site.btaПозиция на "Възраждане": Имаме нужда от ден за национално помирение

Националната памет много често бива фалшифицирана или скривана, затова нека да отбележим нещо, което не трябва да се забравя никога. И то е, че България в днешните си граници не претърпява, никакви териториални загуби след края на Втората Световна война, заради два факта.

Първият факт е, че България, в крайна сметка се нарежда на страната на антифашистката коалиция, макар и в края на Втората Световна война. Втората причина е голямото партизанско движение в България - антифашистко движение. То е признато с основна заслуга за българската антифашистка съпротива, в борбата срещу хитлеристката коалиция. И това е записано в протоколите на Парижкия мирен конгрес, който  завършва с  подписването на Парижкия мирен договор през 1947 година, благодарение на който България, единствена от държавите - членки на Тристранния пакт завършва Втората Световна война с повече територия, отколкото в началото на войната.  Всички останали губят. Станахме свидетели, обаче, през последните години на постоянно фалшифициране на историята.
 
Днес тези хора, които бяха виновни за това, че България беше на страната на Тристранния пакт и беше съюзник на Хитлер, се превръщат, едва ли не в национални герои. Превръщат се също така в мъченици. Започнаха да ги титулуват за национален елит, който, видите ли, бил изтребен от Народния съд. Даже изфабрикуваха и дата 1 февруари, която дата има за цел да почете паметта на тези национални герои. Обаче, каква точно е истината за тези национални герои? Тези национални герои, които са осъдени от Народния съд приемат поредица от законодателни мерки в България, които са отхвърлени след това като недемократични, приемат антисемитско законодателство, което заради съпротивата на една голяма част от българското общество  не е финализирано до край и заради това България остава единствената държава от съюзниците на Хитлер, която спасява своите евреи. Това не пречи, обаче да се разгърне мощно репресивно движение в страната, насочено срещу антифашистката съпротива, което води до това, че са избити хиляди антифашисти.
 
Официалният брой на убитите с или без съд и присъда е повече от 4 000 души. Цялото партизанско движение е 12 000 човека, което означава, че всеки трети партизани е бил убит.

Българското правителство, след като приема Закона за защита на държавата, въвежда и специална награда. Награда, която е от 50 000 лева, което е огромна сума пари по това време. 50 000 лева по това време струва един апартамент в София. 50 000 лева се дават на всеки, който отреже партизанска глава. Има изплатени много пари - милиони като награди за хората, които са рязали тези глави.  Ето ви деянията на тези, които ще бъдат почетени днес. На тяхната съвест лежат отрязаните глави на хиляди убитите партизани.
 
Снимки с отрязаните партизански глави са били поставяни на специални информационни пропагандни пана в центровете на българските градове и села. За да може да се виждат за назидание и никой да не си помисли да тръгва срещу държавния ред и срещу Хитлер, разбира се.  Четенето на декларации за почитането на паметта на главорези е проява на голяма ненавист, спрямо българската национална памет. Защото безспорен факт е, че Народният съд осъжда и хора, които са били несправедливо осъдени, но също така безспорен факт е, че една голяма част, даже по-голямата част от осъдените, абсолютно заслужено намират своите присъди.
Такива народни съдилища има в цяла Европа по това време. И те издават десетки хиляди осъдителни присъди. Една голяма част от тях - смъртни присъди.
 
В Германия са екзекутирани повече от 30 хиляди души. Много често фалшификаторите на историята дават пример с Нюрнбергския  процес, казвайки, че в Германия са осъдени на смърт само 12 души, а в България са осъдени на смърт 2 хиляди. Само, че това не е вярно, защото Нюрнбергския процес е просто един от многото процеси и той е само и единствено за ръководството на нацистката партия. Нещо повече, в Германия американците изграждат огромни лагери за германски военнопленници, които с нищо не се различават от тези, които са били за германски военнопленници в СССР. Общият брой на официално отчетените загуби след края на войната на германски военнопленници загинали от глад, т.е. те са били уморени от глад, в буквалния смисъл на думата, е един милион души.

Това е историята, която се опитват да скрият съвременните фалшификатори, само че, докато ни има  нас от “Възраждане”, историята ще бъде показвана такава, каквато е. Ще използваме парламентарната трибуна за да разказваме, без емоция, но с чест, защото един народ, който не си познава историята, не заслужава да има такава.
 
България има нужда от ден на националното помирение, защото са дадени много жертви в братоубийствената, почти гражданска война. Ние не стигаме до класическа гражданска война, но имаме всички белези от водене на такава война, в която са дадени хиляди жертви и от едната, и от другата страна.
 
Имаме нужда от ден за национално помирение. И това помирение ще бъде началото на възраждането на българска нация. Защото докато, отбелязваме само едни жертви, а другите се правим, че ги няма, България няма да има бъдеще по този начин. Защото на паметника, който е до НДК има имена на главорези. Редом до имена на незаслужено убити хора. Ето това е гавра. Не можеш да слагаш невинно осъдени хора, защото има и такива от Народния съд, редом с главорези, които са рязали глави, получавали са пари за това.
 
Ето това е нашата история в момента, имаме и добри, и лоши моменти в нея, но ако искаме да продължим напред, не трябва да продължаваме с повторение на разделението от миналото. И без това сме достатъчно разделени в настоящето.

Имаме нужда от ден за национално помирение, от ден за национално обединение дори. И няма да се уморим да го повтаряме, защото в противен случай нашата страна просто няма бъдеще. А ние от “Възраждане” горещо вярваме бъдещето на България.

И няма да спрем да се борим за това то да бъде такова, каквото са го искали нашите възрожденци. България да е силна, независима, свободна и обединена държава.