site.btaМинистерство на външните работи: Външните министри на държавите членки на ЕС проведоха редовното си месечно заседание днес в Брюксел

Заместник-министърът на външните работи Иван Кондов участва днес в редовното месечно заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС, което се състоя в Брюксел. Основните теми, които министрите дискутираха, бяха руската военна агресия срещу Украйна и ситуацията в Близкия изток.

Традиционно участие в заседанието по видеоконферентна връзка взе и украинският външен министър Дмитро Кулеба. Той запозна своите колеги с актуалната военна обстановка и необходимостта от продължаване на военната помощ за украинските въоръжени сили. Основни акценти в дискусията на външните министри на държавите членки на ЕС бяха продължаване на подкрепата за Украйна, използването на приходите от блокираните руски активи за военна подкрепа и за възстановяване на страната, подготовката за подписването на документа с ангажиментите на ЕС за сигурността на Украйна, приемането на 14-ия пакет от санкции срещу РФ, новият санкционен режим по ситуацията в Русия и първият санкционен пакет по този режим, противодействието на хибридните дейности на Русия, както и подвеждането под отговорност на РФ за извършени международни престъпления в Украйна, подготовката на Срещата на върха за мир в Украйна, която ще се проведе в Швейцария на 15-16 юни 2024 г. „Подкрепата и солидарността за Украйна в борбата й с бруталната руска агресия остава стратегически приоритет и общите усилия на ЕС в тази насока следва да продължат”, отбеляза в изказването си заместник-министър Иван Кондов. Той изтъкна необходимостта от осигуряване на допълнителна помощ за Украйна съгласно променящите се потребности и изрази подкрепа за предстоящата в Швейцария Среща на върха за мир на базата на Формулата за мир на президента Володимир Зеленски. По същество това е концептуален план от десет точки, чиято цел е прекратяване на войната и постигане на всеобхватен, справедлив и траен мир, в основата на който е запазване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна в съответствие с международното право и Устава на ООН.

Външните министри на ЕС дискутираха и ситуацията в Близкия изток. Специално участие в тази дискусия взеха и външните министри на Египет, Йордания, Катар, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Оман, както и генералният секретар на Лигата на арабските държави. Фокусът на дискусията беше върху съвместните усилия за справяне с хуманитарната ситуация и възобновяване на политическия процес за постигане на решение на близкоизточния конфликт на основата на две държави. „Високо оценяваме сътрудничеството с нашите арабски партньори, което придобива допълнително значение в усилията за предотвратяване на регионална ескалация и очертаване на възможен политически хоризонт за решаване на конфликта на основата на принципа за две държави, когато условията за това са налице и на основата на приобщаващ подход“, подчерта заместник-министърът на външните работи. България е силно обезпокоена от влошаващата се среда на сигурност в региона, което налага предприемането на спешни стъпки към деескалация, допълни той. Необходимо е незабавно и безусловно освобождаване на заложниците и спешно справяне с катастрофалната хуманитарна ситуация в Ивицата Газа чрез осигуряване на безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ за нуждаещите се. 

Съветът обсъди и сложната политическа ситуация в Грузия след приемането на спорния закон за „прозрачността на чуждестранното влияние“. „Убедени сме, че мястото на Грузия е в нашето европейско семейство, каквато е силната воля на грузинското население. Призоваваме властите в Тбилиси да оттеглят спорния закон и да напреднат активно в изпълнението на отправените от ЕК 9 препоръки за реформи по пътя към европейска интеграция на страната“, заяви заместник-министър Иван Кондов. 

По-късно през деня заместник-министърът на външните работи представи България в VIII-таДонорска конференция за Сирия. Хуманитарната криза в Сирия остава тежка, като през 2024 г. 16.7 млн. души се нуждаят от хуманитарна помощ. Макроикономическата ситуация продължава да се влошава и 90 % от сирийците живеят под прага на бедността. Здравната и образователната система са в колапс, налице е недостиг на чиста питейна вода, продоволствена несигурност, епидемии и сериозни нарушения на правата на човека, като жените и момичета са непропорционално засегнати от различни форми на насилие. Подновен беше ангажиментът на ЕС и международната общност за продължаване на подкрепата за сирийския народ.