site.btaПП: Високите цени на храните у нас са заради неработещата и политически зависима КЗК

„Високите цени на храните се усещат от всички българи, но вместо да се предлагат реални решения, партии като ДПС „Ново начало“ искат да замажат очите на българските граждани със закони за фиксиране на надценки, които знаем, че не работят. Това е поредната мъгла, която ни готвят в парламента.“ Това заяви съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков на пресконференция в парламента днес.

Според него, докато се предлагат неработещи закони за цените, целта е да се поставят сламени хора с зависимости в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), за да пазят картелите, които са свързани точно с ДПС “Ново начало“. „КЗК много добре знае, че проблемът е по цялата верига на доставки – от изкупвачи, които мачкат малките производители по регионите. Производители, които имат монополни позиции на пазара и не допускат конкуренция, не само на храните, но и на горивата. КЗК много добре знае, че има търговски вериги, които използват непазарни практики, като например да задължават един доставчик да продава само на една верига, но не се виждат никакви действия. Да сте виждали глоби за милиони от КЗК?“ коментира Петков.

Той съобщи, че ПП предлага реални решения. Първо – изборът на състава на КЗК да бъде направен по честен и прозрачен начин от професионалисти, а не калинки и техните майки. „Ние ще предложим кандидати, които да служат като стандарт за такъв професионализъм,“ увери Петков. ПП ще настоява също да се върне успешната кампания „Достъпно за вас“, започната при кабинета на Николай Денков, където през система за сравняване на цените те реално да падат. Ще работим и за законодателни инициативи, които да регулират пътя на храните от фермата до масата, увери Кирил Петков.

Депутатът от ПП-ДБ Андрей Цеков даде конкретни примери за наложени милионни санкции за картели и нарушения на пазара в страните от ЕС. Например през 2024 г. Европейската комисия наложи рекордна глоба от 337 млн. евро на един от най-големите производители на шоколадови изделия „Монделез Интернешънъл“ за споразумение между този производител и неговите дистрибутори в ЕС, на базата на което се фиксират цени за отделните географски пазари. Така примерно в Белгия един „Тублерон“ струва по-евтино, отколкото в България. Подобни фрапиращи случаи с глоби са дадени в таблицата по-долу.

Също така Цеков сравни средната цена на литър мляко в магазините в България, която е 1,59 евро за литър, докато в Португалия е 94 цента, в Чехия – 98 цента, в Испания – 1,04 евро, Германия – 1,10 евро, в Белгия – 1,13 евро, във Франция – 1,14 евро, в Швеция – 1,41 евро и в Италия – 1,44 евро. Според него завишената цена на млякото у нас е показател за неработещ регулатор.

„В Европа регулаторите работят независимо от политическия натиск и разследват всички нива на веригата на доставки. Правят се обхватни проверки, разследват както производителите, така и дистрибуторите, анализират се всички нива на ценообразуване, от търговията на едро до търговията на дребно. В резултат на това се налагат значителни глоби, които имат реален възпиращ ефект и връщат цените в рамките на нормалността. В България има изключително ограничен кръг образувани производства от КЗК, повечето от които приключват с заключение, че липсват каквито и да било антиконкурентни споразумения. Наложените глоби, в повечето случаи не достигат и 1 млн. лева“, каза Андрей Цеков.

Депутатът от ПП Ивайло Шотев посочи конкретни монополни практики. Например пазарът на агнешко е доминиран от двама преработватели, които ограничават продажбата и вноса на агнешко за Великден и държат високи цени. Търговията с домати също е доминирана от трима прекупвача в цялата страна. В малките населени места земеделските производители са принудени да продават на местния монополист, който определя цените. Също така има сигнали, че търговски вериги задължават своите доставчици да продават съответно само на тях, като ограничават конкуренцията. „Защо КЗК не го разследва това? Защо всички ние го виждаме, само КЗК не го вижда?“ запита Шотев.

КЗК има и ключова роля в одобрението на сделки със стратегически национални активи, посочи депутатът от ПП Богдан Богданов. Той припомни случай от 2018 година, когато КЗК одобри сделката за продажбата на електроразпределителното дружество ЧЕЗ на никому неизвестната и нямаща опит компания „Инерком“, със собственик Гинка Върбакова за над 320 милиона евро, за които не беше ясно откъде са средствата. „Тогава имаше явен риск за националната ни сигурност и въпреки това КЗК одобри тази сделка. Но след като се надигнаха обществените настроения и имаше протести, еднолично Бойко Борисов разпореди да се преразгледа случаят, намеси се активно в работата на КЗК и сделката беше отказана. Това е един пример как КЗК действа под политически натиск,“ каза Богданов.