site.btaИлиана Иванова: България няма допуснати грешки в областта на земеделието и природните ресурси, но основният проблем е забавеното усвояване на европейските средства

За България не са намерени количествени грешки при управлението на европейските средства в областта „Земеделие и природни ресурси“, открити са грешки в областта „Кохезионна политика“, но основният проблем на страната е забавянето на усвояването на европейските средства, за което допринася и политическата нестабилност.

Това заяви Илиана Иванова, член на Европейската сметна палата, която представи днес Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2023 г. пред ръководството на българската Върховна одитна институция – г-жа Горица Грънчарова, изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата, г-н Тошко Тодоров, заместник-председател, и членовете на Сметната палата проф. Георги Иванов и Емил Евлогиев.

Особено отчетлив е проблемът при усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, подчерта г-жа Иванова. Тя обаче уточни, че има нерешени въпроси на глобално ниво в ЕС, свързани с прозрачността и отчетността, с начина на изразходване на средствата от този финансов модел, както и дали тези средства могат да бъдат проследени до крайния бенефициент. За съжаление в регламентите и в законовата база на ЕС няма разписани ясни дефиниции как се определят етапите и целите по Плана, ЕСП констатира този факт, но това дава възможност на държавите и на Европейската комисия да ги интерпретират по различен начин, обясни г-жа Иванова. Реалните рискове за страните са свързани със загуба на финансиране, неразплатени задължения, нарастване на дълга, инфлация и др.

Общото ниво на съществени грешки при разходите от бюджета на ЕС се е увеличило през 2023 г. на 5,6% срещу 3 % през 2021 г. и 2,7% през 2020 г. Като високорискови се оценяват 64% от одитираните разходи. Една от причините на този ръст са реалните разплащания, които се осъществяват след приключване на COVID кризата, когато този процес беше почти замразен.

Най-високо е нивото на грешки в областта на кохезионна политика – 9,3%, и причина отново е големият обем транзакции, уточни г-жа Иванова. В областта „ Единен пазар, иновации и цифрова среда“ те са 3,3%, което също е над прага на същественост. Основна причина е голямата сложност на правилата и тромавата процедура за бенефициентите, особено за тези, които за първи път се сблъскват с тях. Затова Еврпопейският съюз ще търси начини как да опрости модела на финансиране, но не за сметка на осъществявания контрол, подчерта г-жа Иванова.

Най-нисък е процентът на грешките в бюджета на ЕС в областта „Земеделие и природни ресурси“ – 2,2%, но при разплащанията за селските райони, където са високорисковите разходи, те все още са налице.

Българската сметна палата също се среща с тези предизвикателства при контрола на управлението на европейските средства, като ще продължи да бъде гарант не само за законосъобразност на публичните разходи, но и за постигане на реално подобрение на живота на хората, видимо най-вече при одитите на изпълнението, заяви по време на срещата г-жа Грънчарова-Кожарева. Тя уточни, че ръковоството прави всичко възможно да привлича млади и професионално подготвени кадри като одитори в институцията. 

Линкове към годишните доклади на ЕСП за 2023 година:

https://www.eca.europa.eu/ECAPublications/AR-2023-AIB/AR-2023-AIB_BG.pdf

https://www.eca.europa.eu/ECAPublications/AR-2023/AR-2023_BG.pdf