурителен доход на 8 500 лв.

4.2. Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст, както и паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – съобразно осигурителния принос на родителите, но не по-малко от минималната работна заплата.

4.3. Увеличаване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице с ръста на средния осигурителен доход;

4.4. Възстановяване на съотношението 60:40 - работодател/работник при изчисляване на дължимостта на осигурителните вноски.

4.5. Разширяване на обхвата на осигурителния доход, като се включат и доходи от капитал.

Разходни и други мерки:

1. Транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати.

2. Актуализиране на размера на социалните плащания, съобразно ръста на средната работна заплата/минималната работна заплата.

3. Актуализиране на размера на изплащаните обезщетения от НОИ, съобразно ръста на средния осигурителен доход, особено плащанията за майчинство и отглеждане на дете.

4. Увеличение с 15% на разходите за възнаграждения в бюджетния сектор за 2025 г. и последващи актуализирания, съобразени с ръста на средната брутна работна заплата и инфлацията.

5. С цел намаляване на диспропорциите и справедливо разпределение на финансовия ресурс за персонал, трябва увеличението на работните заплати в администрацията да се извършва по механизъм, с който да се продължи тенденцията, съгласуванo със социалните партньори. Предлагаме да се намери правносистематичното място, с което Министерският съвет да се задължи да приеме постановление, подобно на приетото през месец април 2024 г. (ПМС № 79 от 03.04.2024 г.).

6. Обезпечаване на 0,9% от БВП за висшето образование.

news.modal.header

news.modal.text

site.btaСтановище на КТ "Подкрепа" по проектобюджети 2025

Споделете

news.modal.header

Към 08:08 на 22.02.2025 Новините от днес