site.btaБългария е сред предпочитаните цели на руската хибридна война срещу европейските демокрации

Кремъл се възползва от съществуващите регулаторни и институционални дефицити в страната, като задълбочава контрола си върху важни икономически сектори, в т.ч. енергетика, за да финансира непровокираната си война срещу Украйна

25 юни 2024г., София.

През последното десетилетие Русия значително усъвършенства своята стратегия за хибридна война, провеждайки многопластови операции, които обхващат физическото, информационното и цифровото пространство. Черноморският регион остава особено уязвим на продължаващата руска агресия, като Кремъл се стреми да наложи своя дневен ред чрез манипулации, кибератаки, икономическо изнудване и принуда. Черноморският регион е изложен на редица заплахи, произтичащи от амбициите на Русия да разшири своето влияние. Москва използва комбинация от информационни операции и дигитални атаки, за да подкопае стабилността и суверенитета на съседните държави. С особена сила тези действия се усещат в България, която се оказва предпочитана цел на руската хибридна война. Русия се възползва от съществуващите регулаторни и институционални дефицити, за да установи контрол върху ключови икономически сектори, включително енергетиката, като тези усилия са насочени към финансирането на продължаващата война срещу Украйна.

На 25 юни 2024 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе кръгла маса на тема „Изграждане на институционална устойчивост срещу зловредното чуждестранно влияние“. Събитието се фокусира върху изследването на възможности и мерки за укрепване на капацитета на публичния и частния сектор за противодействие на хибридните заплахи. Сред участниците бяха министърът на отбраната на България Атанас Запрянов, посланикът на САЩ в България Кенет Мертен, както и водещи експерти от САЩ, Великобритания, Франция, Корея и България. Дискусията подчерта важността на международното сътрудничество и обмена на опит за осигуряване на институционална устойчивост в съвременния глобален контекст.

Изграждането на ефективна стратегия за противодействие на хибридната война, водена от Русия в Черноморския регион, изисква съвместни усилия и координирани действия от различни сектори и направления. Този регион е особено уязвим поради продължаващата агресия на Москва в Украйна, която допълнително засилва заплахите към източния фланг на НАТО. Една от ключовите мерки за противодействие е повишаването на обществената чувствителност към прокремълската дезинформация и средствата за нейното разпространение. В страните от Черноморския регион тази задача е жизнено важна за ограничаване на когнитивната война, водена от Кремъл. Разработването на интегриран стратегически подход е от съществено значение за укрепване на взаимодействието между компетентните органи и гражданското общество, както и за мобилизирането на ресурси и експертен опит. Това ще позволи навременната оценка на средата за сигурност и изграждането на необходимия капацитет за противодействие. Стратегията трябва да се основава на преодоляването на местните уязвимости и предоставянето на умения, технически потенциал и инструменти на компетентните органи. Тези мерки са необходими за намаляване на риска от чуждестранна злонамерена намеса и за създаване на устойчиви механизми за защита на регионалната сигурност.

Министър Запрянов предупреди за сериозните заплахи към националната сигурност, произтичащи от разпространението на дезинформация от Русия. Той подчерта необходимостта от създаване на институционална рамка за стратегически комуникации, която да засили координацията между ведомствата за ефективно противодействие на подобни заплахи. Кенет Мертен настоя, че е нужен убедителен и единен отговор от съюзниците, за да се противопоставят на подривните дейности и агресивните действия на Кремъл. Матю Бойс, старши научен сътрудник в Центъра за Европа и Евразия към Институт Хъдсън и бивш заместник-помощник-секретар по европейските и евразийските въпроси в Държавния департамент на САЩ, разкри амбициите на Русия за пълен контрол над Черноморския регион. Той подчерта, че Русия използва кибер-заплахи в сферата на навигацията като средство за икономическа принуда. Ричард Чолк, изпълнителен директор на британската компания за стратегически комуникации „REOC“, представи многостепенен подход за разработване на стратегически комуникации с цел намаляване на ефектите от дезинформацията. Д-р Татяна Новосьолова, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията разгледа руските тактики за когнитивно завладяване. Тя даде примери с ядрен шантаж от Кремъл и разпространението на зловредни наративи за биологични оръжия в Украйна. Д-р Сонг Те-ън, професор в Корейска национална дипломатическа академия, представи политиката за киберсигурност на Република Корея и сътрудничеството на страната с НАТО за повишаване на готовността срещу кибер-заплахи. Д-р Ким Тейонг, професор в Националния институт по сигурност и безопасност акцентира върху усилията на Република Корея за интегриране на мерките в сферата на киберсигурността и борбата с тероризма за противодействие на хибридните заплахи и техните когнитивни ефекти. Анастасия Шапочкина, директор на френския изследователски център „Eastern Circles“ анализира как Русия използва ядрената енергетика като инструмент за постигане на своите геополитически цели.

Участниците в кръглата маса единодушно се обединиха около тезата, че регионалното сътрудничество в Черноморския регион в областта на сигурността и стратегическото партньорство в рамките на ЕС и НАТО са ключови за синхронизирането на усилията за възпиране и противодействие на хибридната война, водена от Кремъл. Те подчертаха, че за укрепване на отбранителните способности на региона са необходими съвместни инициативи за обучение и учения, внедряване на системи за разузнаване, наблюдение и ранно предупреждение, както и модернизация на отбраната. Тези стъпки са от съществено значение за повишаване на оперативната съвместимост на силите на НАТО и за укрепване на позициите на алианса в Черноморския регион.

Пълният запис от събитието е наличен тук.