След идването на талибаните на власт в Афганистан, производството на опиум в страната беше съкратено с 95%, но то се прехвърли в съседните държави Мианмар, Лаос и Тайланд т.нар. „златен триъгълник“. В резултат в Афганистан се появява още по-голяма бедност и бежанците се увеличават. 600 000 души са навлезли в Пакистан след идването на талибаните и там вече афганистанците са близо 3,5 млн. души, от които едва 1,2 млн. души имат право да работят. Това сподели Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите пред конференция, организирана от Международния институт за сигурност и сътрудничество (МИСС).
Тя е член на Делегацията за връзки с Афганистан на Европейският парламент (ЕП) и следи отблизо случващото се в страната. Като журналист Елена Йончева е автор на документалния филм „Добре дошли в Афганистан“, в който с многобройни репортажи и интервюта от място се представя ситуацията при първото идване на власт на талибаните през 1996 г.
Сега беше направен опит опиумът да се замени с производството на пшеница, но тя дава 12 пъти по-ниски доходи. Производството на шафран също не е алтернатива, тъй като от един хектар за една година се произвежда 12 кг. опиум, а от един хектар за една година – 200 гр. шафран. На петата година реколтата достига половин килограм, обясни Елена Йончева. Държавата и външните донори не оказват помощ на населението. Заради обедняването и тежките условия в съседен Пакистан, бежанците от Афганистан тръгват към Европа, включително към България. Пътят на дрогата е път на трафикантите на хора, каза тя. Според евродепутата трябва засилен контрол върху производството и търговията с наркотици, и пакет за солидарност с населението на Афганистан.
Над 1 млрд. долара е загубата на търговците на опиум, коментира бившият вътрешен министър Румен Петков, който е председател на МИСС. В следствие на намаляването на опиума и съответно на хероина, се увеличава производството на синтетични наркотици. Според него Европа не се интересува за произхода на парите, с които се произвеждат те, с които се създават мобилни лаборатории; не се търсят средствата за изграждане на инфраструктура и пренос на дрога; не се предприемат действия за превенция в училищата. 28% от децата на възраст от 15 до 20 г. в България поне веднъж са употребявали наркотици, каза той. Катастрофата е неизбежна, ако не институционализираме борбата с наркотиците, според бившия вътрешен министър.
Фентанилът е новата синтетична дрога, която е 40 пъти по-силна от най-силните опиати и 2,3 милиграма фентанил са достатъчни да убият човек, посочи още Елена Йончева. Като член на комисията по външна политика на Европейския парламент преди два месеца тя посети Мексико и Коста Рика, където беше обсъден проблемът с производството на фентанил. Тя отбеляза, че ЕС планира да се разположат европейски полицаи, експерти по наркотици по тези пристанища в Коста Рика и Мексико, от които тръгват кораби за Европа и пристигат кораби от Китай, откъдето често се внасят прекурсори. Да се прекъсне нещо, което е изключително опасно и за България.
Участниците в конференцията, сред които д-р Ели Кармон, старши изследовател в Международния институт за борба с тероризма в Херцлия, Израел и бивш съветник на министъра на отбраната, Драгутин Мате, бивш министър на вътрешните работи на Словения, посланик Горан Йонов, бивш зам.-министър на вътрешните работи, адв. Любомир Михайловски, министър на вътрешните работи на Северна Македония 2004-2006 г., Аурел Джорджеску, работил осем години като полицейско аташе на Румъния в България и други, обсъдиха кризата в Близкия Изток, сценариите, при които конфликтът в Украйна може да повлияе на сигурността в Черно море и опасността това да е последният етап на конвенционалната фаза на войната, ролята на Турция за преминаването на Проливите, възможността в България и Румъния да се асемблират военни кораби за Украйна, мигрантските потоци към Европа и връзките на трафика на хора с терористичните заплахи, както и приемането на България и Румъния в Шенген.
Личното ми мнение е, че не трябваше да се съгласяваме на членство в Шенгенското пространство само по въздух и море. Не трябваше да използваме това като вътрешен пиар, че сме постигнали нещо, а трябваше да искаме всичко или нищо, коментира след форума Елена Йончева. Някои от участниците в него казаха, че София е изпуснала момента, когато Хърватия била присъединена към Шенген – тогава е трябвало да настояваме разширяването на зоната да стане и с България, и с Румъния. Всички бяха категорични, че България и Румъния сега трябва да действат в координация и сътрудничество.
Елена Йончева коментира и новия пакт за миграция, с влизането на сила на който Дъблинското споразумение за управление на миграцията в ЕС ще спре да действа. Тя координира преговорите по пакта между политическите групи в ЕП, Съвета и Европейската комисия. Става дума за няколко законодателни проекта, които ще бъдат от полза на България и на ЕС, но най-вече на България и на държавите, които се намират на външната граница на ЕС, каза евродепутатът. Тя открои договореността за механизма за солидарност. Той предвижда когато в България, например, пристигнат мигранти над определена бройка, останалите държави членки да поемат част от тях. Според действащото Дъблинско споразумение ние отговаряме за всички мигранти, които минат през българската граница и са регистрирани тук. Затова и ако някой поиска, може да ни ги върне обратно.
news.modal.text
