site.btaКомандирът на българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън в Антарктида Камен Недков: Без българския кораб “Св. св. Кирил и Методий” няма да имаме силата да изградим новата лаборатория и следващите две години плаванията му до Антарктида са решаващи

Без българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” няма да имаме силата да изградим новата лаборатория и следващите две години плаванията му до Антарктида са решаващи. Това каза Камен Недков, командир на българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови в Антарктида преди отплаването на българския кораб обратно към България.

“Без кораба няма да имаме силата да изградим новата лаборатория, така че тя да може да функционира напълно. Ако го нямаше българския кораб, строителството щеше да отнеме години, десетилетия, хиляди разговори и уговорки. Самата доставка на материалите най-вероятно щеше да става през Южна Америка, а там преговорите щяха да бъдат много по-трудни и всяка една точка щеше да бъде десетократно по-трудна за решаване.

Първите две години, когато започна процесът по изграждането на новата база, карахме арматурно желязо и цимент за основите на лабораторията без да имаме ясна концепция как ще осъществим следващите стъпки от строителството”, разказа командирът на българската база.

Камен Недков обясни, че “количествената сметка за новия лабораторен блок е най-общо казано 80 тона”. “Те бяха натоварени на нашия кораб и пътуваха 50 дни до тук и благодарение на зодиаците на кораба и нашите тук на брега, посредством пластмасов раф, който се казва паталан, успяхме да го разтоварим за период от 10 дни. След това поетапно, в зависимост коя част на сградата бива изграждана, чрез лифта, който беше направен преди три години, качвахме всеки един детайл – колони, подови водачи, стенни, таванни панели, външни и вътрешни стени, подови панели, отделно два реда шперплат и други”, допълни той.

Недков поясни, че 80 тона са само материалите за изграждането на самата сграда (външни, вътрешни стени, прозорци, врати), които са докарани през тази година. Миналата година с кораба са докарани цимент и добавки към цимента, така че  да бъдат доотлеети 32 основи на самата сграда. Освен двата зодиака от кораба, големия зодиак на базата и пластмасовия паталан, за товаро-разтоварващите дейности се използва и 4 тонен верижен кран, докаран от София, който са успели да свалят чрез паталана и на собствен ход е качен до строежа, за да бъде вдиган всеки един детайл и монтиран на място.

В момента на строежа работят пет човека – началникът на бригадата инж. Кирил Жечев, Николай Иванов, Тодор Тодоров, Валентин Александров, Дамян Морандов. При стартирането с тях работят и Невян Симеонов и Светлин Николов.  В строителството активно участват и Марчо Паунов и Дамян Паунов.

“Задачата е сградата да бъде затворена отвън до края на експедицията”, каза Камен Недков.

По думите му за отоплението на сградата ще се ползват няколко източника на топлина – слънчева енергия, дизелово гориво и климатици. Всяка една система ще може да работи самостоятелно, в зависимост от това колко слънце има, каква натовареност имат агрегатите, каква е потребността в лабораторията. Електричеството ще се осигурява с дизелови агрегати и фотоволтаици, като соларни панели ще осигуряват и топла вода.

Относно водоснабдяването проектът още се обсъжда, поясни Недков. “За момента има концепция да захраним новата сграда от съществуващото ни водохващане. За тази цел през тази година имаме задачата да сменим цялото водоснабдяване като тръби, така че да имаме един по-сигурен достъп на вода, като съответно ще има разклонение, което ще води към новата страда и ще захранва и нея”, каза командирът на българската антарктическа база.

Ролята на българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” за модернизирането на водоснабдяването на българската антарктическа база, включително и на новия лабораторен комплекс, беше подчертана и от консултанта по изграждането на новото водопроводно трасе доц. Борис Цанков, който е председател на Общото събрание на Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София. По думите му благодарение на докараните от българския кораб тръби, дарени от българската фирма “Инстал Инжинеринг” от Пловдив, през тази година са изградени и пуснати в експлоатация първите 150 метра от новия водопровод. “Предстои доизграждането и пускането в експлоатация на втората половина от водопровода, което със сигурност ще се случи до края на настоящата 32-ра Национална антарктическа експедиция”, каза доц. Цанков.

“За отпадните води, както от старите сгради, така и от новата лаборатория, ще има пречиствателна станция, която ще бъде на биологична основа”, отбеляза Камен Недков.

“Голямата цел е през следващата година да се изградят вътрешните инсталации и мебелировката. Лабораторното оборудване най-вероятно ще остане за третия цикъл, което е след 2 години, като при възможност инсталирането му ще започне през следващата година”, каза още Недков. За постигането на тези цели според него през следващите две години са решаващи плаванията на „Св. св. Кирил и Методий“ до Антарктида.

Новият лабораторен блок на българската антарктическа база се изгражда от „Симста Инженеринг“ ООД с управител Невян Симеонов по проект на архитект Пенка Станчева. Той е с площ от 400 квадратни метра и в нея ще има три лаборатории – геоложка, биологична и обща, мултифункционална зала с работни места, склад, техническо помещение и стаи за почивка. През тази експедиция е предвиден монтаж върху изградените при предишната фундаменти на метална конструкция, чиито елементи тежат около 50 тона, най-дългият е 450 килограма и дълъг 10 метра. Монтират се и висококачествени термопанели, които тежат около 22 тона. Така общо строителните материали, които бяха докарани от българския кораб, тежат над 80 тона. Кранът, който участва в строителството, е със стрела 15 метра.

“Тази лаборатория на българската база трябва да издържи за XXII век“, посочи ръководителят на българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев.

Българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” се намира на 13 800 километра от София на полуостров Хърд на Българското крайбрежие на остров Ливингстън на вътрешния залив Емона, който е част от Южния залив. Повечето от нейните постройки са групирани на 130 метра от брега на надморска височина от 12 до 15.5 метра между хълм Синеморец и Песяков хълм.

Всичките са с метална носеща конструкция. Основната сграда, параклисът и църквата са изградени върху коренна скала, а останалите – върху моренен скален материал. Фундаментите на “Куцото куче”, “Каса Еспаня” и досегашната основна лаборатория са от варели за нафта, вкопани в моренния насип и запълнени с бетон, а външните стени са ламаринени сандвич-панели с полиуретанова сърцевина.

Основната сграда от 1998 г. с размери 11 метра на 6.6 метра се състои от дневна, кухненски бокс, три спални, сервизно помещение и склад, както и прибавена през 2005 г. – 2006 г. метална пристройка за инсинератор с филтри за изгаряне на боклук и санитарен възел с две допълнителни душ кабини, бойлер и пералня. През 2020 г. сградата е разширена с по-просторен кухненски бокс.

“Куцото куче” е най-старата постройка на остров Ливингстън от 1988 г. с размери 6 метра на 3.5 метра и е обявена през 2012 г. за музей – филиал на Националния исторически музей в София и включена през 2015 г. в списъка на културно-историческото наследство на Антарктида, изготвен от Консултативното съвещание на Антарктическия договор. В него има пощенски клон на “Български пощи” с пощенски код 1090.

На мястото на “Руската барака”, построена от дървени панели през 1988 г. с размери 4 метра на 2.5 метра, в която е имало работилница и склад, но е била разрушена от снега, сега има жилищна постройка от фибростъкло – тип иглу, в която са настанени строителите на новата лаборатория.

“Каса Еспаня”, започната през 2006 г. – 2007 г. и завършена с вътрешни инсталации и довършителни работи през 2010 г., е двуетажна жилищна сграда с размери 3.6 метра на 7.2 метра със спални, санитарен възел и работно помещение за учените.

Старата лаборатория, започната през 2007 г. – 2008 г. и окончателно завършена през 2011 г., представлява също двуетажна сграда с размери 9.7 метра на 7.2 метра с две лабораторни помещения, стаи за отдих, лекарски кабинет и санитарен възел.

Старият параклис “Св. Иван Рилски”, построен през 2003 г., с размери 3.5 метра на 3 метра, който е ламаринен с шперплатова вътрешна облицовка и разположен на 220 метра югоизточно от Куцото куче. Това е първата православна постройка в Антарктика и най-южна в света до 2011 г.

Новият параклис “Св. Иван Рилски”, построен през сезона 2011 г. – 2012 г., е с аркообразна ламаринена конструкция с размери 4 метра на 5.5 метра и с шперплатова вътрешна облицовка, разположен на склона на Песяков хълм 60 метра южно от “Куцото куче”. В параклиса има иконостас с икони, изрисувани на място от иконописеца Ганка Павлова.

Генераторна ламаринена постройка, изградена през 1995 г. с размери 6 метра на 4 метра, смачкана от натрупания сняг през зимата на 2010 г., и след това възстановена и укрепена.

Първият “Галпон” (по испанската дума за склад), построен през 2006 г. – 2007 г., е аркообразен ламаринен хангар за лодките “Зодиак”, с размери 6 метра на 5.5 метра, разположен до мястото за дебаркиране в подножието на хълм Есперидес. Той е смачкан от снега и вече е демонтиран.

Старият “Галпон” е построен през 2016 г. – 2017 г. за склад, работилница и преобличане със защитни костюми при плавания с лодки зодиак.

Новият “Галпон” (срещу стария) беше докаран от българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” при първото му плаване от България до Антарктида през 2022 г. – 2023 г. и разположен срещу стария “Галпон”. Той също служи за склад и работилница.

Националният пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА), открит на 08.02.2024 г. от проф. Пимпирев и генералният директор на БТА Кирил Вълчев (участник в три български антарктически експедиции). Намира се в също докаран от българския кораб при първото му плаване до Антарктида син метален контейнер срещу стария и до новия “Галпон”, който преди е използван за лаборатория на ихтиолозите.

• За описания на съществуващи постройки е използвана книгата “Антарктика” от Любомир Иванов и Нуша Иванова, издадена през 2014 г., както и информация от проф. Христо Пимпирев.