site.btaВКС постанови тълкувателно решение по въпроси, свързани с прилагането на Закона за авторското право и сродните му права

С Тълкувателно решение № 3/2022 г. от 01.08.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2022 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд реши:

1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.
2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.
3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.

Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет поради противоречива съдебна практика по въпросите: 1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 ЗАПСП? 2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди включва ли право на обезщетение за направени извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение при нарушение на авторско право? 3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение или обезщетение на автора за неимуществени вреди се дължи винаги при доказано нарушение на авторско право?

По първия въпрос според едното становище размерът на пропуснатите ползи следва да бъде съобразен с цените по обичайното местопребиваване на увреденото лице. Според второто размерът на обезщетението за тези пропуснати ползи е с оглед пазарната цена, която ищецът би получил за лицензионно използване в държавата по местоизвършване на нарушението. В тълкувателното решение се пояснява, че Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е основан на разбирането за субективното авторско право като абсолютно, сложно, от смесен вид – лично и имуществено. В обхвата на единното авторско право са включени неимуществените права по чл. 15 ЗАПСП и имуществени права по чл. 18 ЗАПСП вр. чл. 19 и чл. 35 ЗАПСП. При нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение (чл. 95 ЗАПСП). Заради характера на авторското право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя общо. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес не може да бъде отречена възможността да бъде търсено обезщетение и за нарушени отделни права в рамките на единното авторско право, съответно за отделен вид настъпили вреди, от които за пропуснато лицензионно възнаграждение. Правото на всеки автор да получи възнаграждение за използване на произведението определя вредата от неразрешеното ползване като сигурна (ТР № 3/2021 по ТД № 3/2021 г. на ОСГТК). В решението са обсъдени множество хипотези, свързани с обезщетението по чл. 95 ЗАПСП. „При всяко положение, във всички посочени хипотези и като негова база, на автора не може бъде присъдено по-малко от действителната пазарна цена на правото на използване, тъй като присъжданото обезщетение не би било справедливо“, пишат върховните съдии.

В мотивите е направен обстоен анализ на международните договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз, свързани със защитата на авторското право. Посочено е, че всяко използване на обект на авторското право се урежда от правото на държавата, в която се търси неговата закрила, в т. ч. когато използването представлява нарушение. По иск на автор с гражданство, различно от българското, или обичайно местопребиваване извън територията на страната, при твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано без разрешение на територията на страната, за дължимото обезщетение е приложимо българското право. Ако конкретният размер на авторското възнаграждение, при което авторът би разрешил използването, не се установява по делото или авторът не би разрешил използване, независимо дали на ползвател в страната или изобщо, обезщетението е на база размера на действителната пазарна цена на правото на използване на произведението на територията на страната. В мотивите се подчертава, че при определяне на обезщетение по чл. 95 ЗАПСП за пропуснато лицензионно възнаграждение в случаи с международен елемент е съобразим пазарът в страната като пазар на държавата, в която е извършено нарушението на авторското право, но този пазар не е водещо обстоятелство. Той е относим, когато е взет предвид от автора при даваното разрешение за използване или при остойностяването на правото на използване, при съобразяване и на всички останали обстоятелства, свързани с използването на конкретното произведение (начина, времето и мястото на използване, получените приходи и др.) и с нарушението (обстоятелства, при които е предприето, форма на вина, отношение на нарушителя към извършеното, дали използването продължава въпреки възраженията на автора и др.).

По втория въпрос според едното становище обезщетението за вреди от нарушени авторски права не включва направените извънсъдебни разноски за адвокат за постигане на споразумение, тъй като липсва причинно-следствена връзка между нарушението и такъв разход. Според другото обезщетението включва извънсъдебните разноски за адвокат за постигане на споразумение. Върховните съдии намират за правилно второто становище. Съдебно производство, приключило с решение в полза на автора, може да бъде предшествано от негови действия за доброволно уреждане на спора с нарушителя. Възможно е при тези действия да е ползвано съдействието на адвокат, като е уговорено и заплатено възнаграждение. В такива случаи действията за доброволно уреждане на спора, когато са били действително необходими за неговото извънсъдебно решаване, и направените в тази връзка разноски за адвокат са породени от нарушението на авторското право. Тази съществуваща причинна връзка на обусловеност е обективно основание за отговорност на нарушителя и за тези разходи, като пряка и непосредствена последица от нарушението на авторското право, е дължимо обезщетение (чл. 95, ал. 2 ЗАПСП). В случай че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, над този си размер то остава в тежест на автора, неположил дължимата грижа при заплащането му (ТР № 1/2017 по ТД № 1/2017 г. на ОСГК).

Противоречива е съдебната практика и по въпроса дали при определянето на обезщетение за нарушение на авторско право претърпените неимуществени вреди следва да се доказват или обезщетение на автора за такива вреди се дължи винаги, щом е доказано нарушението на авторското право. Според едното становище неимуществените вреди подлежат на доказване, като всяка една вреда и настъпването ѝ не може да се основава на предположения. Според второто нарушението на авторското право на автор винаги причинява негативни психически изживявания. В тълкувателното решение се пояснява, че в тежест на ищеца по иск по чл. 95 ЗАПСП за обезщетение за неимуществени вреди е установяването на обстоятелствата, обосноваващи дължимостта на обезщетението и неговия размер. „При преценка на доказателствата, с оглед естеството на авторското право и специфичната връзка автор – произведение обаче, съдът може да приеме за доказани вреди, които като обща закономерност, установена в процеса на познанието и натрупаната общочовешка практика, са логична и естествена последица от нарушение на авторското право, щом настъпването на такива вреди не се опровергава от останалите обстоятелства и доказателства по делото. Не се касае за установено от закон предположение, при което доказателствената тежест да бъде разместена (чл. 154, ал. 2 ГПК), а за вреди, за които съществува достатъчна степен на сигурност“, категорични са върховните съдии. Нарушаването на правото на авторство и свързаното с него право на авторско име, по същество отричане на творческите умения и усилия на автора, неминуемо водят до огорчение и демотивация. Нарушаването на правото на разгласяване на произведението накърнява обществената оценка и признание на автора. Нарушаването на правото на неизменяемост на произведението, приемано като нормативна защита на публичната идентификация на автора чрез неговата творба, засяга неговото достойнство и репутация, а правото на достъп до оригинала на произведението, когато е нарушено, създава у автора притеснение и възмущение, което е и при невъзможност да бъде спряно използването на произведението при промяна на убеждението. В мотивите са подчертава, че даденото тълкуване относно степента, в която доказване на вредите в такива случаи е необходимо, осигурява по-висока закрила на неимуществените интереси на автора, съответстващо на стандартите на защита на авторското право, установени с международните договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз. За други твърдени като настъпили неимуществени вреди по иска за обезщетение по чл. 95 ЗАПСП трябва да бъде създадено сигурно убеждение за настъпването им, както и въз основа на установените в процеса на доказване обстоятелства се определи конкретният размер на присъжданото обезщетение.