site.btaМинистерски съвет: Решения

Одобрени са държавните инвестиционни заеми и държавните гаранции през 2025 г.

Със свое решение Министерският съвет одобри държавните инвестиционни заеми и държавните гаранции през 2025 г. В рамките на бюджетната процедура за 2025 г., министерствата трябваше да предоставят своите предложения в срок до 15 април 2024 г. В Министерството на финансите е получено едно предложение от Министерството на енергетиката.

Според решението, не се одобряват нови инвестиционни проекти, за чието финансиране да се сключват договори за държавни заеми през 2025 г.

Министерският съвет одобрява издаването на държавни гаранции през 2025 г. по нови заемни споразумения на „Булгартрансгаз“ ЕАД в размер до валутната равностойност на 625 млн. лв. Те са за финансиране на инвестициония проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД за изпълнение на инициативата Вертикален коридор на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова“. Тя осигурява възможност за пренос на допълнителни обеми природен газ, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Проектите са „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България“; „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния“ и „Довеждаща газопреносна инфраструктура с високо налягане за захранване на потребители в Източномаришкия регион“.

С изпълнението на тези проекти се предвижда повишаване на капацитетите на междусистемно свързване от Гърция към България и от България към Румъния. Те са с ключово значение за цялостната визия за реализация на концепцията за Вертикален газов коридор, който цели развитие на възможностите за двупосочен пренос на природен газ между Република Гърция, Република България, Румъния, Унгария и присъединилите се в началото на 2024 г. Украйна, Молдова и Словакия. Чрез реализирането на третия проект ще се създаде възможност добавеният капацитет от реализацията на предходните два проекта да се използва за развитие на вътрешната газопреносна мрежа и ще осигури достъп на по-широк кръг потребители до природен газ. Проектът ще създаде условия за въвеждане на по-ниско емисионни горива в енергийния микс, значително намаляване на емисиите на парникови газове от горивните инсталации на ТЕЦ и други енергийни потребители. Новата инфраструктура ще бъде предназначена за ползване от всички желаещи потребители, вкл. ТЕЦ на въглища.

Правителството обяви 31 март за професионален празник на вътрешния одитор

Със свое решение Министерският съвет на Република България обяви 31 март за професионален празник на вътрешния одитор. На този ден през 2006 г. Законът за вътрешния одит в публичния сектор е обнародван в „Държавен вестник“. С акта се уреждат същността, принципите и обхватът на вътрешния одит в организациите от публичния сектор, статута и функциите на структурите и лицата, които го осъществяват.

Вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да носи полза и да подобрява дейността на организациите. Затова и упражняването на професията изисква висок професионализъм, обективност и почтеност. Служби за вътрешен одит се създават в банкови институции, пенсионноосигурителни дружества и други структури и организации, съгласно нормативните изисквания и добрите практики.

Приемането на Закона за вътрешния одит в публичния сектор през 2006 г. е резултат от преговорния процес по Глава 28 „Финансов контрол“ за присъединяване на Република България към Европейския съюз. По този начин са положени основите за изграждането на нова финансово-контролна система в страната, включваща вътрешен одит. Вече 18 години вътрешните одитори демонстрират своята водеща роля при подобряване на системите за финансово управление и контрол в публичния сектор.

Министерският съвет прие Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2024 - 2028 г.

Програмата предвижда да осигури устойчивост на провежданите политики в областта на трансплантационната дейност и да се надградят постигнатите резултати от реализирането на мерките по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2019 - 2023 г. Ще продължат дейностите, свързани с подобряване на организационния модел на донорството и трансплантацията на органи, тъкани и клетки в страната ни. Чрез изпълнението на предложените мерки се цели да се осигурят условия за повишаване на броя на трансплантациите и постигане на по-добро качество на живот на пациентите, нуждаещи се от трансплантация и на пациентите, преживели трансплантация.

Предвижда се да се актуализират процедурите за оценка на потенциалните донори преди трансплантацията и да се разработят механизми за улесняване на идентифицирането на донори на органи в България и трансграничния обмен на органи в Европа. Ще се насочи общественото внимание върху необходимостта от донорство като се провеждат информационни кампании във връзка с даряване на органи, тъкани и клетки, с оглед даване възможност на повече хора да получат шанс за живот. За тази цел се предвиждат обучения в страната и в чужбина, както и срещи с представители на всички нива в координационната мрежа за донорство и трансплантация. Идеята е не само да се улесни комуникацията, но и да има обмен на добри практики, както и обучения на медицински специалисти и координаторите от лечебните заведения по въпросите на донорството. Ще се развива международното сътрудничество и обмен на информация и опит, включително с участието на България в международни организации.

Специализираната болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф. д-р Димитър Стаматов“ във Варна е определена за университетска болница

Министерският съвет прие решение за определяне на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение проф. д-р Димитър Стаматов - Варна“ ЕООД, гр. Варна за университетска болница.

Съгласно Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани и в тях се осъществяват дейности по направленията: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация; клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.

Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения или техни клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението/ акредитационната оценка. Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.

Одобрени са резултатите от редовно заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри резултатите от редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, проведено на 21 юни в гр. Люксембург, Великото херцогство Люксембург.

По темата за мерките на Европейския съюз по отношение на лекарствените продукти и преговорите по т. нар. „Фармацевтичен пакет“ се проведе политически дебат. България заяви, че на ниво ЕС не бива да се допускат предпоставки, които могат да имат негативен ефект върху националните системи за ценообразуване и реимбурсиране. Според България държавите членки следва да запазят автономия по отношение на договарянето на цени на лекарствените продукти. Евентуалното сътрудничество на ниво ЕС в тази сфера следва да бъде на доброволна основа, без обвързване на държавите в задължителна европейска рамка.

В част „Незаконодателни дейности“ министрите на здравеопазването на ЕС единодушно одобриха Заключения на Съвета за бъдещето на Европейския здравен съюз („А Europe that cares, prepares and protects“) и Препоръка на Съвета относно ваксино- предотвратимите ракови заболявалия.

В рамките на работен обяд делегациите проведоха дискусия на тема „ Равен достъп до здравеопазване в държавите членки на ЕС“.

В дневния ред бяха включени и допълнителни точки, касаещи актуални здравни теми, сред които негативния ефект от изискванията на отделни държави членки за складиране на лекарствени продукти за месеци напред; защита на младите хора от вредите, причинени от новите тютюневи и никотинови продукти; ситуацията в Газа и преодоляване на „епидемията от ХИВ в Европа“.

Одобрен е проект на Писмо относно създаване на хармонизиран коридор за военна мобилност

Министерският съвет прие решение, с което одобрява проект на Писмо за намерение между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Италианската република и Министерството на отбраната на Република Северна Македония относно създаване на хармонизиран коридор за военна мобилност между техните страни в рамките на Паневропейски транспортен коридор № 8.

С документа четирите държави заявяват намерение за сътрудничество за създаване на транспортен маршрут през териториите им с минимални бюрократични органичния, включително през границите на страните, и с възможности за използването му в максимална степен при кризисни ситуации и конфликти.

С това се цели предприемането на синхронизирани мерки за преодоляване на факторите влияещи негативно на придвижването на военни товари и личен състав, в т.ч. сложните и различни национални правила за преминаване на границите, недостатъчен капацитет, неефективна система за обмен на информация, липсата или недостатъчен капаците на транспортната инфраструктура и затруднена координация за нейното използване, липса на съгласуваност между процедурите на НАТО и ЕС.

Решението на Министерския съвет ще способства за засилване на сътрудничеството между четирите страни в областта на военната мобилност, укрепване на транспортната свързаност между тях като основен фактор за стимулиране на икономическото развитие на региона, повишаване на потенциала на НАТО за възпиране и отбрана, както и за задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и НАТО.

Кабинетът предлага капитан I ранг Ваньо Мусински да бъде назначен на длъжността „Заместник-командир на Военноморските сили“

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на република България за издаване на указ, с който да назначи капитан I ранг Ваньо Мусински на длъжността „Заместник-командир на Военноморските сили“ и да го удостои с виеше военно звание „флотилен адмирал“, считано от 12.07.2024 г.

Правителството предлага флотилен адмирал Георги Пенев да бъде освободен от длъжността „Заместник-командир на Военноморските сили“ и да бъде назначен на длъжността „Национален военен представител в Националното военно представителство в Съюзното командване по операциите“ в Моне, Белгия, считано от 12.07.2024 г.

Кабинетът предлага също полковник Иво Иванов да бъде назначен на длъжността „Директор на дирекция „Стратегическо планиране“ и удостоен с виеше военно звание „бригаден генерал“, считано от 12.07.2024 г.

Министерският съвет прие и Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи бригаден генерал Здравко Пехливанов от длъжността „Директор на дирекция „Стратегическо планиране“, да го назначи на длъжността „Директор на Щаба на отбраната“ и го удостои с виеше военно звание „генерал-майор“, считано от 12.07.2024 година.

Държавата ще осигурява средства за издръжка на 43 198 нови студенти през 2024/2025 г.

Държавата ще осигурява средства за обучението на 43 198 новоприети студенти през академичната 2024/2025г. в 38 държавни висши училища (включително и военните). Това реши правителството след като утвърди броя на приеманите студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации през новата академична година.

Общият брой на приеманите студенти, за които държавата осигурява средства за издръжка на обучението през учебната 2024-2025 година да бъде увеличен спрямо миналогодишния с 569 места. Повече места в сравнение с учебната 2023-2024 година ще бъдат утвърдени в 30 професионални направления, като част от тях са: „Здравни грижи“, „Обществено здраве“, „Теория и управление на образованието“, „Растениевъдство“, „Енергетика“, „Национална сигурност“, „Металургия“, „Военно дело“ и др.

През новата академична година ще бъдат приети 2 136 докторанти в държавните висшите.училища, от които 1 641 в редовна и 495 в задочна форма на обучение. 343 ще са докторантите в научните организации, от които 206 в БАН и 71 в Селскостопанска академия.

4,5 млн. лв. за български научни публикации в международни издания

Държавата отпуска над 4,5 млн. лв. на висши училища и научни организации, за да увеличат научните си публикации в авторитетни международни издания.

Средствата са предназначени за изпълнение на третия етап на Националната програма „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация“, която беше приета от правителството през октомври 2021 г. Целта на програмата е да се стимулират българските университети и научни организации да увеличат броя на публикациите си в престижни световни научни издания. Това ще се отрази положително върху техния рейтинг в международните научни класации и ще повиши ангажираността на българските учени към инициативата за отворената наука и възприемането й като стандартна практика от научноизследователската общност.

На изследователите се предоставя допълнително възнаграждение, награди или други финансови стимули за авторство на научни публикации в списания, реферирани или индексирани в световните бази данни Web of Science или Scopus, обвързано със споделяне на научни резултати в Българският облак за отворена наука и в институционални или международни хранилища.

Програмата се изпълнява на три етапа в продължение на 42 месеца. 

Правителството утвърди таксите за кандидатстване и обучение на студенти и докторанти за 2024/2025 година

По предложение на държавните висши училища и научните организации Министерският съвет утвърди таксите, които ще заплащат 143 870 студенти и 5357 докторанти в редовна и задочна форма на обучение в държавните висши училища и научните организации за академичната 2024/2025 година.

Средният размер на годишната такса за обучение на студенти през ще бъде 1010 лева, а средният размер на таксата за кандидатстване - 60 лева.

Средният размер на годишната такса за обучение в държавните висши военни училища ще бъде в размер на 1150 лева, а средният размер на таксата за кандидатстване - 50 лева.

Средният размер на годишната такса за обучение на докторантите в държавните висши училища ще бъде 1350 лв., а в научните организации - 700 лева.

Правителството одобри доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение

Правителството одобри доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (Междуведомствената комисия) към министъра на икономиката и индустрията за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба за 2023 г.

Докладът отчита дейността на Междуведомствената комисия за периода 1 януари до 31 декември 2023 г., за националната система за експортен контрол, за международното сътрудничество в тази област. Той съдържа още информация и за изпълнението на международните ангажименти на страната ни в областта на експортния контрол и неразпространението на оръжията за масово унищожение и предоставя статистически данни за издадените разрешения и удостоверения.

От доклада се разбира и за осъществения износ, внос, трансфер, транзит и превоз на продукти, свързани с отбраната (ПСО), брокерски сделки с тях, и износ, трансфер и внос на изделия и технологии с двойна употреба (ИТДУ) през 2023 г.

Прозрачността и предоставянето на информация е сред основните принципи, приети от международните организации и режими в областта на експортния контрол.

Съгласно чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, Министерският съвет представя доклада на Народното събрание. Той се публикува на интернет страниците на Министерство на икономиката и индустрията и на Междуведомствената комисия.

Правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност

Правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), което ще се проведе на 8 и 9 юли 2024 г. в Будапеща, Унгария. Ръководител на българската делегация ще бъде заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов.

В рамките на сесията ще се обсъждат теми свързани с конкурентоспособността, както и работни сесии относно: „Е-мобилност: как да изградим конкурентна екосистема" и „Изкуствен интелект: как той влияе на европейската конкурентоспособност".

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, научни изследвания и космическо пространство), което се проведе на 23 и 24 май 2024 г. в Брюксел. Делегацията беше ръководена от заместник-министъра на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов в частта „Космическо пространство" и заместник-постоянния представител на Република България към Европейския съюз г-жа Иванка Ташева в частите „Вътрешен пазар и индустрия" и „Научни изследвания".

В частта „Вътрешен пазар и индустрия" Съветът одобри три проекта на заключения относно - конкурентоспособна европейска индустрия, двигател на нашето екологично, цифрово и устойчиво бъдеще; единен пазар в полза на всички, както и Специален доклад на Европейската сметна палата „Обществените поръчки в ЕС: по- ниска конкуренция при поръчките за строителство, доставки и услуги през периода 2011-2021 г.".

В частта „Научни изследвания“ беше постигнато политическо споразумение по предложението за Регламент по отношение на инициативата EuroHPC за новосъздадени предприятия с цел засилване на водещата роля на Европа в областта на надеждния изкуствен интелект. Министрите приеха Препоръка на Съвета относно повишаване ча сигурността на научните изследвания и одобриха два проекта на заключения относно последващата оценка на „Хоризонт 2020" и оползотворяването на знанията. Беше обсъдена темата за научните изследвания и иновациите в областта на авангардните материали.

В частта „Космическо пространство" Съветът проведе обмен на мнения по „Законодателен акт в областта на космическото пространство: безопасност, издръжливост и устойчивост на космическите дейности в Съюза", подготви 11-ото съвместно заседание на Съвета по въпросите на космическата политика между ЕС и Европейската космическа агенция и прие заключения относно укрепването на конкурентоспособността на Европа чрез космическото пространство.

Правителството се разпореди с имоти

По решение на правителство се променя статутът на имот в село Брестник от публична на частна държавна собственост и се прехвърля в собственост на община Родопи. Имотът представлява терен е площ 2995 кв. м заедно с едноетажна сграда в него. Общината ще го използва за изграждане и поддържане на общодостъпна зона за отдих и спорт. Предвиждат се съоръжения за спорт, паркова зона, както и зони за културни и др. обществени събития, игри и забавления на деца. Съществуващата сграда - бивша ветеринарна лечебница, ще бъде премахната, тъй като е опасна за живота и здравето на хората. С решението на Министерския съвет управлението на имота се отнема от Министерството на земеделието и храните поради отпаднала необходимост.

Министерският съвет прие Решение за учредяване на безвъзмездно право на ползване за срок от 3 години за извършване на теренни проучвания и консервация на късноантична и средновековна крепост „Момина кула“, разположена в поземлен имот в горска територия - частна държавна собственост в област Благоевград. Имотът попада в района на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Гоце Делчев” към Държавно предприятие „Югозападно държавно предприятие” - гр. Благоевград.

Учреденото право на ползване е в полза на Общински исторически музей - Гоце Делчев за срок от 3 години за обезпечаване на теренни проучвания и консервация на късноантична и средновековна крепост „Момина кула“. Решението е в съответствие със Закона за горите, с който се допуска извършване на теренни проучвания и консервация в поземлен имот в горска територия - частна държавна собственост.

Министерският съвет прие също Решение за учредяване на безвъзмездно право на ползване за срок от 3 години в полза на Национален исторически музей. Правото на ползване е за извършване на теренни проучвания и консервация на антична крепост, отбелязана в римските карти с името „Erite“, разположена в поземлен имот в горска територия - частна държавна собственост в област Варна.

Имотът попада в района на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Варна” към Държавно предприятие „Североизточно държавно предприятие” - гр. Шумен. Решението е в съответствие със Закона за торите, с който се допуска извършване на теренни проучвания и консервация в поземлен имот в горска територия - частна държавна собственост.

54 млн. лева допълнителни средства ще бъдат предоставени на МЗХ

Министерският съвет прие постановление за извършване на промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г. по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 година.

Увеличението е във връзка с необходимостта от отразяване на поетите ангажименти по сключени многогодишни договори в сила от 24.04.2024 г. между Българската агенция по безопасност на храните и обслужваща фирма са с предмет: „Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на мъртви животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях по чл. 275, ал. 4, т.1 и т.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност", Със сключените четири договора се обхваща посочената по-горе дейност на територията на всички 28 области в страната.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри резултатите от участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведено на 13 юни 2024 г„ в гр. Люксембург, Люксембург.

В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Цялостно състояние на Шенгенското пространство; Бъдеще на визовата политика на ЕС; Пакт по убежище и миграция;  Засилване на готовността и реакцията при кризи на ниво ЕС - тема на работния обяд;  Препоръки на Групата на високо ниво относно достъпа до данни за целите на ефективното правоприлагане;  Решение за изпълнение за удължаване на временната закрила, въведена с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382; Регламент за предотвратяване и борба със сексуалната експлоатация на деца.

Промени в правилата за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 240 на МС от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане.

Националният координационен механизъм осигурява съответствие между областите, наблюдавани от Европейската комисия в годишния доклад относно върховенството на закона, и областите, в които се извършва наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността, а именно: върховенството на закона, съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план, борбата с организираната престъпност, медийния плурализъм и свободата на медиите, други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Нормативните промени съобразяват разпоредбите на Конституцията на Република България, приети на 20 декември 2023 г. от 49-ото Народно събрание във връзка със структурата, мандатите и правомощията на органите на съдебната власт, включително новите функции на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. Създават се условия за засилване на участието на представителите на организациите с нестопанска цел в дейността на Националния координационен механизъм, а чрез това и по-пълноценно гражданско наблюдение върху постигнатия напредък и изпълнението на мерките в областите на върховенство на правото.

Предвид разширения обхват на наблюдение и докладване на национално ниво и по въпросите на съдебната реформа и изтичане на времевия хоризонт за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система в края на 2023 г., се предвижда отмяна на Постановление № 3 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.

Като резултати от приетия нормативен акт се очакват по-ефективно наблюдение на национално ниво и докладване пред обществеността по посочените в постановлението области и съответното им отразяване в Годишния доклад на Европейската/комисия относно върховенството на закона в Република България.

Одобрени са допълнителни разходи по програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2024 г. за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2024 г.

Одобрените финансови средства са в общ размер 359 880 лв., от които:

1.  средства в размер на 244 620 лева, разпределени по общини, предназначени за изплащане на стипендии на ученици от общинските и частните училища;

2.  средства в размер на 115 260 лв., разпределени по училища, предназначени за изплащане на стипендии и 1 бр. еднократно финансово подпомагане на ученици от държавните спортни училища, финансирани от Министерството на младежта и спорта. Необходимите средства се осигуряват за сметка на предвидените за таз и/цел разходи по централния бюджет за 2024 г.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2024 г. в размер на 300 000 лв. за възстановяване и реконструкция на камбанарията на храм „Св. великомъченик Георги“ - гр. Белица, общ. Белица, обл. Благоевград..

Храм „Св. вмчк. Георги - Победоносец“ е построен в периода 1833-1835 г., а през 1983 г. е деклариран като архитектурно-строителен паметник на културата от „национално значение“. През годините храмът е частично ремонтиран, като след 2015 г. действащата тогава малка камбанария е премахната. Градът и населението на практика са лишени от функционалността и каноничната необходимост от камбанария към храма. Камбанарията е неразделна и необходима част от храмовете и църковния живот на православните християни, затова възстановяването и реконструкцията на камбанарията е крайно наложително.

Кабинетът одобри също допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2024 г. в размер на 1 500 000 лв., за Мюсюлманско изповедание, за спешен ремонт на сградата, разположена на ул. „Париж“ 11 А, предоставена за административните дейности на Мюсюлманското изповедание.

Сградата е значително амортизирана и се нуждае от основен ремонт, за да може да започне да функционира като административна сграда на Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание. Главният секретар на Главно мюфтийство посочва, че при направена инспекция на сградата са установени редица неотложни ремонтни дейности като ремонт на покрива, подмяна на електроинсталацията, ремонт на ВиК инсталацията, вътрешни ремонти, изолация на фасадата, подмяна на дограмата, както и ремонт на отоплителната система. Осигуряването на необходимото финансиране ще подпомогне реновирането на сградата и използването й по предназначение.

Правителството одобри резултатите от Междуправителствената българо-виетнамска смесена комисия за търговско-икономическо и научно- техническо сътрудничество

Правителството прие Решение за одобряване на резултатите и утвърждаване на Протокола от Двадесет и четвъртата сесия на Междуправителствената българо- виетнамска смесена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, проведена на 13-14 май 2024 г. в гр. София. Тя се проведе под председателството на министъра на икономиката и индустрията на Република България д-р Петко Николов и на министъра на индустрията и търговията на Социалистическа република Виетнам, д-р Нгуен Хонг Зиен.

По време на заседанието на комисията бяха обсъдени въпроси свързани с търговията, инвестициите, отбранителната индустрия, селското стопанство, транспорта, енергетиката, туризма, образованието и науката, цифровата трансформация, електронното управление и съобщенията, спорта, здравеопазването, културата и други.

Комисията набеляза съгласувани мерки за разширяване на сътрудничеството и деловите връзки между двете страни в областите от взаимен интерес.

Министерският съвет одобри програма за компенсиране на фирми, нагнетили природен газ в ПГХ Чирен в периода 01.05.2022 г. - 11.10.2022 г.

Предприятията, нагнетили природен газ в подземното газово хранилище Чирен в периода 01.05.2022 г. - 11.10.2022 г., ще бъдат компенсирани. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки програма за тези компенсации.

Предприятията, доставяли природен газ в ПГХ Чирен в посочения период, са го закупували по свободно договорени цени, които в онзи период бяха твърде високи. Поемайки определен търговски риск, тези фирми са допринесли за постигане на заложената цел за запълняемост на хранилището минимум 80% в съответствие с Плана за действие при извънредни ситуации, изготвен съгласно регламент (ЕС) 2017/1938 от 25.10.2017 г. на Европейския парламент и на Съвета.

Финансовите средства за изпълнение на програмата са в индикативен размер от 278 млн. лв. Те ще бъдат осигурени от приходите във фонда „Сигурност на електроенергийната система".

Компенсациите по Програмата ще се изплащат след получаване на положително становище от Европейската комисия за държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар на ЕС.

Продължава се програмата за компенсиране на разходите за електрическа енергия на училища, детски ясли и градини, читалища, църкви и други

Крайни потребители на електрическа енергия, сред които детски градини, ясли, училища, читалища, храмове, спортни школи и други, изброени в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, ще продължат да бъдат компенсирани за енергийните си разходи за периода 1 юли 2024 г. - 31 декември 2024 г. Това предвижда продължаването на специално разработената за това програма, приета от Министерския съвет на днешното му заседание.

Приетата програма допълва вече предприетите други временни мерки на национално равнище за повишаване на прозрачността и подобряване на функционирането на енергийния пазар.

Компенсацията ще се изчислява като разлика между средната цена на базов товар на пазар „Ден напред" на Българската независима енергийна борса за съответния месец и регулираната цена, утвърдена от Комисията за енергийно и водно регулиране за текущия ценови период.

Компенсацията ще се предоставя чрез доставчиците, с които крайните клиенти имат сключен договор за покупка на електрическа енергия, като намаление на дължимата за плащане сума по съответната фактура.

Необходимите финансови средства по програмата в размер на около 50 млн. лв. са осигурени от целевите вноски на задължените лица във фонд „Сигурност на електроенергийната система".

Програмата ще се прилага до 31 декември 2024 г., съгласно срока, предвиден в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет.

Министерският съвет ще предложи на Народното събрание да одобри актуализирана Пътна карта за климатична неутралност

Министерският ще предложи на Народното събрание да одобри актуализирана Пътна карта за климатична неутралност, приета с решение № 618 на МС от 2023 г. и актуализирана с решения №702/2023 г. и 59/2024 г.

Актуализацията на пътната карта се налага поради промени при разработването на енергийната стратегия на страната до 2030 г., с хоризонт до 2025 г., настъпили след нейното приемане през м. октомври 2023 г.

Заявените инвестиционни намерения от някои водещи оператори в страната, които са намерили отражение във вече одобрените от ЕК Териториални планове за справедлив преход, също предполагат актуализация на документа.

Всички дейности в сектор Енергетика, последвали приемането на пътната карта, налагат хармонизиране на стратегическите документи в сектора. Пътната карта за климатична неутралност е от ключово значение за изпълнение на реформите, залегнали в Националния план за възстановяване и устойчивост.

Изменя се Устройственият правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДА ДРВВЗ).

С Постановлението се прецизират някои от функциите на дирекция „Административно-правно обслужване и европейска координация“ към ДА ДРВВЗ.

С Постановлението се предвижда оптимизация на числеността на персонала в ДА ДРВВЗ чрез съкращаване на незаети щатни бройки (около 9 % от щатните бройки на Агенцията), което от своя страна ще осигури оптимизация на бюджетните средства за заплати с цел привличане и задържане в Агенцията на специалисти, утвърдени в съответните области на професионална квалификация. Извършена е компенсирана промяна по реда на § 16, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, водеща до преминаване на щатни бройки от ДА ДРВВЗ към администрациите на Министерството на културата и второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на културата.

Одобрен е проектът на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити

Одобрен е проектът на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. С него се въвеждат в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС, която определя общата рамка и изискванията към лицата, обслужващи необслужвани договори за кредит, издадени от кредитна институция, и към купувачите на кредити.

Предложените в законопроекта мерки са насочени към преодоляване на проблемите с високите равнища на необслужвани кредити, чрез развитие на стабилен вторичен пазар, който позволява усвояване на излишъка от необслужвани кредити от кредитните институции, създаване на по-добри условия за трансграничното прехвърляне на необслужвани вземания по кредити, както и осигуряване на високи нива на защита на интересите на кредитополучателите.

Предвидени са достатъчни преходни периоди, в които лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания.

Въвеждат се изисквания към дейността на купувачите на кредити, както и лицензионен режим за извършването на дейността по обслужване на вземания по необслужвани банкови кредити, какъвто не съществува към настоящия момент в страната ни. По-конкретно, след придобиване на необслужваните вземания по банкови кредити, купувачите ще бъдат задължени да възложат тяхното обслужване на специализирани лица, обслужващи кредити, които разполагат с необходимите знания и умения за качественото, ефективно и добросъвестно изпълнение на дейността, с цел осигуряване на прозрачност и защита правата на кредитополучателите. Предвиждането на ясни правила и изисквания към обслужването на необслужвани кредити ще осигури прозрачност, предвидимост и ще способства за повишаване на общественото доверие в дейността по придобиване и обслужване на вземания по необслужвани кредити.

В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции, Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, свързани с предоставянето на правомощия по регулирането и надзора върху посочените дейности и лица на Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите.

Одобрен е проект на Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година

Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година.

Необходимостта от промените произтича от разпоредбата на чл. 107, ал. 14 от Закона за държавния бюджет за 2024 г., съгласно която Народното събрание може да извършва промени в Приложение № 3 към чл. 107, ал. 13. В него са определени приоритетни проекти по Инвестиционната програма за общински проекти. Промените се предлагат от Министерския съвет, въз основа на предложения на кметове на общини, в срок до 31 март, до 30 юни и до 30 септември 2024 г.

Измененията в общинската Инвестиционна програма бяха изготвени от Министерството на финансите на основание предложения на кметовете на общини. В рамките на определените срокове бяха получени писма от кметове на 100 общини, с общо 550 броя предложения за промени в приложението: за замяна на определените в приложението проекти с нови (24 броя), за отпадане на определени в приложението проекти (28 броя), за допълване на определените с приложението проекти с нови (299 броя), както и за промяна на параметрите на вече предвидени в приложението (199 броя).

Броят на проектите в приложението се увеличава с 271 проекта, т.е. от 2 258 утвърдените по приложението проекти стават 2 529 броя.

С направените предложения за промени прогнозният бюджет на проектите за 2024 г. се увеличава с 50,8 млн. лв., а общата прогнозна стойност на проектите за периода 1 януари 2024 - 31 декември 2026 г. се увеличава с 380,1 млн. лв.

Чрез Инвестиционната програма се подпомага изпълнението на капиталовата програма на общините за периода 2024-2026 г. Финансирането на проектите се извършва на база сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кметовете на съответните общини, със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г.

Одобрени са промени в Закона за договорите за финансово обезпечение

Със свое решение Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение и предлага на Народното събрание да го приеме.

С направените промени се въвежда в националното законодателство обща уредба на механизма на приключващото нетиране, като способ за прекратяване и/или погасяване на задължения, произтичащи от сделки с финансови инструменти между участниците на финансовите пазари. По този начин ще се създаде режим за защита на приключващото нетиране, който съответства на добрите практики на международните финансови пазари и отстранява конкурентен недостатък на българското законодателство спрямо законодателствата на другите държави членки на ЕС и държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това ще създаде правна сигурност за развитието на хеджиращи сделки и сделки за финансиране с ценни книжа, ще допринесе за по-доброто управление на финансовия и кредитен риск, ще облекчи капиталовите изисквания и ще насърчи пазара на финансови инструменти, което като цяло ще допринесе за подобряване стабилността на финансовата система.

Законът за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение ще окаже позитивно въздействие върху презграничните отношения на български дружества с пазарни участници от по-развити и по-ликвидни чуждестранни финансови пазари.

Към момента България е последната държава в ЕС, която все още няма обща материалноправна уредба на приключващото нетиране.

Министерският съвет прие изменение на законодателството в областта на независимия финансов одит

Със свое решение правителството съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.

С промените ще бъде синхронизирана българската нормативна уредба с разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2464. Целта е повишаване на информационната сигурност по отношение отчетите за устойчивостта на осъществяващите дейност в страната големи предприятия, както и на малките и на средните предприятия от обществен интерес, които не са микропредприятия съгласно от Директива 2013/34/ЕС, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.

Регламентират се допълнителни правила относно задължителния одит на годишните и консолидираните финансови отчети, както и за изразяването на сигурност относно годишното и консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта.

Отчетите за устойчивостта, изготвяни и публикувани от големите предприятия, малките и средните предприятия (с изключение на микропредприятията), чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на ЕС, предприятията майки на големи групи предприятия, дъщерните предприятия и клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трета държава, ще подлежат на проверка за изразяване на ограничена или разумна степен на сигурност.

С предложените изменения и допълнения на Закона за независимия финансов одит се предвижда отчетите за устойчивост, като част от доклада за дейността, да бъдат проверявани от регистрирани одитори по устойчивостта.

Правителството одобри промени в Закона за счетоводството

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (ЗИД на ЗСч). С него в националното законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2022/2464 по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта и на Делегирана директива (ЕС) 2023/2775 за изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите предприятия.

Законопроектът цели осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. Това ще даде възможност на инвеститорите да разбират по- добре рисковете и възможностите, които въпросите на устойчивостта пораждат за техните инвестиции, както и въздействията на тези инвестиции върху хората и околната среда. От оповестяваната в годишните доклади информация за устойчивостта ще могат да се възползват и представителите на гражданското общество, включително неправителствените организации и социалните партньори, което ще допринесе за увеличаване на отговорността на предприятията и до насърчаване на диалога по въпросите на устойчивостта.

Отчитаната информация във връзка с устойчивостта включва фактори в областта на опазването на околната среда, социалните права и правата на човека, както и управленските въпроси. Въвежда задължение за включване в доклада за дейността на предприятията на ясно разграничим раздел с информация за въпросите по устойчивостта (отчет за устойчивостта). Отчетът за устойчивостта ще се изготвя от големите предприятия и от малките и средните предприятия (с изключение на микропредприятията), чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на ЕС, както и от предприятията майки на големи групи предприятия. Предвижда се и задължение за дъщерните предприятия и клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трета държава, да публикуват отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава при определени условия. В съответствие с директивата, се предлага влизането в сила на задължението за отчитане на устойчивостта да се извърши последователно, от 2024 г. до 2028 година, за различните категории предприятия.

По отношение на изменението на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите предприятия Законопроектът определят по- високи стойности на финансовите показатели (балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби) за категоризиране на предприятията и групите според размера им. Целта е да се отрази инфлацията през последните 10 години и да се предостави възможност на предприятията да се възползват от актуализирани размери на показателите, което ще доведе до намаляване на административната тежест, а именно ще им даде възможност да изготвят съкратени годишни финансови отчети, както и може да доведе до отпадане на задълженията за изготвяне на някои видове доклади.

Министерският съвет актуализира подзаконова нормативна уредба в областта на управлението на европейските средства

Министерският съвет актуализира наименованието и текста на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Това е един от последните подзаконови нормативни актове, които се променят, след като през 2022 г. бяха направени изменения и допълнения в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), свързани с разпоредбите му за програмен период 2021-2027 г. През 2022 година беше актуализирано включително и наименованието на Закона и сега той се нарича ЗУСЕФСУ.

С приетата днес актуализация, наредбата е приведена в съответствие с европейското и национално законодателство, приложимо за програмен период 2021- 2027 г. и надградена с опита, натрупан в процеса по определяне на финансови корекции през изминалия програмен период 2014-2020 г.

Наредбата ще се прилага по отношение на програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, също така по отношение на Програмите за европейско териториално сътрудничество за периода 2021 - 2027 г., в които Република България участва. Действието й е и по отношение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2021 - 2027, доколкото е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане, както и по отношение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, доколкото друго не е предвидено в Регламентите за изпълнението им.

С приемането на измененията и допълненията в наредбата се актуализира подзаконовата нормативна уредба за предприемане на корективни мерки при установени нередности, което ще оптимизира процесите по управление на средствата и ще съдейства за защитата на финансовите интереси на ЕС и донорските програми. 

Ускорена ликвидация на дружества без скорошна дейност и нает персонал

Министерският съвет одобри проект на Закон за допълнение на Търговския закон. С него се създават условия за провеждане в кратки срокове на производството по ликвидация на дружества, които отговарят на определи условия. Създаването на законова рамка за постигане на ускорена ликвидация на юридически лица е и ангажимент на страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост, етап 254 в Реформа „Разрастване България“

Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото прекратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците.

В момента доброволната ликвидация на бизнес в България отнема близо една година, процедурата е продължителна и скъпа. В същото време се създават между 30 000 и 50 000 нови юридически лица на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки.

Одобреният от правителството законопроект предвижда създаване на законова рамка за постигане на ускорена ликвидация на дружества без скорошна дейност, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и нямат наети служители. Улесняването на процеса се постига по две основни направления - съкращаване на сроковете на процедурите и въвеждане на „обслужване на едно гише“ чрез Агенцията по вписванията.

С оглед на създаването на облекчения и намаляване на административната тежест, условията за провеждане на бързо производство по ликвидация само се декларират и представянето на декларация за тези условия следва да бъде достатъчно за разглеждане на заявленията в производството в по-кратки срокове.

Министерство на правосъдието предлага промяна в срока за влизане в сила на таксата за вписване в търговския регистър на дружества с променлив капитал

Министерството на правосъдието предлага да се удължи срока за влизане в сила на таксата за вписване в търговския регистър на дружества с променлив капитал.

Промяната се налага след друго предложение на Министерство на правосъдието - срокът, в който Агенцията по вписванията да осигури техническа възможност за прилагането на новата уредба в Търговския закон за дружествата с променлив капитал, както и регламентацията на подлежащите на обявяване актове в производствата по несъстоятелност и стабилизация, да се удължи до 31 март 2025 г.

Така се налага срокът на влизането в сила на Постановление № 167 от 2024 г. за допълнение на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, да бъде отложен и то да влезе в сила също от 31 март 2025 г.

С предложената нормативна промяна се цели осигуряването на практическото приложение на създадената правна уредба относно възможността за вписване в търговския регистър на новия вид търговско дружество - дружество с променлив капитал.

Променят се процедурите за ползване на земеделските земи в съответствие с промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Правителството прие изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

С въведените промени се дава приоритет на местното производство при отглеждането на зеленчуци, трайни насаждения, едногодишни полски култури и многогодишни фуражни култури, както и на биологично производство на тези култури. До участие в тръжните процедури за отдаване под наем или аренда на обработваемите земи от Държавния поземлен фонд се допускат местни земеделски стопани, развиващи дейности в тези чувствителни сектори.

При осъществяване на процедурата за уедрено ползване на земеделски земи се създава възможност за по-голяма сигурност при сключването на споразуменията за създаване на масиви за ползване.

С цел да се постигне по-голяма справедливост и публичност при предоставянето под наем без търг на пасищата, мерите и ливадите от Държавния и Общинския поземлен фонд на животновъди, имотите от двата публични фонда ще се разпределят едновременно от съвместна комисия. В нея ще участват представители на местната власт и на държавата, на чиито заседания ще могат да присъстват собственици или ползватели на животновъдни обекти, които отглеждат пасищни селскостопански животни в съответното землище.

Правителството прие проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на МВР

Новият документ дефинира конкретни промени за част от структурите на МВР, изведени от практиката, процеса на работа и заложените им основни дейности.

Пример за това е премахването на разделението на създадените в ГДПБЗН две дирекции - „Оперативни дейности" и „Държавен контрол и превантивна дейност". Целта е постигане на по-голяма гъвкавост при определяне на функционалните задължения и по-тясно взаимодействие между структурните звена в главната дирекция.

Променят се и правомощията на ГДГП относно компетенциите на граничните служители по осъществяване на контрол на правилата за движение по ЗДвП и повишаване на пътната безопасност в съответните зони на граничните контролно-пропускателни пунктове. По този начин ще се прекрати негативната практика, която отклонява граничните полицаи от пряката им служебна дейност по извършване на граничен контрол. Същевременно ще се избегне отклоняване на служители от "Пътна полиция" от поставените им конкретни задачи, ще се ограничи генерирането на повече разходи за гориво, не на последно място по важност - ще се намали времето за изчакване на водачите при съставянето на актове за нарушение и фишове по закона.

Променят се наименованието и статутът на Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността" във връзка с допълнените и осъвременени компетенции на структурата.

Прецизират се разпоредбите на Правилника за устройството и дейността на МВР, като се предвиждат възможности за установяване на работно време с различен начален и краен час, когато организацията на работа налага и позволява.

Част от нормативните промени целят осигуряването и изпълнението на приетите от 49-то НС изменения и допълнения на ЗМВР, както и Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията.

В изпълнение на изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове, всички съпътстващи проектопостановлението документи, заедно с формуляра за частична предварителна оценка на въздействието и становището на Дирекция „Модернизация на администрацията", бяха публикувани на интернет страницата на МВР и на портала за обществени консултации. Получените в 30-дневния срок за обществени консултации бележки и предложения са отразени.

Назначени са седем нови областни управители

С решение на правителството са назначени седем нови областни управители – на областите Враца, Монтана, Разград, Смолян, Стара Загора, Шумен и Ямбол, като със същото решение са освободени досега заемащите длъжността.

Николай Николов е назначен за областен управител на област Враца. Той е финансист по образование. От 2023 г. е заместник областен управител на област Враца. Преди това е работил шест години в същата областна администрация в сферата на административния контрол и регионалното развитие. 

За областен управител на област Монтана е назначен Калин Хайтов. Досега е заемал длъжността заместник областен управилтел в същата област. Бил е преподавател в професионалната гиманзия „Проф. арх. Стефан Стефанов“ в Монтана. Завършил е Русенския университет „Ангел Кънчев“. 

Севджан Съдкъев е назначен за областен управител на област Разград. Притежава богат административен опит. Придобива образователно-квалификационна степен „Магистър“ по специалността „Индустриален мениджмънт“ от Русенския университет „Ангел Кънчев“. 

Румен Пехливанов е назначен за областен управител на област Смолян. Икономист е по образование. Притежава дългогодишен управленски опит. В периода 2001 г. – 2023 г. е бил кмет на община Рудозем, а между 2003 г. и 2007 г. – председател на общинския съвет в същата община. 

За областен управител на област Стара Загора е назначен Методи Марков. Притежава образователно-квалификационна степен „Магистър“ по специалността „Публична администрация“ от Академията на МВР в гр. София. Той е дългогодишен служител в системата на МВР. От 2011 г. до 2018 г. е зам.-кмет на община Мъглиж. 

Бейнур Ахмед е назначен за областен управител на област Шумен. Близо 15 години работи в община Шумен, а от 2013 г. до 2015 г. е главен секретар на Областната администрация Шумен. Завършил е ШУ „Епоскоп Константин Преславски“. 

Николай Костадинов е назначен за областен управител на област Ямбол. Притежава висше юридическо образование. От 2023 г. е заместник областен управител на област Ямбол. Преди това, близо седем години е бил старши юрисконсулт в Инспекция по труда – гр. Ямбол.