site.btaИво Христов: Бъдещето на ЕС не може да е милитаризацията на Съюза

„Няма да бъда кандидат на парламентарните и европейските избори. Предпочитам са остана при идеята, отколкото да избирам с каква фланелка да доигравам мача на парламентарната република.”

София, 20 април 2024 г. – „Този кабинет е ничий: нито парламентът го е избирал, нито президентът го е подбирал. Това е и най-опасният пробив в новата Конституция, написана от пишман юристите на сглобката. В резултат: той ще се превърне в кабинет на задкулисието. Като говоря за задкулисие, имам предвид целия сбор от корпоративни, лобистки и дори външни влияния, които могат да насочват политиката на това правителство. 

В рамките на седмица вече имаме натиск за смяна на министри. Процесът ще се ускори и ще се драматизира. Имали сме подобни кабинети в зората на Прехода, които бяха зависими от българския бизнес – помните правителството на Беров. Опасявам се, че това е пътят, по който тръгва и този кабинет.“

Това заяви в ефира на предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D).

По думите му, Конституцията е зле реформирана: „Там няма задължение президентът да подписва всеки указ, който му се подаде. Това би означавало да превърнем президента в „държавен нотариус“. Може да се окаже, че се подава по едно такова искане за смяна на министър седмично. Това би дестабилизирало властта. Трябва да има някакви мотиви за смяната на когото и да е от министрите.“

Според Иво Христов е явно, че това искане за смяна на министри не идва от г-н Главчев: „Той биографично няма обзор над външните отношения и земеделието.  Г-н Главчев идва от сметната палата, преди това беше председател на Народното събрание. Ясно е, че смените са внушени отвън“, смята той. 

Евродепутатът определи като „абсурдни“ мотивите за липса на синхрон във външната политика като повод за исканите промени: „Синхрон на кой с кого? В какво се изразява тази липса на синхрон? Не помня външният министър да е предприел каквото и да е в рамките на мандата си; той все още не е влязъл във функциите си.“

„Промените в Конституцията са правна катастрофа, смес от политическа корист и правна неграмотност, която роди една неработеща Конституция. Тя даде на късо още на първата стъпка, когато трябваше да бъде избиран премиер измежду строго ограничен брой лица, някои от които са дори несъвместими с функцията на министър-председател“, каза още Иво Христов. 

По думите му, няма смисъл да се коментират обвиненията, идващи от ПП, за синхрон между Радев, ГЕРБ и ДПС срещу ПП. 

„Самите ПП бяха в коалиция с ГЕРБ доскоро. Това е класически разпад на парламентарната република – всеки с всекиго е скаран за нещо, има натрупана критична маса от междуособици, от идейни несъвместимости, лобистки конфликти и влияния сред различните политически актьори. Това ги прави несглобяеми. Те бяха сглобени силом при предходното раздаване на картите, под външно влияние, но дори това не успя да скрепи сглобката. 

Едно е ясно: че повече пастата за зъби не може да влезе обратно в тубата, както се казва. Не можем да се върнем към стария вариант на Конституцията дори ако Конституционният съд отхвърли промените, тъй като старият вариант доведе до онази серия от избори, които раждаха нетрайни правителства, ако въобще раждаха правителства. 

Ясно е, че е необходима радикална реформа. Многократно съм споделял мнението си, че тази реформа е в посока президентска република. Другият вариант, който вероятно ще бъде лансиран от сглобкаджиите, е първата партия да получава бонус – както е в Гърция. Този вариант би задълбочил кризата с легитимността. При ниското ниво на гласуване това означава, че една партия, която, дори и само с 0,10% преднина, получава цялата власт. Това би довело до пълен разрив между политическата класа и гражданите и редица конфликти“, категоричен бе Иво Христов. 

Евродепутатът каза още, че счита появата на президентска партия за необходимост. 

„Така или иначе, тя все още не се е състояла, макар да я коментирам при всяка медийна изява в последните седем години. Ако сравним българската държава с автомобил, в момента един натиска газта, втори – амбреажа, трети е увиснал на скоростния лост, двама дърпат волана. Никога няма да излезем от калта, в която сме нагазили, с подобен тип взаимодействие. Зад волана трябва да седне трезвомислещ човек с добра координация на движенията, който има ясна визия и е способен да предприеме съответните маневри. В този смисъл, президентска партия е необходима, а далечният хоризонт е президентска република. Това не значи, че тя ще се конструира за нуждите на сегашния президент, каквито възражения често получавам. При промяна на конституционния модел ще има и нови президентски избори.“

В ефира на БНТ Христов съобщи, че на предстоящите избори няма да бъде кандидат в ничия листа – нито за европейския, нито за националния парламентарен вот. 

„Считам, че в момента сме на финала на парламентарната република. Конституционната криза е факт и ще доведе до конституционни промени. Моята кауза е президентската република. Предпочитам да остана при каузата, отколкото да търся чия фланелка да облека, за да се явя на избори. В момента наблюдаваме именно това: политическият персонал се държи малко като Валери Божинов, търси с какъв екип да рита в следващите три, шест или седем месеца, колкото е средната продължителност на всеки следващ парламент“, каза той.

Иво Христов изрази радостта си, че по принципни теми с колегите-евродепутати от БСП са били единни. 

„Винаги гласувахме против войната, против доставката на боеприпаси за Украйна. Затова и съм изключително възмутен, когато чета в партийни издания на БСП, че сме изневерили на този курс. Напротив, знаем, че кабинетът на г-н Кирил Петков, в който и БСП участваше, се прослави с доставка на рекордни количества боеприпаси за Украйна – по думите на самия премиер. Радвам се, че ние бяхме последователни и принципни в тази позиция. Това е и една от причините да не приема да бъда номиниран от някои от партийните организации на БСП, които отправиха към мен такова предложение“, поясни той. 

Евродепутатът каза още, че не вижда смисъл да участва в разрояването на левицата: „То не може да роди нищо добро. Още повече, че алтернативите, които се появяват, също не стоят зад каузата, която аз изповядвам – президентска република. Това е хоризонтът, към който трябва да се ориентира България. Социалните теми са общи за левицата, а и не само за нея. Те са постоянни. Всички ние се занимаваме с доходите си, с трудовите си права. Но те не могат да бъдат мобилизиращата тема, тъй като България в момента се намира в конституционна криза; тя решава въпроси от типа: дали е управляема, дали може да взема стратегически решения и как да избегне войната. Това не може да стане със социални мерки“, смята Христов. 

Запитан дали „Солидарна България“ би имала политически потенциал и дали би била обединяващ фактор вляво, Иво Христов отговори: 

„Това е организация, която лично създадох преди 15 години и която впоследствие г-жа Ваня Григорова активно развиваше. Имам известни различия тъкмо по тези теми – дали президентската република, или социалните теми трябва да бъдат водещи. Пожелавам успех в отстояването на каузите, които са полезни за България.“

Според Иво Христов Урсула фон дер Лайен и ръководената от нея Европейска комисия са се оказали хора без историческа култура и без трезва визия за бъдещето. 

„В този смисъл, те допуснаха Европа да се превърне в безгласен секундант на САЩ във въоръжения конфликт с Русия. Допуснаха Европа да стане платец на тази война. Сега мислят, че милитаризацията да Съюза може да бъде новата обединяваща тема. А този съюз е създаден тъкмо с обратната цел – да бъде съюз за мир и просперитет. Когато те допуснаха безропотно в Киев да бъде сменен герба на някогашния СССР с тризъбеца на Бандера, де факто допуснаха ревизионизъм; изтриха спомена за Втората световна война. Това е тежко престъпление. Предстоящото гласуване в Конгреса на САЩ на финансова помощ за Украйна ще удължи касапницата“, категоричен бе евродепутатът. 

„Европа на Кол, Митеран, Жискар д'Естен щеше да се разграничи от този курс, но днешна Европа, както споменах, няма тази историческа култура и напълно сбърка пътя. Големият проект на този мандат на Еврокомисията – Зелената сделка – също обрасна в лобизъм и без да е решил енергийния ребус, натовари с много задължения производителите. В резултат – нашата икономика става неконкурентоспособна. Сега започва ревизия на енергийните стратегии, защото започва и реабилитация на ядрената енергия, която беше зачеркната по геополитически причини и под натиска на зелени лобита, а е видно, че това е енергията, която може да осигури базови мощности за зеления преход. Като сумираме всички тези грешки, се вижда, че равносметката на този мандат не е никак радостна и това личи от социалната картина в Европа; от недоволството и страха от следващите избори, които могат да родят шарен и непродуктивен парламент“, каза още Иво Христов.