Марк Ленард и Иван Кръстев са автори на нов доклад на Европейския съвет на външна политика (ЕСВП), който изследва обществените нагласи спрямо войната в Украйна в 15 европейски държави. Преди срещата на върха на НАТО, обществата в Европа подкрепят доставката на оръжия и боеприпаси за Украйна, но са разделени в очакванията си за края на войната. Мнозинството от украинците вярва в победа на Украйна, докато доверието във въоръжените сили и президента Зеленски остава високо. Украинците обаче са разединени по линия на бъдещите компромиси, които биха могли да сложат край на войната. Според авторите, очертаващите се различия в нагласите на обществата в Украйна и останалата част на Европа може да направят намирането на съгласие за това как трябва да приключи войната изключително предизвикателство, както и да повлияят пътя на Киев към присъединяване към НАТО и ЕС.
Докладът на ЕСВП, „Значението на суверенитета: Обществени нагласи спрямо войната на Русия срещу Украйна”, се основава на проучване на общественото мнение, проведено от Datapraxis, YouGov, Norstat, Alpha Research и Rating Group в 15 държави (България, Чехия, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Италия, Полша, Португалия, Нидерландия, Испания, Швеция, Швейцария и Украйна). То разкрива, че докато украинците вярват, че са способни да победят Русия на бойното поле, европейците са по-склонни да вярват, че крайният резултат ще бъде споразумение чрез преговори. Това важи дори за държави-членки на ЕС като Великобритания, Полша и Швеция, най-силните поддръжници на Украйна. Резултатите от проучването показват, че в ЕС има преобладаващ консенсус срещу изпращането на европейски войски в Украйна.
Авторите на доклада смятат, че разцепленията между Украйна и европейските ѝ съюзници ще бъдат предизвикателство за световните лидери преди 75-ата годишна среща на върха на НАТО следващата седмица във Вашингтон. Те твърдят, че нежеланието на украинците да приемат болезнени компромиси може да усложни пътя на Украйна към членство в ЕС и НАТО.
Основни заключения:
В цяла Европа има силна подкрепа за увеличаване на доставките на оръжия и боеприпаси в Украйна от нейните съюзници. Тази позиция е най-силно изразена в Естония (74% смятат увеличаването на боеприпасите и оръжията за „добра идея“), Швеция (66%), Полша (66%), Великобритания (59%), Нидерландия (58%) и Португалия (57%). Силна е подкрепата и в Испания (45%), Германия (44%), Франция (43%) и Чехия (43%). От петнайсетте изследвани държави отговорилите в България, Гърция и Италия са единствените с мнозинство — съответно 63%, 54% и 53%, — които смятат, че увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжия за Украйна от нейните съюзници е „лоша идея“. Само 24% от анкетираните в България смятат, че „увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжия за Украйна“ е добра идея.
Голяма част от европейците не са подготвени да харчат повече за отбрана, въпреки войната в Украйна. Подкрепата за увеличение на разходите за национална отбрана е най-силна в Полша (53%), Естония (45%), Швеция (41%) и Германия (40%). Преобладаващото мнение сред европейците е, че въпреки войната, тяхната страна не бива да харчи повече за отбрана. В България, въпреки икономическите трудности, 25% от българите подкрепят увеличаването на бюджета за отбрана, докато 40 % са против (при средно 41,3 % за ЕС).
Европейците са категорично против изпращането на войски в Украйна. Във всяка една анкетирана страна мнозинството от населението — от 54% в Швеция до 90% в България — се противопоставя на изпращането на войски. Въпреки това европейците обикновено са по-склонни да одобряват участието на техните национални войски във войната по различни начини, като предоставяне на техническа помощ на украинската армия или патрулиране на границата между Украйна и Беларус.
Европейските нагласи спрямо войната могат да се разделят в три групи: тези, които искат Украйна да надделее над Русия („лагерът на справедливостта“), тези, които искат войната да свърши възможно най-скоро („лагерът на мира“), и тези по средата („колебаещите се държави“). Анкетираните в Естония (68%), Швеция (54%), Полша (50%), Великобритания (46%) и Португалия (42%) са най-склонни да кажат, че „Европа трябва да подкрепи Украйна в борбата за връщане на териториите, окупирани от Русия“. Онези, които смятат, че „Европа трябва да подтикне Украйна към преговори за мирно споразумение с Русия“, преобладават в България (61% изразяват това мнение), Гърция (59%) и Италия (57%). „Колебаещите се държави“ включват Франция (30% за връщане на територии, срещу 36% за преговори за мирно споразумение), Испания (32% срещу 31%), Нидерландия (36% срещу 31%), Германия (31% срещу 41%), Швейцария (29% срещу 42%) и Чехия (34% срещу 46%).
Европейците са скептични относно способността на Киев да победи Русия на бойното поле. Голям брой европейци смятат, че руско-украинската война ще завърши със споразумение чрез преговори, като респондентите в Гърция (49%), Италия (48%), България (46%) и Испания (45%) са най-склонни да поддържат това мнение. От изследваните страни само в Естония преобладава мнението (38%), че Украйна ще спечели войната. В България, 23% от анкетираните смятат, че войната в Украйна ще приключи „в рамките на следващата година“, докато 41%, смятат, че ще приключи „в рамките на 1 до 5 години“. 16% от българите смятат, че „Русия ще спечели войната“.
Украинците остават поразително уверени, че ще победят Русия на бойното поле и че могат да продължат да разчитат на подкрепата на своите съюзници. Само 1% от украинците смятат, че Русия ще спечели войната, докато мнозинството (58%) поддържат мнение, че Украйна ще постигне победа на бойното поле. По-малко от една трета (30%) виждат споразумение чрез преговори като най-вероятния резултат. В хипотетичния случай на получаване на увеличени доставки на оръжия и боеприпаси от съюзниците, тези, които виждат победа на бойното поле нарастват до 69%. Украинците имат доверие в съюзниците си. 72% смятат, че ЕС е надежден съюзник. Тази увереност достига връх от 84% за Обединеното кралство и също така е ясно изразена в случая на САЩ (78% положителна оценка) и Литва (77%). Дори в случаите на Германия и Франция, чиято подкрепа не беше сигурна в първите месеци на войната, съответно 76% и 73% от украинците ги виждат като надеждни съюзници.
В Украйна обаче има големи разногласия, когато става дума за бъдещи компромиси, които биха могли да сложат край на конфликта. Когато им беше представен хипотетичен компромис между членството в НАТО и териториалната цялост, повече от седем от десет (71%) от украинците казаха, че не биха подкрепили предложението за влизане в НАТО в замяна на съгласието да не си връщат окупирана територия. Във втори сценарий, представен на респондентите, 45% посочват, че биха предпочели да загубят части от окупираната в момента територия, но да останат суверенни, „със собствена армия и свобода да избират своите съюзи, като ЕС и НАТО“. Само 26% са казали, че биха предпочели да си върнат окупираната в момента територия, но на свой ред да приемат демилитаризацията и да станат неутрална страна, която не може да се присъедини към съюзи като ЕС и НАТО. Останалите 29% не знаят как да отговорят на такъв компромис.
Доверието във въоръжените сили на Украйна и президента на страната Володимир Зеленски е силно. 79% от респондентите в Украйна посочват, че имат „голямо доверие“ във въоръжените сили на Украйна, като допълнителни 17% отбелязват „доста голямо доверие“. Почти две трети (65%) заявяват, че имат „голямо доверие“ или „доста голямо доверие“ в президента на страната, Володимир Зеленски, въпреки затрудненията на бойното поле в страната и тежестта на поста.
Военната сила на Русия се разглежда като основната пречка пред украинския успех както от украинците, така и от гражданите на повечето европейски държави. Мнението, че военната сила на Русия представлява „голяма“ или „умерена“ пречка пред Украйна да си върне територията, е най-силно изразено в Украйна (81%, изразяващи това мнение), Гърция и Естония (79%), България (76%), Чехия (74%), Полша (73%), Великобритания (72%) и Испания (71%). Швеция се отличава по този въпрос, като само 56% смятат, че военната сила на Русия представлява основна пречка пред Украйна да си върне територията. В България разпределението на отговорилите е както следва: 63% смятат, че военната сила на Русия е „голяма пречка“ пред Украйна да си върне територията; 14% я виждат като „умерена пречка“, 4% я смятат за „малка пречка“ и само 3% смятат, че „изобщо не е пречка“. Гражданите тук са сред най-скептичните относно възможността за политическа промяна в Русия през следващите две години. Само 20% от анкетираните смятат, че промяна в Русия е „по-скоро вероятна“ или „много вероятна“, докато 65% смятат, че е „по-скоро малко вероятна“ или „много малко вероятна“.
Европейците са разделени, когато става въпрос за ползите от приемането на Украйна в ЕС. Проучването на ЕСВП открива силна подкрепа за членството на Украйна в ЕС в Португалия (59% виждат членството като „добра идея“, срещу 20% като „лоша идея“), Естония (58% срещу 27%), Швеция (53% срещу 28%), Испания (51% срещу 24%) и Полша (48% срещу 31%). Скептицизмът е най-висок сред обществата в Германия (54% „лоша идея“ срещу 31% „добра идея“), България (50% срещу 26%), Чехия (48% срещу 36%) и Франция (40% срещу 36%). Сред самите украинци почти две трети (64%) поддържат мнението, че членството в ЕС е толкова важно, колкото членството в НАТО за бъдещето на тяхната страна. В България, 26% подкрепят присъединяването на Украйна към ЕС, като българите са сред най-силните застъпници в ЕС (35% срещу 29% средно за ЕС) на идеята, че Украйна е културна част от Европа.
В коментар на доклада, съавторът и председател на Центъра за либерални стратегии, Иван Кръстев, каза:
„Европейското обществено мнение спрямо Украйна се характеризира с поразителна стабилност.
Обществената подкрепа за продължаване на доставките на боеприпаси за Украйна е стабилно и последователно в цяла Европа, но мнозинството от европейците се противопоставя на изпращането на западни войски в Украйна. Общото усещане е, че чрез изпращане на оръжие и финансова помощ, ние ще укрепим силата на Украйна и ще я поставим във възможно най-добрата позиция да се стреми към приключване на тази война чрез преговори.“
Съавторът на доклада, директор и основател на Европейския съвет за външна политика, Марк Ленард, коментира:
„Нашето ново проучване предполага, че едно от ключовите предизвикателства за западните лидери ще бъде помиряването на противоречивите позиции между европейците и украинците за това как ще приключи войната. Въпреки че и двете групи признават необходимостта от продължаване на военната помощ, за да се помогне на Украйна да отблъсне руската агресия, има дълбока пропаст около това какво представлява победа и каква всъщност е целта на подкрепата на Европа.
Докато европейците предимно смятат, че най-вероятният изход е постигане на споразумение чрез преговори, украинците все още не са готови да приемат териториални компромиси за присъединяване към НАТО, нито да се ангажират с идеята за „финландизация“, при която биха запазили територията си, но ще се откажат от ЕС и амбициите за НАТО.“
