site.btaДекларация от ПГ на ПП-ДБ по повод 1 февруари, Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България

Утре се навършват 80 години от тъмния 1 февруари 1945, когато за един ден така нареченият „Народен съд” осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици. Произнесените присъди са 147 и са изпълнени същата нощ. За общо четиримесечното съществуване на Народния съд статистиката е повече от ужасяваща: издадени са почти 11 хиляди присъди, осъдените на смърт са над 2700, а на доживотен затвор – над 300. 

Този, т.нар. „Народен съд”, е извънреден орган за репресия, създаден по волята на чужда държава. 

Нека си припомним, че след 9-ти септември 1944 г. България е окупирана от органите на червената армия. Създадено е марионетно правителство, което започва да правораздава с наредби-закони. Една такава наредба-закон е въпросният Закон за Народния съд.

Кървавите репресии срещу българския народ тепърва предстоят. Последвалите десетилетия записват най-черните страници в нашата история – десетилетия на политически мотивирани гонения, убийства, екзекуции, изтезания, създаване на концентрационни лагери, робски труд, подлагане на глад и други форми на масов физически тормоз.

45 години, през които ЦК на БКП, с решения на пленума си, на два пъти през 1963 г. и през 1973 г. взима решения за пълен отказ от национален суверенитет и поставя като крайна цел сливане на България със Съветския съюз - акт на върховно национално предателство, без аналог в историята на България. 

Политическото насилие е неразделна част от режима в България от първите до последните му дни. Разбира се, нашата страна не е прецедент в това отношение. Но къде са разликите?

Ако Европа е достигнала дотук, където се намира днес, то е, защото е извадила поуки от многобройните жестоки и кървави събития в нейната история. Защото категорично е осъдила и отхвърлила насилието като най-уродливото проявление на политическата власт. Защото убедено и осъзнато е извървяла трудния път на покаянието. Покаянието, без което прошката е невъзможна. 

Успяхме ли ние да изминем същия път? Съкрушителната истина е, че не го направихме - не и в цялост, не като зряло и единно общество. Не го направихме като нация.

Демократичните сили положихме много усилия. Със Закон, приет на 5 май 2000 г., комунистическият режим в България беше обявен за престъпен. През 2004 г. с Декларация Народното събрание осъди и заклейми престъпленията на комунизма. На 20 януари 2011 г., по предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов, датиращо още от 90-те години, Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунизма. Върховният съд отмени присъдите на първи състав на Народния съд и реабилитира убитите с решение още през 1996 година. 

От другата страна партията, пряка наследница на БКП, избра различна посока. За всичките години на прехода тя не събра смелост да се покае, не се отказа и не осъди кървавото си наследство. Първоначално беше гузното мълчание. В годините, сравнително бързо, то беше заменено с постепенно изопачаване и неглежиране, което в последствие достигна до откровена подмяна и арогантна фалшифицикация на историята на този черен период. Върху тази благодатна почва днес успешно се настани и наслагва руската пропаганда, а носталгията по социализма добива гротескни размери. 

Да, уважаеми колеги, мракобесният дух никога не напусна тялото, а БСП никога не еволюира до нещо повече от дружинка за поръчки на Кремъл. 

Травмата в колективната човешка памет се лекува не чрез мълчание, а чрез покаяние, другари. И докато наследниците на палачите не са в състояние да се покаят и да поискат прошка, ние ще бъдем тук, за да защитаваме истината и ще разказваме на младите хора за ужасите на тоталитаризма и злото, наречено комунизъм. И всякакви опити за забрава, за омаловажаване и изопачаване на историята, ще срещат нашия решителен отпор. 

Комунизмът в България е безусловно престъпление. Няма друга гледна точка за режим, извършил подобни злодеяния. Германците и светът никога не позволиха по отношение на нацизма да има каквато и да е друга гледна точка. Защото за насилието няма друга гледна точка. Няма друга гледна точка и за насилието, което наследниците на Сталин извършват в Украйна в момента. 

Бог да прости жертвите от 1 февруари 1945.

Поклон пред паметта на невинните жертви на комунизма!