site.btaМузей „Борис Христов“: „Български баси за Борис Христов“

Национален музей „Борис Христов“
Държавна опера - Бургас

Държавна опера - Варна

Държавна опера - Пловдив 

Държавна опера - Русе

Държавна опера – Стара Загора 

ПРЕДСТАВЯТ  

„БЪЛГАРСКИ БАСИ ЗА БОРИС ХРИСТОВ“

110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЕЛИКИЯ ОПЕРЕН АРТИСТ, 

ПЕДАГОГ И ДАРИТЕЛ

Октомври – ноември 2024 година

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата

11 октомври, 19 часа – Държавна опера – Бургас

24 октомври, 19 часа – Държавна опера – Русе

31 октомври, 19 часа – Държавна опера – Пловдив

13 ноември, 19 часа – Държавна опера – Варна

25 ноември, 19 часа - Държавна опера – Стара Загора

Идея, сценарий и режисура – Пламен Бейков

Проект на Националния музей “Борис Христов”

Изпълнители са едни от най-изтъкнатите български певци:

ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ

ЕВГЕНИЙ АРАБАДЖИЕВ

БОЖИДАР БОЖКИЛОВ

ДЕЯН ВАЧКОВ

ДЕЛЯН СЛАВОВ

МОМЧИЛ МИЛАНОВ

ПЕТЪР БУЧКОВ 

ПЛАМЕН КУМПИКОВ

„Български баси за Борис Христов“ е проект на Националния музей „Борис Христов“. Той обединява български оперни театри, оркестри, диригенти и солисти в отбелязването на 110-годишнината от рождението на великия оперен артист, педагог и дарител. 

Сцените на Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора  събират в празничен концерт солисти от изброените оперни театри, както и от Софийската опера.

Думата имат басите, те представят репертоар, който е емблематичен за световните триумфи на Борис Христов. Включени са сола, ансамбли, „раздаване“ на една ария помежду им и съвместно изпълнение на всички солисти. 

Програмата е съчетание на сериозния тържествен характер с артистичната закачка; своеобразно надпяване и шеговита демонстрация на надмощие.

Програмата е почит към Борис Христов и, същевременно, възможност да се представят в единна изява големи български гласове.

Проектът е своеобразно продължение на организираните от Музея „Борис Христов“ гала концерти и събития в Москва, Санкт Петербург, Берлин, Виена, Рим, Братислава, Ню Йорк, Вашингтон, Торонто, Отава, Монреал. Тези инициативи пазят жива паметта за Борис Христов и представят новите поколения български творци по света.

Благодаря на директорите на оперните театри и на техните артистични екипи, които се отзоваха на поканата да честваме заедно една голяма личност. Борис Христов с творческите си принципи и благородни дела задава посоки, достойни за следване.

Елена Драгостинова

Директор на Националния музей „Борис Христов“

Ръководител на проекта

Борис Христов (1914 -1993) 

От огромния сейф на своя репертоар  Борис Христов най-често е изваждал ролята на Филип II. Следват: Борис Годунов, Дон Базилио, Досифей, Мефистофел… Към тях се добавят и църковнославянските песнопения, на „Литургия Доместика“ от Александър Гречанинов, вокалните шедьоври на Модест Мусоргски… 

Борис Христов, по собствените му признания, никога не си е позволявал да казва, че е стигнал до истината за героя си. „Музиката трябва да се вижда така, както се слуша. Много неща, които не биха се забелязали, ако се разчита само на гласа, се налагат, благодарение на театралните похвати.“ Същевременно, след идентификацията с образа Борис Христов отново се е връщал към партитурата. „Тогава всичко се осветява с нова светлина. И в този момент виждаме собствената си суета на изпълнители пред тайните на музикалните шедьоври. Истината е в тях (в шедьоврите), само трябва да се намери ключът.“

Борис Христов освен с вокалната си мощ се налага в историята на оперното изкуство и като творецът-енциклопедист всеки жест носи своята дълбока мотивировка. Певецът  отприщва артистичната си емоция едва след като тя е преминала през ситото на ерудицията и интелектуалното осмисляне. Известно е, че докато стигне до истината за своя герой артистът е прекарвал часове в съзерцание и анализ на образци от изобразителното изкуство, прелиствал е томове книги от богатата си библиотека 

Уникална черта на образите на Борис Христов е внушението на чувството за многоизмерност. Енергията на образите, изградени от него идва от умението му чрез вокал и пластика да рисува и реалното, но и илюзорното. И така да постига своеобразно “стерео-присъствие” – да влиза в кожата на героя и същевременно да го наблюдава отстрани.