site.bta"Зелено движение" настоява защитените територии да бъдат увеличени и ефективно защитавани, включително природен парк „Сините камъни“

Политическа партия „Зелено движение“ призовава държавата да опазва ценната си природа и да не допуска тя да бъде приватизирана и застроявана. През последните месеци застрояването заплашва не само досега неурбанизирани територии, но и навлиза в защитени зони от Натура 2000 (като случая в Маджарово), а дори и в защитени територии с по-строг режим на опазване - както показват опитите да се откъснат части от Природен парк „Сините камъни“.

Политическа партия „Зелено движение“ подкрепя протестите на граждани срещу намаляване на площите на защитените зони и територии и напомня, че защитената природа не само трябва да бъде обявена за опазване - в изпълнение на политически ангажименти за възстановяване на природата и опазване на средата на живот на човечеството - но и добре управлявана. Крайно време е държавните институции - като Министерството на околната среда и водите и регионалните му инспекции - да контролират и спират увреждането на защитените територии и да изпълняват задължението си за опазването им. То включва дигитализиране на картите им, редовни изследвания от квалифицирани учени, разработване на адекватни за състоянието на природата и целите на опазването ѝ планове за управление, осигуряване на човешки ресурси на парковите дирекции и изпълняване на конкретни мерки за дейности за биоразнообразието и контрол в защитените природни места на България.

Заплахите за природния парк  „Сините камъни“, опазван от Закона за защитените територии, включват:

• Приватизация на местностите „Карандила“ и „Даулите“ - На 14 ноември 2024 Общинският съвет на Сливен на свое заседание прие обявяването на две емблематични местности в Природен парк Сините камъни- “Даулите” и “Карандила” за “селищни образувания” с местно значение - курорт. Предложенията са по инициатива на кмета и целта им не се крие: “имотите на Карандила и Даулите да не бъдат публична собственост, да могат да се продават на собствениците на сгради, които искат да инвестират в тях, да ги развиват, и в крайна сметка урбанизираните територии на тези две места да могат да се развиват” (протокол на сесия на общински съвет Сливен, стр. 57).
• Процедура за изключване на поземлен имот, в който се намира бившия „Алпийски дом” - Имотът е застроен още преди обявяването на природния парк като сградата е била с обществена функция (Алипийски дом), впоследствие - използвана от БКП и след промените от 1989 е върната на Български туристически съюз. След време, сградата е продадена, а сегашният собственик е „Болкън Резидънс“ ЕООД. По Закона за защитените територии имотът не е собственост на фирмата, но на 20 август 2024 г. “Болкън Резидънс” ЕООД подават молба до Дирекцията на Природен парк Сините камъни за изключването му от територията на Природен парк “Сините камъни”. Имотът е публична държавна собственост с идентификатор  67338.404.1 и площ от 11 771 кв.м. На него към момента се намират две сгради - хотел и сграда за енергопроизводство с обща застроена площ по-малко от 1000 кв. м. Той е ограден и недостъпен за посетителите на природния парк, въпреки че е част от него и включва гора и река, неразделна част от екосистемата на защитената територия. На страницата на МОСВ има и публикувана проектозаповед за изключване на поземлени имоти от природния парк 

Политическа партия „Зелено движение“ напомня, че човечеството е на ръба на екологична криза заради изчерпване на ресурсите и унищожаване на екосистемите на Земята. За да може планетата да съществува във вид, в който човечеството да оцелява на нея, е важно да се изпълняват редица политически решения за обръщане на курса на унищожение на природата. Една от важните политики е запазването на „островите“ на здрави екосистеми и постепенното възстановяване на загубени заради преексплоатация природни места. Именно защитените територии и сложната взаимозависимост на различните биологични видове и екосистеми дават шанс за опазване на водите, въздуха, климата и необходимата среда за живот на множество видове, включително на човека.

В Европейския съюз за горните цели е възприета политика на опазване и увеличаване на площта на защитените територии, включително Стратегия за биоразнообразието и  Регламент за възстановяване на природата. 

Политическа партия „Зелено движение“ призовава българското Министерство на околната среда и водите и всички правителствени институции да изпълняват политическите цели за опазване на природата - не само заради изпълнение на ангажименти към ЕС, не само за опазване на национално природно наследство, не само за опазване на качеството на живот и достъп до туристически ресурс за населението на местните общности край Сливен и Котел - но и за осигуряване на въздух, вода и шанс за оцеляване на бъдещите поколения.

Допълнителна информация:

Ангажиментите на ЕС за възстановяване на природата ( към Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.) включват следните задължения до 2030 г.:

• предлагане на правно обвързващи цели на ЕС за възстановяване на природата през 2021 г., които подлежат на оценка на въздействието - приет през 2024 г. Регламент за възстановяване на природата;
• в стратегията са определени редица цели и ангажименти, които трябва да бъдат постигнати най-късно до 2030 г., включително:.
• Хармонизирана мрежа от защитени зони
  Мрежата:
  • защитава със закони поне 30 % от сухоземната територия на ЕС и 30 % от морската му територия и интегрира екологични коридори като част от трансевропейска мрежа за защита на природата;
  • защитава стриктно най-малко 30 % от защитените зони на ЕС, включително всички девствени* и вековни гори*;
  • управлява ефективно всички защитени зони, като определя ясни цели на опазването и мерки за осъществяването им и ги наблюдава по подходящ начин. 
  • До края на 2021 г. Европейската комисия ще определи и ще съгласува с държавите от ЕС критерии и насоки за допълнителни защитени и строго защитени зони.
    До края на 2023 г. държавите от ЕС трябва да покажат значителен напредък в законното определяне на нови защитени зони и в интегрирането на екологични коридори.
    До 2024 г. Комисията ще прецени дали ЕС е на път да постигне целите си за 2030 г. или са необходими по-амбициозни действия, включително законодателство на ЕС.

• План на ЕС за възстановяване на природата
  Планът включва следните задължения за 2030 г.:
  • предлагане на правно обвързващи цели на ЕС за възстановяване на природата през 2021 г., които подлежат на оценка на въздействието;
  • възстановяване на значителни зони на деградирали и богати на въглерод екосистеми;
  • гарантиране, че местообитанията и видовете не показват влошаване и че поне 30 % от тях, които са в неблагоприятно състояние на запазване, достигат благоприятно състояние или поне показват положителна тенденция;
  • обръщане на тенденцията на спад на опрашващите насекоми;
  • намаляване на риска от и използването на химически пестициди с 50 % и намаляване на използването на по-опасни пестициди с 50 %;
  • управление на най-малко 25 % от земеделските земи съгласно биологичното земеделие и значително повишаване на приемането на агроекологични практики;
  • отстраняване на значителни площи от замърсени почвени обекти;
  • засаждане на 3 милиарда дървета за биологично разнообразие в съответствие с екологичните принципи;
  • възстановяване на поне 25 000 km свободно течащи реки;
  • намаляване с 50 % броя на видовете от „червения списък“, застрашени от инвазивни чужди видове;
  • намаляване на загубите на хранителни вещества от торове с 50 %, което води до намаляване на употребата на торове с най-малко 20 %;
  • подпомагане на градовете с повече от 20 000 жители да изготвят амбициозни планове за градско озеленяване до края на 2021 г.;
  • премахване или свеждане до минимум на отрицателните въздействия от риболовните и добивните дейности върху чувствителни видове и местообитания;
  • премахване или намаляване на прилова* на морски видове до равнище, което позволява тяхното възстановяване и опазване.