site.btaКалоян Паргов: Председателят на БСП е пръв сред равни

Соросоидните организации нанесоха огромни вреди на България, казва кандидатът за лидер Калоян Паргов

·         Искам партията ни да е жизнеспособна, да защитава каузи и да работи за хората

·         Бюджет`2025 е залогът за оцеляването на управляващата коалиция

·         Смяната на правилата за избор на лидер на БСП в движение не е справедливо и не е почтено

·         Ако няма отбор, който и да застане начело, няма да успее

- Г-н Паргов, кандидатирате се за лидер на БСП. Каква е БСП днес и каква БСП искате да видите утре?

- Картината не е много лицеприятна. БСП в момента не е тази партия, която познавахме преди 10 години. Структурите не са боеспособни и жизнеспособни. Трудно се събират, трудно правят избори, трудно изпълняват задачи.  Липсва комуникация и вътрешнопартийна дискусия по актуални теми - местни и национални. Липсва достатъчно задълбочена експертиза, с каквато БСП се славеше назад в годините. БСП търси идейната си същност. И това е проблем, който съществува не от вчера - каква партия е, откъде идва, накъде отива и какво бъдеще ще има.

- Възможно ли е след повече от 130 години БСП все още да си задава въпроса каква партия е?

- Да, защото след 134 години тази партия е претърпяла различни промени. Била е забранявана с опит да бъде ликвидирана. Стигала е до 3000-4000 души членска маса, била е близо половин век в управлението на държавата. 

През 1990 г. на фона на демократичните промени смени своята същност и своето име и е тази партия, която е днес. Светът днес се променя - геополитически, геоикономически. Очевидно и субектите в този свят трябва да се променят, за да продължат в бъдещето. Това касае не само партиите, а и държавите. Всички ние подлежим на трансформация.

- А каква партия искате да бъде БСП?

- Жизнеспособна. Партия, която може да изпълнява и да защитава каузи, да печели избори, да отстоява позиции, свързани с проблемите на хората. Партия, която може да участва в определянето на нов стратегически път за България, различен от досегашния, тъй като времето го изисква и ще го наложи.

България има нужда от национална доктрина. БСП трябва след конгреса най-после да има нова програма. Има нужда и от нова организационна структура, която да я направи много по-гъвкава.

- Казахте, че този рекорден брой кандидати за лидер на партията - 17, е знак за кризата на лидерство в БСП. Каква битка се води в момента - състезание на авторитети или бой за първия пост?

- За мен следващият председател трябва да бъде пръв сред равни. В БСП има 20-30 души, които са някакъв тип авторитети, доколкото останаха след Корнелия Нинова, тъй като тя се опита да остане единственият авторитет.  Останалите бяха изключвани, претопявани, смачквани или отхвърляни. Но все пак останаха авторитети, които в момента са депутати, министри, кметове или на други позиции. Смятам, че всички ние имаме една задача - да съхраним партията и да се опитаме заедно да я възродим, като всеки изпълнява определена роля в тази задача. 

Един да бъде пръв сред равните като председател, други ще работят за нея през изпълнителната или законодателната власт, доказвайки че БСП е разумна партия и мисли за хората. Трети, работейки повече за партията, ще бъдат в апарата на "Позитано" и ще се занимават с идейния облик и организационното състояние. Говоря за екип. Разговарях с всички кандидати, но не срещам разбиране. Въпросът е дали можем да си седнем на егото и да поставим обществения интерес и партийния над личните амбиции.

- В състояние ли е БСП да направи това?

- Всеки един от нас, осъзнавайки това, трябва да е готов да направи  крачка встрани. Аз съм готов, но искам да видя отбор, а не група от хора, борещите се за собственото си его. Ако няма отбор, който и да стане председател, не са добри прогнозите да успее.

- Обикаляте страната в кампанията си за лидер на БСП. Какво Ви казват социалистите, каква партия искат те?

- Социалистите са много загрижени и притеснени. Те се тревожат и аз споделям техните тревоги. Това е една от причините, която ме мотивира да приема номинациите и да се кандидатирам за председател на БСП. Те искат тя да е силна партия, да тежи. Най-много ги боли, когато БСП изглежда като ненужна партия, като партия, която не е значима. И това трябва да се промени. 

- Как гледат на влизането на БСП във властта заедно с ГЕРБ - дългогодишния идеологически опонент на социалистите?

- Мненията са противоречиви. Има три типа виждания. Първото е да не се влиза с ГЕРБ във властта. Второто е да се влезе, но не с персонално участие като министри. И третото е да се участва, включително и с министри, с което да се гарантират определени политики. В последните 12 години изпълнителната власт тежи като че ли повече от парламентарната. Или поне така изглежда. Не мога да кажа кое от трите мнения надделява най-много. 

- А Вашата оценка за влизането на БСП в управлението каква е?

- Бях силно скептичен относно това да участваме в управлението, тъй като не съм убеден - надявам се да ме опровергаят, че имаме капацитет да се справим, особено с хора, които са били достатъчно дълго време във властта и познават много добре и административно, и функционално държавата, без да подценявам моите колеги. Ние може да имаме много хубави идеи и политики, да имаме много силни червени линии, въпросът е да ги отстоим. Министрите не бива да заменят лоялността си към партията с лоялност към кабинета, както се случи с декларациите на 1 февруари.

- На БСП се падна една от най-тежките отговорности в правителството - социалното министерство в лицето на Борислав Гуцанов и то в период, в който има огромен скандал за бюджета: социални плащания или членство в еврозоната. Как БСП ще остане гарант на социалния вектор на управлението?

- Мога да Ви отговоря по два начина. Краткият е: отговорност е на г-н Гуцанов. След като е поел ангажимента да е министър - да го направи, а ние ще го подкрепим. Със своя експертен кръг той трябва да запази социалното ниво, а не за сметка на него да се оправя дефицитът. В същото време държавата има нужда да се възстанови инвестиционният процес. 

Очакваме да видим дълговете - задълженията на държавата към инвестиционния сектор от 2024 г., които ще трябва да се плащат през 2025 г. И, разбира се, визията на финансовия министър за подобряване на приходната част. Няма как да оправяш бюджета за сметка на разходната и то социална част. 

- От кои социални политики БСП не бива да отстъпва при приемането на бюджета?

- Първо трябва да ги степенуваме - да се види кои са най-нуждаещите се и доколко те имат нужда от тази помощ. Защото ми се струва, че всеки втори в тази държава е полуинвалид или пълен инвалид. Тоест - раздути са ТЕЛК-овете. Социалните помощи и енергийните помощи също трябва да се преразгледат. Социалните плащания не трябва да са на база "нямаме пари и ще даваме колкото имаме", а да видим начина, по който тези социални услуги се получават. 

- Появи се напрежение заради обещаните големи увеличения на заплатите на МВР и военните. Трябва ли да се запазят или точно оттам трябва да се режат средства, за да изпълним критериите за еврозоната?

- Финансовият министър трябва да работи като финансист, а не като счетоводител на държавата. Счетоводителят казва няма пари, докато финансовият ръководител търси възможности за оптимизация, за да покрие разходите. Да, сектор сигурност е важен, особено във времето в което живеем.  Бюджет`2025 е залогът за оцеляването на тази коалиция. 

- Виждате ли България член на еврозоната на 1 януари 2026 г.?

- По-скоро не. България не е готова за конвергентен доклад. 

- Една от големите цели на СИНПИ, чийто председател сте, е стратегия за демографско бъдеще на България. През последните две години работехте изключително много в тази посока, направихте серия анализи и дискусии. Открихте ли коя е формулата за обръщане на негативната тенденция?

- Формулата е политически консенсус - общо разбиране по този проблем и определянето му като задачата на задачите. Много се радвам, че "Стандарт" поде кампания в същата посока и участваме съвместно във форуми в цялата страна.  Демографското бъдеще на България е темата, която може да обедини всички политически сили като национална цел. На България й липсва национална цел. Еврозоната не може да бъде национална цел. Тя може да бъде инструмент за постигане на национални цели. 

Второ - нужно е всеки акт на Народното събрание и Министерски съвет да има оценка за демографското въздействие. За да се види дали тези актове биха допринесли за подобряване на средата.

- В предишни наши разговори винаги сте защитавал тезата, че първата стъпка за демографско бъдеще на България е образованието. Виждаме желание от новия просветен министър Красимир Вълчев за реформа в средното образование в посока повече часове по математика, задължителна матура по математика в 12 клас, план-прием за университетите, базиран на математика, химия, физика, биология, за да се увеличи броят на инженерите. Правилна стъпка ли е това? 

- Както си говорихме на един от форумите на "Стандарт" със сегашния министър на образованието Красимир Вълчев, тогава народен представител, образованието е ключ към бъдещето. Това е мнението и на доц. Георги Бърдаров, с когото работим заедно. 

Такъв е и опитът на Ирландия, която днес е икономическо чудо, в топ 5 на най-добрите държави за живеене. Тогава стигнахме до общото мнение, че бъдещето е на хуманитарните дисциплини и на точните науки, за да създаваме поколения, които са по-функционално грамотни, с по-широка основа за знания и умения в различни области. Светът, към който вървим, ще изисква хора с базово ниво на култура и на знания в различни области.

- По-високи от тези на изкуствения интелект.

- Да, с които да посрещаме предизвикателствата. Аз споделям това виждане на сегашния министър и ние в СИНПИ сме готови да подпомагаме за реформирането на учебните програми, като имаме едно изискване и желание - патриотичното в тези учебни програми, чисто исторически правдивото, да бъде запазено. Защото в последните 20-30 години сме свидетели на изнасилване на историята от хора в образователната система, които имат изкривени познания за правдивостта на историческото минало.  Много бележити български писатели и поети с лека ръка бяха махнати от учебното съдържание.

- Вината за това не е ли на всички тези неправителствени организации, финансирани по линия на Сорос, като "Заедно в час", които се промъкнаха в образователната ни система и подменят ценностите на образованието и възпитанието на децата?

- Да, това имам предвид. Дошло е време да си дадем ясна оценка за негативната роля на всички тези соросоидни организации. В тази си мисия БСП ще има съюзници от други политически партии, включително и от опозицията, с които може да си партнира по тази тема. Защото това пагубно влияние изкриви цели поколения, които са загубени за България като ценности и знания.

- Преди прекия избор на лидер има конгрес на БСП на 15 и 16 февруари. Все повече гласове се чуват, че конгресът може да промени правилата и делегатите на място да изберат председателя. Това не е ли нарушение на устава?

- Не. Това е смяна на правилата на играта в последния момент.  Въпреки че съм отявлен противник на прекия избор от 2017 г., което ни скара с Корнелия Нинова, приех решението на мнозинството в партията и в последните две години се готвих за пряк избор. В момента сме в предизборна кампания за пряк избор и обикаляме страната, търсейки подкрепа от хората по места. Ще се окаже, че седмица преди вота сменяме правилата.  Това е все едно да се готвиш за футболен мач, а да се окажеш в мач по ръгби, който изисква друг тип подготовка. Не го приемам. Смяната на правилата в движение не е справедливо и не е почтено.