site.btaЕИСК: Задълбочаване на двойния гражданско-военен подход в транспорта

В дебат, организиран от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Брюксел, ораторите на високо равнище подчертаха стратегическото значение на цялостното използване на транспорта, за да се повиши способността на Европейския съюз да реагира на настоящи и бъдещи кризи.

ЕС трябва да не се ограничава до военния хардуер и да възприеме по-широк подход към своята отбрана, ако иска да постигне пълна готовност. Тази визия за бъдещето трябва да включва по‑голямо гражданско-военно сътрудничество и далновидно планиране на физическата инфраструктура с двойна употреба, както и административно регулиране.

Това беше основната констатация от дебата на тема „Двойната употреба на трансевропейската транспортна мрежа: подготвени ли сме за кризисни ситуации?“ организиран на 14 януари 2025 г. от секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ (TEN) на ЕИСК, в който участваха видни оратори.

Байба Милтовича, председател на секция TEN, изтъкна, че „ЕС трябва да възприеме по‑всеобхватен подход към своята гражданска и военна готовност. Отбраната и устойчивостта на Европа не трябва да се основават единствено на традиционните понятия за военна сила като оръжия и авангардни технологии. Вместо това трябва да признаем, че подготвеността се основава на множество фактори. Тя изисква стабилна инфраструктура, иновативно планиране и гладко сътрудничество между гражданския и военния сектор.“

В същия дух министърът на транспорта на Латвия, Каспарс Бришкенс, посочи, че укрепването на транспортната инфраструктура на Европа е от жизненоважно значение както за нейната сигурност, така и за икономическия ѝ растеж: „Проекти като Rail Baltica показват как интегрирането на гражданската и военната мобилност може да създаде устойчива, свързана мрежа, която стимулира регионалното развитие и укрепва нашата колективна сигурност. Плановете са ясни и работата вече е започнала, поради което всички усилия следва да бъдат насочени към мобилизиране на необходимото финансиране за завършване на вече определените европейски проекти с двойна употреба.“

Задълбочаване на двойния гражданско-военен подход в транспорта

През последните няколко десетилетия европейската инфраструктура се проектира предимно за граждански цели. Това направи Европа уязвима по време на криза и за да се преодолеят тези недостатъци, понастоящем ЕС трябва да преосмисли подхода си към развитието на своята инфраструктура и процеси.

Бързото трансгранично движение на военни активи по време на криза може да се превърне в проблем, ако липсва необходимата инфраструктура, като например пътища или железопътни линии, но и ако не разполагаме с рационализирани и гъвкави административни процедури, митнически проверки и логистични центрове. Остарялата и недостатъчно оборудвана инфраструктура и капацитет трябва да бъдат модернизирани и подобрени, за да се гарантира, че няма да се превърнат в участъци с недостатъчен капацитет в моменти на критична нужда.

Важен пример в това отношение е трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), която играе ключова роля, за да се гарантира, че при необходимост европейските военни сили имат възможност да се движат бързо и ефикасно. Вече е постигнат напредък и актуализираният Регламент за TEN-T изисква от държавите членки да вземат предвид нуждите от военна мобилност при изграждането или модернизирането на инфраструктурата по мрежата.

Освен това гражданският сектор също има решаваща задача да подкрепи усилията по време на големи кризи, а не само когато сигурността е изложена на риск. Стабилните гражданско-военни партньорства вече не са факултативни, а са придобили съществено значение за преодоляването на общи предизвикателства като изменението на климата и енергийната сигурност. Тези съвременни кризи създават нови уязвимости и влошават съществуващите кризи, като например екстремните метеорологични явления, недостига на ресурси и прекъсванията на енергийните доставки, които могат да навредят както на цивилния живот, така и на военните операции.

За да се постигне по-голямо сътрудничество и да се подобри както гражданската, така и военната мобилност, ЕС се нуждае от ново финансиране. Досега по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) са отпуснати 1,7 милиарда евро за транспортна инфраструктура с двойна употреба и са съфинансирани 95 проекта за военна мобилност в 21 държави. За да отговарят на условията за съфинансиране от ЕС, проектите за транспортна инфраструктура трябва да демонстрират, че ще служат както за граждански, така и за военни цели и ще бъдат приведени в съответствие с рамката на TEN-T. Този подход не само увеличава максимално стойността на публичните инвестиции, но и гарантира устойчивост и гъвкавост на европейската инфраструктура.

Мнението на експертите

По време на дебата Филип Шантрен от ГД „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия заяви, че всички държави — членки на ЕС, трябва да подобрят националната си инфраструктура, за да бъдат наистина подготвени за бъдещи кризи. Той спомена нарастващото участие на ЕС във военната мобилност и се позова на Европейския план за действие за военната мобилност за периода 2022—2026 г., който е с акцент върху инвестициите в транспортна инфраструктура с двойна употреба по TEN-T с цел ускоряване, цифровизиране и рационализиране на националните процедури и процеси.

Хасит Танки от НАТО подчерта, че обстановката по отношение на сигурността в Европа се е променила и че ЕС трябва да бъде по-добре подготвен за кризи с цел възпиране на конфликти. МСЕ изигра голяма роля, но сега държавите членки трябва да работят активно заедно за подобряване на готовността за действие при кризи в Европа, като гарантират, че инвестициите отговарят на необходимостта от военен капацитет, в противен случай може да се окаже твърде късно да се подготвят.

Якуб Шивински, представляващ полското министерство на инфраструктурата, заяви, че предвид геополитическата ситуация инвестициите в транспортна инфраструктура следва да включват параметри с двойна употреба, тъй като този вид инвестиции биха могли значително да подобрят военната мобилност и способностите за реагиране при кризи. Той добави, че транспортният сектор се нуждае от стабилно финансиране в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода след 2027 г.

Като се съсредоточи върху логистиката и сектора на веригата на доставки, Николет фон дер Яхт от Европейската асоциация на спедиторите и доставчиците на логистични и митнически услуги (CLECAT), заяви, че транспортът представлява не само сектор, но и фактор, способстващ за европейския пазар, неговата конкурентоспособност и сигурност. Тя подчерта, че за да се повиши готовността на ЕС, е важно да се засили сътрудничеството между всички участници и да се стимулират иновациите и устойчивостта.

Накрая, Инга Бирзгале, представител на Националния младежки съвет на Латвия, представи гледната точка на младите хора и заяви, че е крайно време необходимите ресурси да бъдат инвестирани в транспортни проекти, които са ориентирани към бъдещето и зачитат ценности като социално приобщаване и устойчивост. Това отношение е от съществено значение, за да се спомогне за изграждането на доверие и да се постигне по-голяма обществена солидарност.