site.btaУМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ": Лекарите ни са готови да извършат едномомено поставяне на слухов имплант на двете уши

25-годишнината от поставянето на първия слухов имплант у нас в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ бе отбелязана в края на миналата седмица с Кръгла маса с участието на УНГ специалисти, рехабилитатори и слухово-речеви терапевти от Центровете по кохлеарна имплантация в цялата страна. Събитието се състоя в Ларгото в центъра на София на 27 септември 2024 г. Организатор и водещ на дискусията бе проф. д-р Диана Попова – ръководител на първия център за кохлеарна имплантация у нас към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. УНГ-специалистите припомниха най-големите постижения и препятствията, през които е минала кохлеарната имплантация в България.

Проф. д-р Диана Попова изтъкна, че увреждането на слуха е тежък социален проблем, тъй като засяга много хора и сериозно влошава качеството им на живот. Тя обясни, че засегнатите от тежки проблеми със слуха в ЕС са 8,2 на 1000 души население; едно до три новородени на 1000 са с частична или пълна глухота, а възрастните хора над 65 г. със сериозни проблеми със слуха са 35 на 1000. В България статистиката е аналогична: около 34 000 души са напълно глухи. „Ето защо въвеждането на кохлеарната имплантация през 1999 г. в нашата страна е началото на решаването на голям социален проблем. Защото децата с кохлеарни импланти чуват, научават се да говорят, учат в масови училища и се развиват като всички други, а не остават изолирани в общността на глухите.“
Проф. Попова изтъкна, че най-добри резултати се постигат, когато се прави неонатален скрининг на слуха на новородените. „Благодарение на този скрининг до 3-месечна възраст на детето може да се извърши ранна диагностика, до 6-месечна възраст да се прави слухова рехабилитация и до навършване на 1 годинка детето да бъде оперирано, като му бъде имплантиран кохлеарен имплант. Проблем е обаче, че не всички неонатологични отделения в страната разполагат с апаратура за скрининг на слуха. Първите апарати бяха дарение от „Българската Коледа“, каза проф. Попова.

Доц. д-р Петър Руев от Центъра в Стара Загора припомни, че там са въвели слухов неонатален скрининг чрез пилотен проект, който установява същата честота на увреждане на слуха при българските новородени, каквато е и в Европа. Самата имплантация д-р Петър Руев нарече много сложна като хирургия, но понасяща се леко от пациента. „Ние сме готови да направим едномоментна имплантация на двете уши, но НЗОК отказва да я заплати“, каза д-р Петър Руев.

Доц. д-р Тодор Попов, ръководител на Катедрата по УНГ болести към Клиниката по УНГ болести в ИСУЛ обясни, че техният център има опит и с най-сложните имплантации, когато малките пациенти са с вродени малформации на ухото, с особени усуквания на кохлеата, което изисква от хирурга умение да насочи електрода към най-подходящото място. „Друг проблем е, че много от нашите малки пациенти изостават във физическото си развитие и на 1 годинка тежат като бебета на 4 – 5 месеца. Но ние спазваме общоприетата и в Европа граница да оперираме деца, които тежат минимум 7 – 8 кг“, сподели доц. Попов.

Доц. д-р Дончо Дончев от ВМА обясни, че преди десетилетия в България случаите на увреден слух при деца са били много повече, отколкото в Европа, заради многото преболедували вирусен менингит. „Трябва да сме благодарни на въвеждането на ваксината срещу хемофилус инфлуенца, която драстично намали случаите на менингит и загуба на слух при децата“, каза доц. Дончев. Той обърна внимание и на новостите в кохлеарната имплантация, благодарение на които в хирургичната практика вече навлизат роботи, а имплантите вече не са чанти, нито джобни процесори, а са на практика невидими за страничния наблюдател.

Доц. д-р Соня Върбанова от ИСУЛ припомни, че първите два кохлеарни импланта са платени от Министерството на труда и социалните грижи. „В началото и до днес кохлеарните импланти струват около 18 000 евро и изминахме дълъг път, докато Здравната каса започна да ги заплаща. При това имплантите са от ново поколение. Сега вече се реимбурсират и имплантите за възрастни пациенти. Освен това НЗОК заплаща също смяната на процесорите, което е постижение. Надяваме се в скоро време да отпадне ограничението само за една кохлеарна имплантация при един пациент на година, тъй като оптималният срок между двете имплантации трябва да е от 3 до 6 месеца. Тази промяна е наложителна, тъй като по света вече започна да се практикува едномоментно поставяне на кохлеарни импланти на двете уши“, добави доц. Върбанова.  

Д-р Катя Асенова от ВМА сподели своя опит с възрастни пациенти: „Добре е, когато възрастни хора, загубили внезапно слуха си, решават да си слагат кохлеарни импланти. Колкото по-бързо се направи имплантацията, толкова по-бързо пациентите си възвръщат слуха на двете уши. Няма как обаче при голяма давност на загубата на слух да се получи ефект. По същия начин кохлеарна имплантация на дете, родено с увреден слух, но оперирано 10 години след раждането, има нулев ефект“.

Слуховият рехабилитатор Румяна Василева в ИСУЛ обясни, че член към Наредбата за приобщаващо образование дава възможност на слухови рехабилитатори да работят към лечебните заведения. „Благодарение на това нашите пациенти – и деца, и възрастни – могат да разчитат на слухова рехабилитация и проследяване в центъра към, а не да плащат за частна рехабилитация“, посочи г-жа Василева.

Христина Славкова от Специализираното училище за деца с увреден слух изтъкна, че методиката за рехабилитация след кохлеарна имплантация дава възможност на децата да чуват, да разбират и да започнат да говорят, а след това и да учат без затруднения. „Нашата работа обаче има отлични резултати само когато и родителите се включат мотивирано в процеса на рехабилитацията. Освен това трябва да сме честни с родителите, които имат нереалистични очаквания“, обясни г-жа Славкова.

Слухово-речевият терапевт към ВМА Таня Димитрова сподели: „Ние разговаряме, даваме примери и успокояваме родителите, за които е шок, че детето им не чува. Даваме им визията, към която да се стремят, за да им вдъхнем вяра. Идеята е да си представят своето сега 1 – 2-годишно дете пораснало, на 25 г., със семейство, което работи и само си плаща сметките. Това наистина успокоява и дава надежда на родителите.“ 

Основни моменти в развитието на кохлеарната имплантация у нас:

• Първите кохлеарни имплантации (на две деца) са извършени на 16 юни 1999 г. от проф. Милан Профант и проф. Иван Ценев.
• Първият Център за кохлеарна имплантация е създаден през 2000 г. към Клиниката по ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и остава водещ до ден-днешен.
• Първата двустранна кохлеарна имплантация се прави през 2002 г.
• Първата имплантация при възрастен пациент се извършва 2004 г.
• От 2010 г. до 2022 г. се създават още центрове за кохлеарна имплантация: във ВМА София, Стара Загора, Пловдив, Бургас и Шумен.

Кръглата маса беше последвана от официално събитие, на което 11 малки пациенти получиха вепосипеди, изработени от екипа на Сентилион – основен партньор на инициативата,   по време на тиймбилдинг.

Имаше и награждаване на победителите в Националния конкурс за авторски разказ „Моята история с кохлеарен имплант“, а присъстващите можеха да се запознаят с разказите и рисунките на всички победители, които бяха изложени на място.

На първо място с награда „Пътуване до Австрия и посещение на централата на MED-EL в Инсбрук и интерактивния музей на слуха“ – Константин Кехайов (17-годишен, имплантиран през 2008г.) и Алис Богданова ( на 10 г. , имплантирана на 2-годишна възраст).

На второ място с награда професионална GoPro камера – Ивайло Иванов (на 19г. , имплантиран на 5-годишна възраст.) и Мария Якимова, която е имплантирана, когато е била на 3 г., а в момента е на 25г.

На трето място с награда таблет – Леа Николова ( 9 г. , имплантирана на 1-годишна възраст) и Елизабет Димитрова (13 г., имплантирана на 3-годишна възраст).