site.btaВарене на бяла халва за Сирни Заговезни е кандидатурата от област Русе за селекцията „Живи човешки съкровища“

Кандидатурата от област Русе, избрана за участие в националната селекция за „Живи човешки съкровища“, представя обичая варене на бяла халва за Сирни заговезни. Тя е издигната от Народно читалище „Искра 1898“ в гр. Борово. Варенето на бяла халва е свързано с един от най-големите християнски празници Сирни Заговезни. Според областния управител Драгомир Драганов това е една прекрасна традиция, която трябва да бъде опазена. „Регионът ни е толкова богат на култура и традиции, всеки от нас има отговорност пред миналото и предците си и нека да положим необходимото да предадем на следващите след нас паметта за изконните ни бит и култура“, коментира още областният управител. Специална е традицията на Сиропустната неделя, която е седем седмици преди Великден. Приготвят се храни, с които се заговява и започват постите. Заслажда се с бяла халва. След празничната вечеря на червен вълнен конец се връзва парче халва и се „хамка“. Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Който улови парчето с уста, ще е здрав през цялата година. Накрая се запалва конеца и ако гори с хубав пламък се гадае за плодородието през годината. В бившето село Горазд, днес в обхвата на гр. Борово, от край време се вари бяла халва за Сирни Заговезни. Селото е създадено около 1880 година от пет семейства овчари от Беленско. Вероятно тази традиция се е пренесла от Беленския край, посредством уменията на жените от тези семейства и запазените традиции в тях. Най-възрастната жена, от която e черпена информация е Пенка Великова на 92 години от гр. Борово, която знае тънкостите на приготвянето на бяла халва. В много семейства от местното хърцойско население, през миналия век, се е варила халва. В днешни дни бяла халва се продава само по магазините и младите хора не намират за необходимо да полагат усилия за приготвянето ѝ в домашни условия. Въпреки това в няколко семейства в Борово тази традиция се е запазила и до днес. В последните няколко години в Борово се наблюдава възраждане на празненствата по Сирни Заговезни, когато се палят огньове и се прескачат за здраве. Заслуга за това има и кметът Валентин Панайотов. Угощението в семействата и подслаждането с халва се е запазило, но не и варенето на бала халва в домашни условия. Този занаят, знанията и уменията на традиционното сладко изкушение „бяла халва“ е на път да изчезне и да се забрави. „Традицията е спряла да се предава от поколение на поколение. В семействата, където е запазена се предава на дъщери, снахи и внуци, повече като атракция за младите или за припомняне на миналото и запазване на вярването, че домашното е по-вкусно и в къщата ще има здраве и благодат“, споделя Атанаска Иванова, която е секретар на читалището в Борово. При нарочното проучване от страна на читалището на обредността е установено, че местното население пази скъпи спомени за това и с желание откликва и разказва с носталгия за загубените и изчезващи занаяти и традиция. „С тяхно участие и подкрепа от страна на читалището, ще се опитаме заедно да съхраним и възвърнем важната за християнската общност и местното население традиция“, споделя още Атанаска Иванова и посочва, че от читалището ще обучават хора, които да продължат традицията, която да е в унисон с утвърждаването на региона ни като кулинарен център. Сред любопитните факти е, че необходимите продукти за приготвяне на халвата са около 250 мл. от билката чувен, 2 кг. захар, 1 чаша вода, половин супена лъжица лимонтузу, както и около 400 гр. орехи.

Номинацията бе избрана от комисия с председател доц. д-р Валентина Георгиева Ганева-Райчева, която е представител на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Членове на журито бяха Петя Минчева – експерт в РЕКИЦ „Читалища” – Русе; Елица Петкова, която е главен експерт в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация – Русе, както и Десислава Иванова Тихолова – уредник на отдел „Етнография“ в Регионален исторически музей – Русе.