site.btaВКС връща за ново разглеждане на Апелативен съд – Пловдив делото срещу Йордан Т. за умишленото убийство на роднините му Васил Б. и Христо Б. в Пловдив през 2019 г.

С Решение № 28/22.01.2025 г. по наказателно дело № 759/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 301/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.

Делото е образувано по жалби на подсъдимия Йордан Т. и неговия защитник, както и по жалби на гражданските ищци и частни обвинители срещу решението по в.н.о.х.д. № 301/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 771/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. С нея Йордан Т. е признат за виновен и осъден за това, че на 26.11.2019 г. в склад на ул. „Борба“ в гр. Пловдив умишлено умъртвил с пистолет роднините си и бизнес партньори Васил Б. и Христо Б. – баща и син. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Уважени са частично предявените граждански искове.

Тричленният състав на ВКС приема касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник за основателни. При съпоставка на съдържанието на мотивите на присъдата с решението на въззивния съд в частта за приетата от съдилищата фактология ВКС констатира в голяма степен съвпадение на двата текста. Сравнението между обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на първоинстанционната присъда показва механично възпроизвеждане на прокурорския акт в съдебните мотиви. Касационната инстанция напомня, че въззивният съд като втори и последен съд по фактите е задължен да изложи в решението си самостоятелни констатации за установената по делото фактология въз основа на собствен анализ на доказателствените материали. „По разглежданото дело апелативният съд не само е възпроизвел голяма част от мотивите по фактите на първия съд, но по-същественото е, че не е съобразил събраните във въззивното следствие нови доказателства, не е оценил самостоятелно цялата доказателствена съвкупност по предвидения процесуален ред, което е довело до редица противоречия по съществени фактически въпроси от значение за съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимия“, категорични са върховните съдии. В този смисъл мотивите на втората инстанция съдържат редица съществени недостатъци. Липсват надлежни мотиви и относно заключенията на приетите от въззивния съд експертизи – възпроизведено е тяхното съдържание, но без дължимия анализ и оценка както поотделно, така и съпоставени с останалия доказателствен материал по делото. Затова съдебният състав на ВКС счита, че значителна част от възпроизведената от Апелативен съд – Пловдив фактическа обстановка от мотивите на присъдата не е резултат на самостоятелна оценка на приобщените и новосъбрани доказателствени материали, поради което възражението за липса на мотиви е основателно.  

Според касационната инстанция въззивният съд не е дал отговор на нито едно от възраженията на защитата, които се отнасят до конкретни фактически обстоятелства и съответните им доказателствени способи и средства. В решението се обобщава, че тъй като не е разгледал подробните възражения на защитата по фактите и доказателствата, Апелативен съд – Пловдив е изложил противоречиви и непълни мотиви по съществените за наказателната отговорност на подсъдимия въпроси.  Съдебния състав на ВКС констатира още, че апелативният съд е отхвърлил значителна част от обясненията на подсъдимия, без те да бъдат отнесени детайлно към всеки установяващ или отхвърлящ ги факт, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на подсъдимия на защита.

Тричленния състав на ВКС приема за основателна и жалбата на частния обвинител и граждански ищец Даниела Б. в частта, в която се излагат доводи за липса на обсъждане на конкретни възражения на страната, доколкото въззивното решение изобщо е пренебрегнало възраженията на страните, включително и тези на частното обвинение.

Върховните съдии обобщават, че неотменимо право на съда по фактите е да възприеме за достоверни или недостоверни определени доказателствени материали, но след като изложи причините за това – да изследва тяхното съответствие с останалите доказателства по делото, като ги подложи на анализ за съответствието им с правилата на формалната логика и на процесуалния закон. В случая въззивният съд е следвало да изложи фактическа обстановка, която да е резултат на самостоятелна оценка на съвкупния доказателствен материал по делото; да обсъди пълно и обективно конкретните доводи на страните по отделните наведени фактически, доказателствени и правни въпроси и по-специално за местоположението на всеки един от пострадалите и подсъдимия през цялото развитие на инцидента от момента на нападението от страна на Христо Б. до произвеждането на изстрелите от Йордан Т.; за извършените от всеки един от тях действия по време на инцидента; за разстоянията между труповете, вратата на склада и между отделните коридори и вещите в тях; за това дали от фактическа страна е прекъснато започналото непосредствено нападение. Фактическите изводи на въззивния съд следва да почиват на всестранна, пълна и внимателна проверка на всички доказателствени материали по делото, при съобразяване с процесуалните правила за тяхната оценка и без да се допуска превратно тълкуване и недопустими предположения, което е гаранция за законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.