site.btaВКС: За търговия с гласове в Свищов през 2014 г. на Илдънай Ахмедов окончателно е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 6 месеца, отложено за 3 години, и лишаване от права за 2 години, на Генчо Конов – „лишаване от свобода“ за 10 месеца, отложено за 3 години, а на Емил Антонов – пробация

С Решение № 491/14.10.2024 г. по наказателно дело № 574/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя присъдата по в.н.о.х.д. № 244/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК заменя наложеното на Илдънай Ахмедов, Генчо Конов и Емил Антонов за извършеното от всеки от тях престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК наказание от 6 месеца лишаване от свобода с пробация с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по 6 месеца. Оставя в сила присъдата в останалата ѝ част. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по жалби на подсъдимите срещу присъдата на Окръжен съд – Велико Търново, с която е отменена оправдателната присъда на Районен съд – Свищов и е постановена нова. С нея Илдънай Ахмедов е признат за виновен в това, че през 2014 г. в гр. Свищов: чрез Асен А. организирал предлагането и даването на имотна облага от по 30 лв. на 12 установени и на други неустановени лица с цел да ги склони на изборите за народни представители да упражнят на 05.10.2014 г. избирателното си право в полза на определена политическа партия (престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК); предоставил на Асен А. имотна облага – 540 лв., за да бъде дадена на 12 установени и други неустановени лица с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в полза на определена партия (престъпление по чл. 167, ал. 4 от НК); при условията на продължавано престъпление дал имотна облага – по 30 лв., на Лидия А., Мезбуре Ч., Тенуре К. и Илиан С. с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определена партия (престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК). За всяко от престъпленията са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за по 6 месеца с изпитателен срок от 3 години, като е лишен за 2 години от право да заема държавни и обществени длъжности, свързани с упражняване на избирателни права. Наложено му е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за 6 месеца, отложено за 3 години, като е присъединено наказанието за лишаване от права. Генчо Конов е признат за виновен в това, че: дал имотна облага – 30 лв., на Северин М. с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определена партия (престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК); чрез Северин М. организирал предлагането и даването на имотна облага от по 30 лв. на членовете на семейството му – общо 150 лв., с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определена партия (престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК). За всяко от престъпленията на Генчо Конов са наложени наказания „лишаване от свобода“ за по 6 месеца с изпитателен срок от 3 години. Определено му е едно общо най-тежко наказание измежду наложените с тази присъда и с присъда по друго дело – „лишаване от свобода“ за 10 месеца, отложено за 3 години. Емил Антонов е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление предложил имотна облага – по 30 лв., на Лидия А., Мезбуре Ч. и Тенуре К. с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определена партия (престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК), като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 6 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години.      

Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни. Според върховните съдии няма как да се споделят отправените упреци, че липсата на обвинение спрямо Асен А., Тенуре К., Мезбуре Ч., Лидия А., Илиан С. и Северин М., на които е придаден статут на свидетели вместо на обвиняеми за престъпления против политическите права на гражданите, са довели до противоречие със закона и е бламирана възможността подсъдимите в максимална степен да реализират правото си на защита. Съобразно чл. 102, т. 1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, но не и възможното участие на друго лице или лица. Същевременно съгласно чл. 127, ал. 3 от Конституцията и чл. 46, ал. 1 от НПК, тъй като прокурорът е единственият орган, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, следва, че само от неговата преценка зависи кое лице може да бъде привлечено в качеството на обвиняем, като съдът няма правомощия за намеса в желаната от защитата посока.

Твърденията за липса на мотиви към въззивната присъда са неоснователни, тъй като прочитът им не сочи да са допуснати претендираните пропуски, се казва в решението на ВКС. При извеждането на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите с нужното внимание е обсъдена информацията, съдържаща се в заявеното от свидетелите: Асен А., работещ към инкриминирания момент в ОП „Чистота“, чийто директор е бил Илдънай Ахмедов, и от случайно срещнатия от Генчо Конов Северин М. С основание показанията на двамата са възприети за правдиви и обективни не само защото са последователни по отношение на предоставените им суми, съответно 540 лв. и 180 лв., но са и в корелация помежду си, а и със заявеното от техните познати и роднини, на които всеки от двамата е раздал по 30 лв., за да гласува на предстоящите парламентарни избори за посочената политическа партия, което подкрепя обвинителната теза. Прецизно е обсъдена и несъстоятелността на твърденията относно предназначението на „списъка за пилета“ със 17 лица, изготвен от Асен А. в изпълнение на договорката му с подсъдимия Ахмедов.

Касационният състав обобщава, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените източници. В рамките на вярно установените фактически положения материалният закон е приложен правилно.

Предвид направеното искане за оправдаване на подсъдимите и изразеното от прокурора становище, съдебният състав на ВКС намира, че действително към инкриминирания момент разпоредбата на чл. 167, ал. 2 от НК е била без минимум, като предвидената санкция е била до 5 години лишаване от свобода. В този смисъл наказанието на всеки един от подсъдимите за това престъпление, тъй като е определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се замени с пробация, при това в минималната предвидена в закона продължителност от по 6 месеца, предвид изминалите малко повече от 10 години от инкриминирания момент. Върховните съдии уточняват, че така промененото наказание за престъплението по чл. 167, ал. 2 от НК не води до промяна на определеното общо най-тежко наказание от 6 месеца лишаване от свобода по отношение на Илдънай Ахмедов и на Генчо Конов от 10 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от по 3 години.