site.btaВъв ВКС е образувано тълкувателно дело по въпроси относно това дали за третото лице – помагач на ответника, е допустимо да предявява преклудирани за ответника възражения

С разпореждане от 27.01.2025 г. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 1/2025 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Допустимо ли е третото лице – помагач на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения за съпричиняване извън срока за отговор на исковата молба?
2. Допустимо ли е третото лице – помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба?

Тълкувателното дело е образувано, след като поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС с определение по гр. д. № 3374/2023 г. състав на II гражданско отделение на ВКС е предложил на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по първия въпрос, а с определение по гр. д. № 4868/2023 г. състав на I гражданско отделение на ВКС е предложил на ОСГТК да се произнесе с тълкувателно решение по втория въпрос.

Съставът  по гр. д. № 3374/2023 г. е констатирал, че по релевантния за изхода на спора проблем е изправен пред противоречива практика на състави на ВКС. От една страна, с решението по т. д. № 82/2012 г. на ВКС, II т. о., в отговор на въпроса „Ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, може ли във въззивната жалба да се позове на инвокираното в първоинстанционното производство от третото лице – помагач (делинквента) възражение за съпричиняване; дължи ли въззивният съд произнасяне по него?“ при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е даден следният отговор: „Ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, но такова е релевирано своевременно от привлеченото от него трето лице – помагач (делинквента), ответникът има право да се позове на възражението за съпричиняване във въззивната жалба, като изложи доводи във връзка с правилността на първоинстанционното решение в тази част и въззивният съд дължи произнасяне по него“. От друга страна, с решението по гр. д. № 5985/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., в отговор на въпроса за надлежното въвеждане на възражението за погасителна давност в процеса с оглед института на процесуалните преклузии след срока за отговор по чл. 131 ГПК по материалните възражения на ответника, когато този ответник не е направил възражението за погасяване на иска по давност с отговора на исковата молба и същото е направено от трето лице – помагач след дадения на ответника срок за отговор, също при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, е прието, че уредбата по чл. 216, ал. 2 от ГПК относно кръга действия, ползващи страна, която не ги е извършила, касае единствено необходимите другари и е различно по обем от съдържащото се в чл. 221 от ГПК процесуално разрешение спрямо третото лице. Подпомагащата страна е участник в процеса от момента на нейното конституиране, в резултат на което ще настъпи обвързване на третото лице с мотивите на решението в отношенията му със страната, която го е привлякла. Поради това законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение при действащата уредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК следва да се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения. Тълкуването, обективирано в решението по гр. д. № 5985/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., е дало основание с определение по гр. д. № 288/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., касационното обжалване на въззивно решение да не бъде допуснато по въпрос „Следва ли въззивният съд да се произнесе по възражение за съпричиняване на вредоносния резултат при иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, въведено своевременно в процеса от трето лице – помагач, при условие че ответникът не е направил такова възражение с отговора на исковата молба, а се е присъединил към направеното възражение с изрична молба?“. Прието е, че отговорът, даден във връзка с допустимостта на правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност за парично вземане е приложим и по отношение на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съставът по гр. д. № 4868/2023 г. на І г. о. на ВКС също е констатирал, че по въпроса от значение за изхода на делото е налице противоречива практика на състави на ВКС. Посочено е решението по т. д. № 82/2012 г., II т. о., и решението по гр. д. № 5985/2013 г., III г.  о., които са посочени и от предходния състав на ВКС, сезирал ОСГТК, както и определение по гр. д. № 288/2021 г., III г. о. на ВКС.