site.btaЦветелина Пенкова: В Европа има солиден наличен капитал, който трябва да се инвестира в икономиките на страните от ЕС, включително и в България

„Изкуственият интелект е много необходим във финансовия сектор, той помага за специализирани финансови продукти, за разкриване на измами. Предизвикателството е да се намери балансът между автоматизацията и използването на всички тези технологии и човешкия фактор. Без финансов надзор, без преценката, опита и експертизата на хората, много трудно можем да гарантираме стабилен финансов сектор. Това е отговорът на страховете дали технологиите ще заменят човешкия опит и той е „Не“. Те могат само да допълнят, да помогнат, но в никакъв случай не могат да го заменят.“  Това заяви пред БНР евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова. Тя участва в престижната финансова конференция EUROFI, която тази година се провежда в Белгия. Конференция събира всяка година евродепутати, финансови министри от Европейския съюз, централни банкери, представители на финансовия сектор, както и на финансовите регулатори, които обсъждат ключови теми за бъдещето на финансовия сектор в Европа. Евродепутатът беше специален лектор за поредна година по темата за въвеждането на изкуствения интелект и технологиите във финансовия сектор. 

Според Цветелина Пенкова разумното е не да се ограничават възможностите за използване на изкуствения интелект, а да се наблегне на обучение, на повече кадрова експертиза и да се търсят възможностите как изкуственият интелект може да облекчи човешката дейност  в индустрията, в промишлеността и в сектора на услугите. Тя изтъкна, че едно от най-дискутираните законодателства в края на мандата в Европейския парламента е именно регламентът за изкуствения интелект, който предстои да се гласува следващата седмица в Страсбург. Един от основните акценти е начинът на употреба, къде може да се използва и по какъв начин трябва да се постигне баланс между автоматизацията и човешкия надзор. 

По въпроса за влизането на България в Еврозоната, Цветелина Пенкова каза, че е необходим анализ на БНБ за ползите и възможностите, които предоставя еврото:„Искане, което многократно и отговорно е отправяно от БСП.“  Това според нея ще даде увереност на общество какво трябва да се направи. „Проведохме интересно проучване с помощта на изкуствен интелект- по какъв начин трябва да се преборят голяма част от страховете, които са наложени в българското общество. И там резултатите сочат, че именно оценките на финансовите експерти са най-убедителни. Когато имаме анализ и оценка от финансови експерти, само и единствено тогава, обществото може да е уверено, че това са правилните стъпки за българската икономика“, коментира евродепутатът. Тя акцентира върху необходимостта от ясна информационна кампания, която да адресира всички тези страхове, за да могат българските граждани да бъдат наистина убедени в ползите от присъединяването ни към еврото. „Нашата задача, като политици, е да направим това отговорно и да сме подготвени, да има активно участие на регулаторите и органите, които трябва да следят за всякакви опити за изкуствено покачване на цените, защото това е най-големият страх“, изтъкна Пенкова.  Тя даде за пример Хърватия, която наскоро се присъедини към еврозоната и където също имаше опити за спекула, но бързата намеса на държавата ги пресече.  

Цветелина Пенкова открои очакванията на експертите от финансовия сектор,  че процесът на завишаване на лихвените проценти се очаква да спре и да станат стабилни. Това са и становищата на централните банкери от ЕС, с които евродепутатът разговаря по темата. "В момента се прави  доста сериозен преглед на Механизма за възстановяване и устойчивост и тези т.нар. национални планове, за които говорим изключително много в България. Това е за първи път емитиран европейски дълг, което беше голям прецедент преди три години. Оказва се, че в Европа има солиден наличен капитал, който трябва да се инвестира в икономиките на страните от ЕС, включително и в България. Той не е използван и  няма добавена стойност за обществото. Затова се прави този преглед на начина, по който се разходват и отпускат тези средства, защото се оказва, че степента на изплащане е твърде ниска. Около 30% от средствата, налични по тези национални планове, са изплатени или са използвани. Европа има наличен капитал, който не е инвестиран, това трябва да се поправи. Това е и втората стъпка, след мерките предприети от централните банкери за вдигане на лихвения процент, за да се справим с инфлацията. Трябва да инвестираме в нашите икономика наличния свободен капитал.“, коментира евродепутатът. Открои и нуждата от облекчаване на някои от бюрократичните и административни изисквания, от политическа воля и от много по-активно участие на индустрията, за да могат те да използват тези средства ефективно.