site.btaМинистър Коритарова: Управлението на водните ресурси трябва да е приоритет за всички институции и изисква политическа подкрепа

Провеждат се разговори за подписване на спогодби за спиране на делата и за разплащане на лихвите, за да не се товари държавния бюджет по неразплатените стари задължения на АПИ за договорите за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа

Управлението на водните ресурси трябва да е водещ приоритет за всички институции и изисква политическа подкрепа. Едно ведомство не може да се справи с проблема. Това заяви по време на редовния парламентарен контрол министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова в отговор на питане от народния представител Николай Нанков.

„Необходими са огромни средства за инвестиции във ВиК мрежата на цялата страна. Но тук трябва да говорим не само за довеждащата инфраструктура, а и за изграждане на язовири и модерни напоителни системи. За съжаление през последните над 30 години има едва два новоизградени язовира за питейни нужди - „Луда Яна“ и „Пловдивци“, отбеляза инж. Коритарова. И подчерта, че към момента най-бързият възможен източник за решаване на ситуацията е използване на Инвестиционната програма за общински проекти, залегнала в Приложение 3 към Закона за държавния бюджет за 2024 г. Чрез нея може да се рехабилитира и изгради ВиК инфраструктура в съответните населени места.

Министърът подчерта, че проблемите вследствие на климатичните промени са все по-осезаеми. „Пресъхването на водоизточници за питейно-битово водоснабдяване след продължителни периоди с понижено количество валежи, намален дебит, повишената сезонна консумация, остаряла ВиК инфраструктура в много населени места водят до необходимостта от ограничаване на водопотреблението“, заяви регионалният министър. Инж. Коритарова посочи, че МРРБ следи ситуацията в страната и ежеседмично получава информация от ВиК операторите за засегнатите населени места. Към началото на месец август около 111 000 жители са засегнати от нарушено водоподаване към днешна дата в страната. Режим на водата е въведен частично в 7 града с близо 24 000 засегнати жители и 172 села с 87 182 засегнати жители в 51 от общо 265 общини.

„Заедно с кметовете и останалите отговорни институции търсим начин за решаване на проблемите. Още с встъпването си в длъжност възложих на „Българския ВиК холдинг“ да предложи мерки по компетентност. В  поредица от работни срещи са обсъдени актуалното състояние на основните и резервни водоизточници, съществуващите проблеми, свързани с регистрираните намаления в дебитите и пониженото запълване на обемите на язовирите за питейно-битово водоснабдяване“, каза още министър Коритарова. По думите ѝ служебното правителството не може да вземе значителни решения защото проблемът е глобален и изисква политическа подкрепа. „Съсредоточихме се върху решения, които можем да изпълним в краткосрочен план. Сред тях са проучване и изграждане на нови водоизточници или резервно захранване от водоснабдителни системи на съседни населени места, изграждане на язовири, реконструкция и подготовка на резервни водоизточници за пускане в работен режим, реконструкция и рехабилитация на напорни резервоари, водовземни съоръжения, реконструкция и рехабилитация на довеждащите водопроводи и др.“, отбеляза министър Коритарова. Тя напомни, че в периоди на значително засушаване местната власт също трябва да предприеме действия и да органични ползването на питейни води за други нужди. „Това е неприятна ситуация, не се приема добре от  гражданите, но е изход за справяне със сушата“, посочи тя.

„Финансовият ресурс, необходим за справяне с проблема, е сериозен. Ето защо в срещите и изслушвания винаги споменавам, че е добре общините да приоритизират своите проекти по Инвестиционната програма, за да може по-голям ресурс да отиде за ВиК инфраструктура. Това ще позволи изграждане на нови водоизточници. Проблемът е всеобхватен и трябва всички заедно да намерим начин за решение. Всеки да поеме своята отговорност и решение, така че във времето промяната на климата да не влияе рязко на подаването на питейна вода“, категорична бе министър Коритарова. Тя информира, че със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост също предстои изпълнение на проекти, насочени към изпълнение на програмата за модернизация на водоснабдяването. В момента обаче няма дългосрочна стратегия за справяне с кризата, което трябва да е една от първите задачи на новия министър на МРРБ.

В отговор на друг въпрос от Николай Нанков за огромните лихви, които трябва да се платят по неразплатените стари задължения на АПИ за договорите за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа, министър Коритарова съобщи, че министерство на регионалното развитие и благоустройството е предприело необходимите действия за защита на държавния интерес. „Провеждат се разговори за подписване на спогодби за спиране на делата и за разплащане на лихвите, за да не продължим да товарим държавния бюджет с неразплатени лихви и разноски“, каза още тя.

Инж. Коритарова припомни как се е стигнало до ощетяващата за бюджета ситуация, при която са натрупани задълженията, представляващи главници по неразплатени договори и лихви и които като задължения не са били предвидени в бюджета за тази година. „Натрупаните суми по неразплатени сертификати и фактури са близо 238 млн. лв. с ДДС. Заведени са над 40 дела от изпълнителите, по които се трупат лихви върху претендираните суми“, информира министър Коритарова. Към края на май тази година лихвите за забавено плащане са на стойност над 31,5 млн. лв. Окончателният им размер би могъл да се установи след приключване на всички дела. По предварителни разчети сумите за лихви, разноски и държавни такси по заведени дела ще възлязат на над 200 млн. лв. към момента на окончателното им изплащане, тъй като за всеки месец просрочване сумата се увеличава с около 1,8 млн. лв. „Аз и моят екип предприехме действия по защита на държавния интерес и окончателно приключване на възникналите спорове. Така ще се постигне намаляване на разхода за бюджета заради забавата през последните години в плащания по безспорно изискуеми задължения и трупане на лихви по тях“, каза още тя. Министър Коритарова напомни, че е прието Постановление на Министерския съвет, с което са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за изплащане на задължения за изпълнени дейности по договорите за поддържане на републиканската пътна мрежа.

В отговор на въпрос от зам.-председателя на Народното събрание Росица Кирова, Виолета Коритарова съобщи, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпратила до Комисията за защита на конкуренцията искане за допускане на предварително изпълнение на решението за избор на проектант на скоростен път „Монтана-София“ с тунел под „Петрохан“, но до момента няма отговор от компетентните органи.

През третото тримесечие на тази година АПИ планира да обяви обществената поръчка по проект „Модернизация на път II-71 и на път II-29 - направление „Силистра-Варна“, информира още тя в отговор на въпрос от Мая Димитрова. И добави, че дължината на трасето е 120 километра. Стойността на проекта е 7,2 млн. лева без ДДС, а срокът на изпълнение е 240 календарни дни. Одобреното трасе ще е налице след процедурата по оценка на въздействието върху околната среда. Модернизацията предвижда да се изгради четирилентов път, което е важно за икономическото развитие на региона, уточни тя.  

Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя обявяването на обществена поръчка за избор на изпълнител на технически проект за основен ремонт  на бул. „България“ в гр. Русе, отговори регионалният министър на депутата Иван Иванов. Целта е участъкът да се ремонтира изцяло след завършване на строителните дейности, които в момента текат по Дунав мост 1. Очакванията са през 2025 г. да има избрани изпълнители за ремонта на булеварда. Освен това се подготвя и обществена поръчка за избор на фирма за основен ремонт на  близо 11 км от път I-2. Трасето, което ще се рехабилитира, преминава през населеното място, от км 1+493 до км 12+250. В обхвата на участъка ще бъде ремонтиран и мостът над бул. „Христо Ботев“.  В проекта на ремонтна програма на АПИ за периода 2024 – 2026 г. е включен и основният ремонт на над 6-километров участък от път I-5. За целта се предвижда да се обяви обществена поръчка за избор на изпълнител за изработване на технически проект.

В отговор на питане от Кирил Тодоров, Виолета Коритарова съобщи, че има два варианта за трасе на обходен път на Плевен, който да извежда транзитния трафик от града след завършването на участък 3 от магистрала „Хемус“. Първият е с дължина около 4,7 км и частично ще преминава през урбанизираната територия. Вторият е с дължина 19 км и ще реши проблема дългосрочно. Нашето предложение към обществеността на Плевен е да започне изграждането на първия вариант, който ще е готов докато се построи лот 3 на магистралата през 2026 г. Успоредно с това ще се стартира и изграждането на варианта от 19 км, който изисква повече от 4 или 5 г. време.

Министър Коритарова информира в отговор на въпрос от Бранимир Балачев, че е възможно да се построи нов мост над Варненското езеро, преди да се започне основен ремонт на съществуващия Аспарухов мост. Новото съоръжение може да стане първи участък на АМ „Черно море” и да бъде проектирано и изградено приоритетно. За ремонта на Аспаруховия мост се предвижда изготвяне на технически проект и няма данни той да е опасен по какъвто и да е начин.

На въпрос за проекта за път 1-5 летище Стара Загора до автомагистрала „Тракия“ - реконструкция и привеждане към габарит Г-20 и изграждане на второто платно за движение от Александър Вълчев, служебният министър посочи, че се предвижда през следващата година да бъдат възобновени процедурите, защото към момента за трасето има само процедура по отчуждаване, а е нужно да се изготви отново оценка за въздействието върху околната среда. До края на следващата година ще обявим обществена поръчка за идеен проект на трасето, каза тя.

На днешния парламентарен контрол министър Коритарова отговори на 17 питания и въпроси на народни представители. 4 бяха питанията към министъра: за предприемане на спешни мерки на национално ниво за преодоляване на последствията от трайната тенденция на засушаване, по отношение на питейно-битовото водоснабдяване, за проектната готовност на Агенция „Пътна инфраструктура“ за реализация на приоритетни проекти, с обхват област Плевен и региона, за проектна готовност и срокове за изпълнение на обходен път на гр. Плевен, както и за осъществяване на контрол от страна на Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите“ при осъществяване на подбор на проектни идеи. Те бяха отправени от народните представители Николай Нанков, Кирил Тодоров и Ангел Янчев.

Министър Коритарова отговори на въпрос на народните представители Мая Димитрова относно изпълнението на проект „Модернизация на път II-71 и на път II-29 - направление „Силистра – Варна“ и относно неработещо осветление път II-86, в участъка между гр. Пловдив и Асеновград от Димитър Гюрев. Александър Вълчев зададе въпроса за реконструкция на път 1-5 летище Стара Загора до автомагистрала „Тракия“, а депутатите Красен Кръстев и Мартин – за състоянието на пътната мрежа и възможност за основни и текущи ремонти на второкласни и третокласни пътища в област Враца. Министър Коритарова отговори още на въпроси от Димитър Гюрев за недовършен ремонт на път III-8611 Белица – Загражден и от Петър Петров относно мерки за решение на липсата на питейна вода в три села, в община Бойчиновци. Бранимир Балачев получи отговори от министъра на 2 въпроса – относно създаване на най-голямата в Северна България индустриална зона, както и за основния ремонт на Аспарухов мост и на какъв етап е развитието за построяване на втори мост над Варненското езеро. Въпросът за ремонта на бул. „България“ в Русе бе зададен от Иван Иванов, а този за хода на обществената поръчка за изработване на проект за пътя Монтана – София с тунел под Петрохан – от зам.-председателя на Народното събрание Росица Кирова.

Министър Коритарова отговори и на въпросите от Димчо Димчев за пропадане на републикански път III-602, недалеч от гр. Бобов дол, от Веселин Вешев и Коста Стоянов за необходимостта от ремонт на участък от републикански път II-51, от Николай Нанков за неразплатените задължения на Агенция „Пътна инфраструктура“.