site.btaЦентър за изследване на демокрацията: Високорисковите престъпни мрежи и държавно- спонсорираната организирана престъпност са сред новите заплахи за сигурността в Европа

София, 31 януари 2025 г.

Центърът за изследване на демокрацията беше домакин на международната публична дискуския „Новите заплахи за сигурността в Европа: Престъпни мрежи, държавно-
спонсорирана организирана престъпност и заобикаляне на санкциите“. Събитието събра водещи експерти от правоприлагащите органи, академичните среди и публичния сектор от България, Белгия, Нидерландия, Франция, Швеция, Испания и Италия, които обсъдиха възникващите предизвикателства в борбата срещу организираната престъпност.

Високорисковите престъпни мрежи продължават да представляват една от най-сериозните заплахи за сигурността в Европа. Те действат транснационално и са особено активни в трафика на наркотици и хора, както и в контрабандата на мигранти. Руската агресия срещу Украйна допълнително изостри тези рискове, като предостави почва за държавно-спонсорирана организирана престъпност, използвана като инструмент за постигане на геополитически цели.
Кремъл все по-често се възползва от престъпни мрежи за хибридни военни операции, заобикаляне на санкции и дестабилизиране на други държави.

Встъпителните думи по време на събитието бяха изнесени от Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, който подчерта стратегическото
значение на Черноморския регион в контекста на заобикалянето на санкциите. Той направи исторически паралел с предизвикателствата пред България по време на югославските войни през 90-те години, заявявайки: „Отне ни две десетилетия и значителни усилия от страна на публичния и частния сектор, както и правоприлагащите органи, наред с партньорството с ЕС, за да се справим с последиците от мрежите на организираната престъпност, възникнали през този период. Днешните предизвикателства обаче са от много по-голям мащаб.“

Посланикът на Кралство Белгия в България н.пр. г-н Пол Ламберт акцентира върху заплахите, които високорисковите престъпни групи, често използвани от Кремъл, представляват за критичната инфраструктура в Белгия и региона на Северно море. Той обърна внимание на киберзаплахи, шпионаж и саботажни операции, като тези насочени към подводните кабели, като посочи: „През първите 9 месеца на 2024 г. 110 руски плавателни съда са били забелязани в белгийското крайбрежие на Северно море. Това е повече, отколкото през предходните 12 месеца на 2023 г. Сред тях са засечени военни кораби, изследователски кораби и риболовни плавателни съдове. Предотвратяването на шпионаж и саботаж на критична инфраструктура в Северно море се превърна в ключов фокус на белгийските служби за разузнаване и сигурност.“

В своята реч Илия Пулов, старши съветник в офиса на изпълнителния директор на Европол, представи задълбочен анализ на нарастващата сложност и интернационализация на
престъпните мрежи. Позовавайки се на последния доклад на Европол, той подчерта как тези мрежи се използват от враждебни държави за постигане на геополитически цели и
заобикаляне на санкции: „Днес се сблъскваме с огромен набор от все по-сложни транснационални престъпни дейности. Организираните престъпни групи са станали по- усъвършенствани, използвайки законови вратички и несъответствия в правоприлагащите способности в цяла Европа. Решаването на тези проблеми е спешна задача.
Картографирането и непрекъснатото актуализиране на нашата разузнавателна картина е първата стъпка в разбирането на това как работят високорисковите престъпни мрежи и е от решаващо значение за ефективното противодействие на хибридните заплахи в контекста на все по-усложняваща се престъпна среда.“

По време на панелната дискусия, модерирана от д-р Атанас Русев, директор на програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията, експертите подчертаха
необходимостта от координирани реакции на правителствата, правоприлагащите органи и международните институции. Д-р Насер Лалам от Министерството на вътрешните работи на Франция сподели примери от кибератаките, насочени срещу Летните олимпийски игри през 2024 г., и руските незаконни финансови потоци. Д-р Тодор Галев, директор на научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, анализира системното използване на професионални престъпни услуги от руския политически елит по света.

Д-р Йеле Янсенс, професор по криминология в Гентския университет, посочи необходимостта от ясни дефиниции и системно събиране на публични данни за ефективно проучване на тези проблеми. Светослав Василиев, началник отдел „Киберпрестъпност“ към Националната следствена служба, подчерта пропуските в българската правна рамка по отношение на понятието „държавна престъпност“ и хибридните заплахи.

Публичната дискусия подчерта спешната необходимост от засилено трансгранично сътрудничество, иновативни политически рамки, усъвършенствани технологични инструменти и подобрено събиране на данни. Участниците се обединиха около неотложността на проактивни мерки за борба срещу заобикалянето на санкции и прекъсването на финансовите канали, поддържащи престъпните мрежи и хибридните военни действия на Русия.

Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен
институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено-икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете www.csd.eu