Себестойността на електроенергията от вятърните централи в морските пространства към 2030г. се оценява на 1.5 до 2 пъти по-ниска от тази, произведена от нови АЕЦ мощности и повече от 10 пъти по ниска от себестойността на въглищните ТЕЦ-ове
Чрез развитието на вятърната енергия в Черно море, България има възможност да отключи потенциала на една нова индустрия, която не само ще подобри енергийната сигурност на страната, ще ускори енергийния преход, но и ще създаде огромна добавена стойност за регионалната, черноморска икономика. Оценката е за инвестиции в порядъка на между 15 и 20 млрд. евро и създаване на поне 27,000 нови работни места до 2035 г. Вятърните електроцентрали в морските пространства ще натиснат и цените на електроенергията надолу, като намалят необходимостта от потребление на скъп ток
от въглища или внос.
Отключването на потенциала за вятърни електроцентрали в морските пространства ще допринесе за развитието на редица отрасли в местната икономика на черноморските общини. Сред тях са корабостроенето, пристанищната инфраструктура, логистиката, както и сглобяването и поддръжката на вятърните турбини. Черноморските пристанища ще изиграят ключова роля в обслужването на проектите, привличайки големи инвестиции и подобряване на качеството на работата на големите логистични компании в областта.
Възможностите за заетост включват планиране, изграждане на инфраструктурата на вятърния парк, транспорт, монтаж на вятърни турбини, поддръжка, както и услуги по настаняване и хранене. Този приток на висококвалифицирана и техническа работна сила не само намалява нивата на безработица, но и укрепва местните икономики, като влива пари в местните общности. Освен това офшорната вятърна енергия има потенциал да привлече значителни чуждестранни инвестиции, което да постави България на международния пазар на възобновяема енергия. ВЕИ инвеститорите все повече се насочват към региони с неизползван потенциал, като Черно море.
Това са някои от основните изводи от дискусията по време на кръгла маса на тема „Отключване на възможностите за развитие на офшорната вятърна енергия в област Варна“, която се проведе в по-рано днес, 18 март 2024 г. Бяха обсъдени възможностите, които биха се разкрили пред българския бизнес в процеса на внедряване на офшорните вятърни технологии в регионалната икономика на Черно море.
На фокус беше и развитието на справедливи и ефективни управленски практики за разгръщане на новата индустрия, така че да се тества тяхното приложение и възприятие от страна на бизнеса и гражданите.
По време на събитието беше обсъдено и напредъка на демонстрационния проект за инсталиране на плаваща офшорна вятърна турбина, в близост до платформата за добив на природен газ, „Галата“. Чрез тази инсталация се тества внедряването на върхова иновация за повишаване устойчивостта и ефективността на плаващите вятърни електроцентрали, които ще са в ядрото на експанзията на офшорната вятърна индустрия в целия свят.
Освен екипа на Центъра, в дискусията взеха участие Делян Добрев, Председател, Комисия по енергетика, Народно събрание, Ивайло Мирчев, Член, Комисия по енергетика, Народно събрание, Емил Кайкамджозов, изпълнителен директор на „Бон Марин Холдинг“ АД, Калоян Гунчев, Търговски директор, „Булярд Корабостроителна индустрия", Онник Мердинян, управител, Обучителен център WINDBG, Венцислав Бенов, адвокат, Адвокатско дружество „Бенов и Василев“, Милчо Близнаков, Член на Националния съвет, Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Проф. др Румен Кишев, ЦХА-БАН, член на управителния съвет на Морски клъстър България.
Делян Добрев подчерта какви ще са ползите за бизнеса от развитието на вятърните централи в морските пространства, защото заради необоснованите протести с политически оттенък се обърква обществото. Според него, офшорната вятърна енергия може да спомогне България да не се превърне в нетен вносител на електроенергия.
Ивайло Мирчев се спря върху нуждата от активен диалог с обществото, така че неговите страхове и притеснения не трябва да се използват за цели далеч от обществена полза. Енергийната независимост е приоритет и разглеждаме офшорния вятър в този смисъл, подчерта той и наблегна на това, че острите реакции на хората се използва за извличане политически цели.
От своя страна, Емил Кайкамджозов сподели, че местният логистичен отрасъл е натрупал съпоставим опит в проекти на водещи международни компании за проучване и добив на петрол и газ, който може да бъде приложен при изграждането на офшорни вятърни паркове. Развитието на логистичния отрасъл е крайно наложително след няколко години на липса на големи инвестиционни проекти в региона.
Онник Мердинян подчерта, че липсва достатъчно целенасочена информационна кампания, която да запознае общността с предимствата на развитието на вятърната енергия в морските пространства и това прави хората уязвими към дезинформация. Той наблегна и на важността за привличането на добре обучени технически кадри, които да споделят придобития опит в офшорната индустрия в Западна Европа с местния бизнес.
Венцислав Бенов обясни, че анализът на добрите правни практики от Европа показва, че наличието на специален закон ще ограничи регулаторния риск, свързан с многостранните аспекти на развитието на офшорната вятърна енергия, и дава цялостна рамка за планиране, изграждане и извеждане от експлоатация на проектите.
В подкрепа на важната роля на офшорния вятър за развитието на местната икономика, Милчо Близнаков подчерта, че новата индустрия ще създаде икономически възможности за производителите на специализирано оборудване, доставчиците на услуги, както и ще даде допълнителен тласък на иновациите и образованието в региона. Той цитира проучвания, според които около 50% от стойността на инвестицията за изграждането на вятърните централи се осъществява от местния бизнес.
Говорителите се обединиха около тезата, че България може да се позиционира като ключов играч в сектора на възобновяемата енергия, привличайки инвестиции, които стимулират иновациите, водят до технологичен напредък и стимулират икономическия растеж.
* * *
Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено-икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете www.csd.bg
news.modal.text
