site.btaЕкологично сдружение "За Земята": МОСВ се оплете в противоречия относно измерването на качеството на въздуха

Кое е по-важно: да се измерва замърсяването на въздуха в града там, където е то е най-сериозно и опасно за хората, или там, където е удобно, защото има ток? 

Темата за проблемите в системата за измерване на чистотата на въздуха от няколко дни е сред водещите новини в публичното пространство. Една от причините за това е добила популярност в медиите информация от вътрешна проверка на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), до която Екологично сдружение „За Земята“, получи достъп след спечелено дело. От нея става ясно, че официалните измервания на въздуха в София са незаконни от години. МОСВ направи нескопосан опит да опровергае част от изнесените твърдения, някои от тях базирани на собствените им изводи, с публична позиция. Мотивите в нея обаче са или лъжливи, или несъстоятелни.
Станциите за измерване НЕ са поставени спрямо изискванията

В публикуваната от министерството позиция се казва, че „Публично изнесеното от За Земята твърдение, че разположението на пунктовете за мониторинг към Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не отговаря на изискванията на европейското и националното законодателство, е категорично невярно и некоректно.“ От институцията заявяват, че пунктовете се разполагат съгласно приложимите национални и европейски норми.

В отговор публикуваме документ, предоставен ни след дълга административна и съдебна битка, завършила с осъдително решение срещу държавните институции. С воденото с помощта на фондация „Програма достъп до информация” дело изискахме Изпълнителната агенция по околна среда да ни даде достъп до изготвен от тях доклад за състоянието на мониторинговата система за чистота на въздуха в страната. Въпреки влязлото в сила съдебно решение, докладът в неговата цялост, както и протоколите към него все още не са ни предоставени, но получихме официална справка за тяхното съдържание. Там откриваме следните твърдения: 

„АИС „ИАОС/Павлово“ и АИС „Младост“, София са класифицирани, като транспортни пунктове и отговарят на изискването за отстояние от кръстовище, но не отговарят на изискванията за отстояние от бордюр. Съгласно т.5.1., раздел III, Приложение №6 към чл. 11 от Наредба 12/2010 г. при транспортно ориентирани ПМ устройството за вземане на проби се разполага (…)  на не повече от 10 м. от бордюра.“ 
„АИС „Младост“, София  – пунктът е позициониран (…) на 65 метра на бордюра на бул. Ал. Малинов
„АИС „ИАОС/Павлово“, София - пунктът е позициониран (…) на около 11 метра на бордюра на бул. Цар Борис III“.
Заключенията са изготвени от специалистите на самата Изпълнителна агенция по околна среда. За последното твърдение трябва и да добавим, че пунктът в кв. Павлово е на около 11 метра от локалното платно, а не от основната пътна лента на булеварда, където е същинският трафик, което също е доста спорна практика. В справката има констатирани и още редица несъответствия с нормативната рамка на много други измервателни станции в страната. Акцентираме на двете в София, защото така сме направили и в изнесената от нас първоначално информация.  

С просто око е видимо, че автоматичната измервателна станция (АИС) Младост, която трябва да измерва замърсяването от транспорта, е поставена много, много далеч от от най-близката улица. Изискванията за измерване на азотен диоксид са тя да бъде на разстояние максимално 10 метра от бордюра (зоната в червено - разстоянията на графиката са приблизителни). 

Станциите за измерване НЕ са поставени на правилните локации в града

От МОСВ отбелязват, че при поставянето на пунктовете се съобразяват с наличните терени и инфраструктура: „[п]ри определянето на площадките на пунктовете за мониторинг се отчитат конкретните условия на предоставените от съответната община терени, както и следните фактори, които могат да бъдат взети предвид: изисквания, свързани с териториалното планиране, наличие на електрозахранване и телефонни комуникации, сигурност, необходимост от съвместно разполагане на пунктовете за вземане на проби за различни замърсители.“

Изискванията за отстояние от пътното платно при поставяне на пунктове за измерване на качеството на въздуха са императивни и не могат да бъдат нарушавани по други съображения. Компетентните органи не могат да се оправдават с комплексни критерии, и макар и да имат някаква гъвкавост при определяне на площадките, те са задължени да изберат местоположението на станциите за измерване на чистотата на въздуха по начин, който гарантира, че няма опасност определено замърсяване в града да остане незабелязано. В тази връзка от министерството не дават адекватно обяснение на факта, че при проведеното от „За Земята” целогодишно измерване през 2022 г. по одобрена в други държави в ЕС методология в 25 от 27 локации в София се наблюдават превишени нива на азотен диоксид над законовата норма, а единствените две, на които такова отклонение не се отчита, са локациите на двете автоматични измервателни станции - в Младост и Павлово. Това е явно нарушение на изискването пунктове да бъдат разположени в най-замърсените зони в града, за да не се „скрива“ замърсяването, на което са изложени гражданите.

Като допълнение цитираме и решение от 2019 г. на Съда на Европейския съюз по т.нар. дело Крайнест, с което сме сигурни, че в МОСВ са отдавна запознати:

49      От това следва, че самото постигане на целта на Директива 2008/50 би било възпрепятствано, ако пунктовете за вземане на проби в дадена зона или агломерация не са били разположени съобразно с предвидените от нея критерии.

50      Тази опасност може да се прояви и ако в рамките на свободата на преценка, предоставена им от Директива 2008/50, компетентните национални органи не се стремят да гарантират нейната ефективност. По този начин по-специално в случай че измерванията, направени на няколко площадки, могат по принцип да предоставят информация за най-замърсените райони по смисъла на приложение III, раздел Б, точка 1, буква а), първо тире от тази директива, компетентните национални органи трябва да изберат местоположението на пунктовете за вземане на проби по такъв начин, че да се сведе до минимум опасността от това да остане незабелязано превишаването на пределно допустимите стойности.

Кое е по-важно? Да се мери там, където е най-замърсено и опасно за хората, или там, където има ток? В гъсто застроената София достъп до електрическата мрежа е възможен навсякъде, а самите станции са с размер на гаражна клетка (или 2 будки). Ако министерството не може да осигури за толкова години подходящи, отговарящи на закона площадки от няколко квадратни метра на съобразени с реалната ситуация с трафика в града места, е добре да се замислим дали не трябват сериозни промени в тази институция.
 

Резултати от измервания на За Земята с данни за 2021 г. за замърсяването с азотен диоксид в града. Куриозно е, че въпреки високите стойности в целия град, то е по-ниско точно на локациите на автоматичните измервателни станции в Павлово и Младост. В измерванията за 2022 г. двете локации дори са единствените 2 от общо 27 измервани места в София, в които средногодишните концентрации на токсичния газ са под пределно допустимата норма по закон. 
Все още ИМА нерешени проблеми с данните от измерванията

В своята позиция МОСВ се опира на факта, че докладва на европейските институции методите си на измерване, данните и пр. и използва това като аргумент, че всичко с тях, както и получените данни, са коректни. Припомняме, че България е имала и има наказателни процедури заради неизпълнение на законодателството, свързано с качеството на въздуха и няма да се изненадаме, ако стартира такава и заради начина на измерване му.

Заглавието на текста е „МОСВ не укрива данни за чистотата на въздуха в градовете“. Ние сме съгласни с това твърдение – институциите са прозрачни в това отношение и Изпълнителна агенция по околна среда създаде система, в която данните са публично достъпни. Това се случи след като в продължение на години „За Земята“ и „Програма Достъп до информация“ водиха и спечелиха дела срещу агенцията многократно, защото институцията не предоставяше такава информация с различни (и както съдилищата отсъдиха) несъстоятелни аргументи. От министерството обаче пропускат ключовия факт, че когато институциите измерват въздуха на места, които „прикриват” действителното замърсяване, тази прозрачност е и въвеждане на гражданите в заблуда. Обръщаме и внимание, че все още ИАОС не е изградила система, която да позволи автоматизирано да се достъпват данни от измервателната мрежа в реално време от всички. Въпреки че, както казват от МОСВ, те правят това за Европейската агенция по околна среда.
Това НЕ е адекватна реакция от министерството на сериозен проблем

В „За Земята“ се надявахме на адекватна реакция на Министерството на околната среда и водите. Неаргументираното отхвърляне на фактите не ги променя, а само показва нежеланието на институцията да поеме отговорността, възложена ѝ със закон. Ако няма смелост един проблем да бъде признат, включително и публично пред обществеността, то едва ли ще има воля той да бъде решен. Като организация, която винаги е защитавала правата и здравето на гражданите, ще направим всичко възможно това да се случи и този път и въпреки нежеланието на МОСВ мониторинговата система да започне да функционира правилно и законосъобразно, проблемите с качеството на въздуха да бъдат установени точно и да бъдат адресирани по най-добрия начин. Защото от това зависят живота и здравето на всички нас. Продължаваме да сме насреща за разговор с министъра на околната среда за обсъждане на въпросните мерки и решения, които могат да бъдат предприети.