site.btaГарабед Веринян ще изтърпява наказание „доживотен затвор“ за отвличането, грабежа и убийството на Еранухи П. през 2022 г. в Русе, постанови Върховният касационен съд

С Решение № 605/25.11.2024 г. по наказателно дело № 734/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 276/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, като намалява наложеното на Гарабед Веринян наказание от „доживотен затвор без замяна“ на „доживотен затвор“. Решението е окончателно.                                                       

Делото е образувано по касационна жалба на Гарабед Веринян срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново.

С присъда на Окръжен съд – Русе Гарабед Веринян и Михаил Михов са признати за виновни в извършването на 11.01.2022 г. в гр. Русе на три престъпления – отвличане, грабеж и умишлено убийство на Еранухи П. с цел прикриване на предишните две престъпления. На всеки от подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за 20 години, увеличено допълнително с още 5 години, като е присъединено и наказанието „конфискация“ на половината имущество.

С решението на апелативния съд присъдата е изменена, като наказанието на Гарабед Веринян е заменено с „доживотен затвор без замяна“, а наказателното производство спрямо Михаил Михов е прекратено поради смъртта му.

Съдебният състав на ВКС намира за неоснователни доводите за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. При осъществяване на въззивната проверка, чрез анализ на събраните доказателства, Апелативен съд – Велико Търново е приел идентична на установената от първата инстанция фактическа обстановка. Доказателствата са преценени като допустими, достатъчни и еднопосочни да разкрият извършените в съучастие три престъпления, както и тяхното авторство. Начинът на формиране на съдийското убеждение е проследим и логичен. Фактите по делото са изведени от действителното съдържание на доказателствените средства и не е налице твърдяното превратно изопачаване на доказателствата. Несъстоятелността на защитната версия подробно е анализирана и отхвърлена по категоричен начин с логични съображения и доказателствена обезпеченост.

Според върховните съдии не е нарушено правото на защита на подсъдимия с обсъдените от въззивната инстанция обстоятелства, които не са намерили място в правната квалификация на убийството. В мотивите се подчертава: „Прокуратурата е единственият държавен орган, който притежава компетентност да прецени какво обвинение да повдигне на дееца. Пропуските в правната квалификация на деянието от досъдебното производство могат да бъдат отстранени най-късно пред първата инстанция с института по чл. 287 от НПК за изменение на обвинението“. Твърдението за нарушени процесуални права е несъстоятелно, защото Гарабед Веринян и неговите защитници са възприели внесената с обвинителния акт правна квалификация на престъплението и са се защитавали по обвинението за извършено убийство с цел да се прикрият другите две престъпления. „Наказанието е индивидуализирано въз основа на разкритите в хода на съдебното следствие обстоятелства, а участвалите в процеса страни са ги възприели, включително фактите за постепенно задушаване на жертвата с ръце и с въженце, предварително осигурено от жалбоподателя Веринян, както и за участието на другия съпроцесник Михов, който му се притекъл на помощ, хващайки ръцете на пострадалата по време на задушаването. Подсъдимият и защитата му не са били изненадани от посочените от въззивния съд индивидуализиращи наказанието предпоставки, както и с мъчителния за жертвата начин на извършване на убийството“, се  казва още в решението на ВКС.

Касационната инстанция приема за основателно искането на подсъдимия за намаляване на наказанието „доживотен затвор без замяна“. „За да се наложи това най-тежко по вид наказание е необходимо да бъде налице и втората кумулативна предпоставка по чл. 38, ал. 1 от НК – целите по чл. 36 от НК да не могат да се постигнат с което и да е друго по-леко наказание. Тези предпоставки не са убягнали от вниманието на въззивния съд, но съображения защо личността на подсъдимия Веринян е непоправима към спазването на законите и добрите нрави и не може да бъде превъзпитана с останалите две алтернативни санкции по чл. 116, ал. 1 от НК не са изложени“, поясняват върховните съдии. Според тях частичната липса на мотиви в случая не е основание за отмяна на съдебния акт, защото процесуалното нарушение може да бъде отстранено от касационната инстанция.  

От съдебния състав на ВКС при преценката за справедлива санкция са обсъдени малкото смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – че не е осъждан за други престъпни прояви преди процесните деяния и изпълняваното от него задължение за плащане на детска издръжка.  Върховните съдии намират отегчаващите деянието обстоятелства за правилно преценени от въззивния съд като изключителни и завишаващи степента на обществена опасност. В мотивите се посочва, че убийството на пострадалата е извършено чрез задушаване. Съществен принос за осъществяването му има подсъдимият Веринян, който е осъществил физическите действия по душене с ръце, след което преминал със стягане на примка от въженце, осигурено предварително от него. Освен това е подбудил Михов да предприемат умъртвяването на отвлечената и ограбена пострадала, за да заличат следите от предходните две престъпления. Както правилно апелативният съд е забелязал, убийството не е изолирано, а се намира в пряка връзка с другите две престъпни прояви. Като отегчаващо деянието обстоятелство е и фактът, че ръцете на жертвата са били с предварително поставени на тях белезници, за да се ограничи съпротивата по време на душенето. Закупуването на електрически саблен трион на следващия ден, вземането на ножове, брадва и покривен найлон, превозването на трупа до друго населено място и разрязването му на отделни малки късове от двамата извършители, както и изхвърлянето на човешките останки в р. Русенски Лом, представляват обстоятелства, които допълнително завишават обществената опасност на подсъдимия Веринян, представяйки го за безскрупулен, хладнокръвен и садистичен.

Върховните съдии обобщават, че психолого-психиатричните данни разкриват подсъдимия като изключително опасна личност, която понастоящем не е податлива на поправяне и на превъзпитание. Той би могъл да се поправи след време, в хода на продължителна работа с психолози в затворническите условия. Затова касационният съдебен състав намира, че най-подходящото наказание за Гарабед Веринян, което може да постигне целите по чл. 36 от НК въпреки неговата непоправимост към настоящия момент, е доживотният затвор.