site.btaЦветан Симеонов: Задълбочаването на двустранното търговско сътрудничество между България и Китай е от полза и за двете страни

Интервю на Ивета Балевска за Китайската медийна група (China Media Group / CMG)

Цветан Симеонов е Председател на  Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/. В разговор за КМГ (China Media Group / CMG) той споделя мнението си по някои актуални въпроси, свързани както с юбилейната 10- годишнина на инициативата „Един пояс, един път”, така и с  45-годишнината от обявяването на политиката на Китай  за отваряне към света и стартирането на реформите в китайската икономика. Председателят на БТПП разказва и за сътрудничеството с китайски партньори, спира се и на някои приоритетни области  за бъдещо взаимодействие между Китай и България. Разбира се, не бе пропусната и темата за състоялата се в средата на м.ноември историческа среща между Си Дзинпин и Джо Байдън и нейното значение за глобалното  икономическо развитие.

В. През настоящата година се навършват две юбилейни годишнини – 10 години от стартирането на инициативата „Един пояс, един път“, както и 45 години от „отварянето“ на Китай към света и началото на реформите в страната. Моля да коментирате тези важни годишнини, в контекста на икономическото развитие на Китай през годините и значението на това развитие в глобалните отношения при днешната геополитическа ситуация.

О. Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ е най-старата бизнес организация в нашата страна. Отношенията ни с партньори от Китай  в по ново време датират от 1985 г. с първото Споразумение за сътрудничество между Китайския комитет за съдействие на международната търговия и БТПП. Участваме в разнообразни събития по повод 10 годишнината от стартирането на  инициативата „Един пояс, един път“ и виждаме ползите от сътрудничеството на Китай и страните от ЕС и ЦИЕ. Китай е стратегически партньор за Европейския съюз, а ЕС е най-големият търговски партньор на Китай.

За България това партньорство в цифри означава увеличение на общата търговия между двете страни със 158% за 10 години. 27 пъти се е увеличил търговският стокообмен между България и Китай за период от 20 години. Забелязахме, че пандемията не повлия съществено на обема на търговския стокообмен между двете страни, напротив - интересът е двупосочен и остава постоянен. За наше съжаление търговското салдо е традиционно отрицателно за България.

Основните параметри на китайската икономика продължават да влияят на развитието на икономическите връзки в световен мащаб. Според Световната банка икономическата активност на Китай е възстановена през първото тримесечие на 2023 г. с премахването на ограниченията за мобилност и скока на разходите за услуги. Очакваният по-голям растеж на БВП на Китай до 5,6 % до края на 2023 г. ще доведе до по-голяма икономическа активност в страната. Но се очаква външното търсене да остане слабо, като ниският глобален растеж оказва влияние върху износа. Всички тези данни, обвързани със споразуменията за свободна търговия (ССТ) на Китай с АСЕАН, Пакистан, Чили, Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Камбоджа, Перу, Коста Рика, Исландия, Швейцария, Република Корея, Малдиви, Грузия, Пакистан, Мавриций, както и споразумения за по-тясно икономическо партньорство със САР Хонконг и САР Макао показват важността на китайската икономика.

В. Не можем да не се спрем и на изключително важния въпрос, който грабна вниманието на света в средата на м.ноември, когато по време на 30-та неофициална среща на върха на  страните от АТИС в Сан Франциско, се състоя историческата среща между президентите Си Дзинпин и Джо Байдън.  Кажете ни моля Вашето мнение за това важно събитие и може ли  Сан Франциско да се  превърне в нова отправна точка за развитието на бъдещите взаимоотношения между Китай и САЩ?

О. Във връзка със срещата между президентите на Китай Си  Дзинпин и на САЩ Джо Байдън, мога да кажа, че за нас е окуражаващо развитието на напредъка в отношенията между  Китай и САЩ, защото когато двете най-големи икономически сили намерят верния път към сътрудничество  в икономическата област, това без съмнение ще допринесе и за мира и стабилността в целия свят. Смятам, че една балансирана връзка между китайската и американската икономика също ще бъде от голямо значение и ще допринесе за  повишаване растежа на световната икономика, който, за съжаление, след COVID-кризата се възстановява по-бавно от  очакваното.  Връзките и сътрудничеството между тези две страни, без никакво съмнение, ще повишат и шансовете за възстановяване на логистичните  контакти и трасета за международната  търговия, което също е важно за развитието на световната икономика.                      

В. БТПП поддържа добро международно сътрудничество с редица държави освен от ЕС, също и със страни от Азия и Африка. В тази връзка, кажете ни какви са контактите с ваши китайски партньори, работите ли по съвместни проекти, какви са основните насоки на сътрудничеството, и ако има конкретни примери, моля да ни запознаете.

О. Българската търговско-промишлена палата има над 20 партньори от Китай – организации на бизнеса, националната търговско-промишлена палата и регионални съвети за търговия от Пекин, Шанхай, Гуанси, Гуандун, Хохот, Далиен, Дзянси, Тиендзин и др. с подписани споразумения. БТПП партнира с Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа /ЦНСССКЦИЕ/, който е позициониран в София.

Всяка година БТПП посреща няколко делегации с представители на бизнеса и правителството от Китай и организира срещи b2b, b2g. За втори път тази година БТПП изпрати 26 представители на регионални търговско-промишлени палати, браншови организации и фирми от системата на БТПП на обучение в Китай, съвместно с Посолството в София и по програма на Министерството на търговията на Китай, за по-добро запознаване с възможностите на китайския икономически пазар. Първото подобно посещение бе през 2019 г. Целта на тези обучения е да генерират идеи за насърчаване на двустранното икономическо сътрудничество, възможности за по-тясно взаимодействие на ниво компании, както и обмен на опит със сродни организации.

Посещението, продължило две седмици през юни – юли тази година включваше обучителен семинар, организиран от Академията за международни бизнес отношения (AIBO); срещи с представители на Китайския съвет за насърчаване на международната търговия (CCPIT) в Пекин, Шаосин и Нинбо, посещение на постоянния български павилион, част от павилиона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), поместен в ICTM центъра в гр. Нинбо; посещение в гр. Шаосин - Integrated Circuit Industrial Park – водещ технологичен инкубатор в Китай, научно-технологичния парк Zhongguancun Dongsheng Science & Technology Park - водещ иновационен център в Китай, съсредоточен върху нови енергии, водород, науки за живота, икономика и роботика, Global Health Industry Innovation Centre (GHIC) за иновативни медицински технологии и ресурси.

Подготвя се следващо издание на обучението през 2024 г. с любезното и активно съдействие на Посолството на Китай в София. Наскоро в БТПП Българо-китайската търговско-промишлена палата представи проект за включване на български производители и търговци в онлайн търговия с Китай.

Използвам случая да благодаря отново на посолството на КНР в София и лично на Н.Пр. Посланик Дун Сяодзюн, с когото си сътрудничим отлично.  В знак на уважение и благодарност, БТТП награди Посланик Дун Сяодзюн със Сребърен юбилеен медал „125 години БТПП”, като му връчи и Диплом  по повод отличното ни партньорство.

Съвместните ни инициативи с китайски партньори, координирани с Посолството на Китай в София и Посолството на България в Пекин ще продължат.

В. Какви са перспективите за сътрудничеството между България и Китай и в кои области смятате, че има потенциал за тяхното бъдещо развитие и задълбочаване?

О. Перспективните области за двустранното сътрудничество България – Китай за БТПП, организация с над 52 000 членове, която работи в полза на бизнеса, разбира се, са свързани с търговия, инвестиции и туризъм.

Задълбочаване на двустранното търговско сътрудничество България и Китай ще доведе до ползи и за двете страни, тъй като България е входна врата за Европейския съюз и може да функционира така разпределителен център /хъб/ за китайските стоки към Европа.

През последните няколко години Китай заема водещо място във външната търговия на България, като се нарежда на второ място сред експортните ни партньори извън Европейския съюз (след Турция). Има потенциал за разнообразяване на българския износ за Китай с вина, минерална вода и други напитки, по възможност с обща национална марка.

Българският износ все още се ограничава в рамките на малък асортимент от стоки, доминиран от рафинирана мед, медни сплави и медни руди, които формират над 70% от износа ни за азиатската страна. Необходимо е много по-активно участие на България в многобройните панаири и изложения в Китай, особено специализираните такива за вносители, защото пазарът там има голям потенциал. Това ще помогне за напредък в търсенето на балансиран търговски стокообмен, който за сега е в дефицит за България.

Вносът от Китай е разнообразен. Сред основните стоки по вноса от Китай традиционно сe нареждат частите и принадлежностите за мотоциклети и велосипеди, машините и апаратите за кондициониране на въздуха, осветителните тела, електронагревателните апарати, арматурни артикули и др.

Партньорството в област информационни и телекомуникационни технологии също е с голям потенциал с оглед положителния опит и огромния капацитет, който имат български компании в тази област.

По данни на БНБ, в края на 2022 г. общо инвестираните средства (с натрупване) от Китай у нас са в размер на 154 млн. евро спрямо 131.6 млн. евро в края на 2021 г., като отбелязват ръст от 17%, като не отговаря на възможностите на китайската икономика и потенциал.

В сътрудничеството си с Китай българската страна се стреми към привличане на сериозни китайски инвестиции в сектори, в които страната ни има традиционни предимства и такива, които осигуряват висока добавена стойност и повишена конкурентоспособност на икономиката – машиностроене, автомобилостроене и производство на авточасти, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, туризъм.

Привличането на повече туристи в двете посоки също би подпомогнало още развитието на двустранните отношения. България като туристическа дестинация има потенциала да предложи от всички видове туризъм /културен, спа, планински, морски, еко и приключенски/, а в комбинация със съседните страни може да очарова китайските туристи. Благодарение на своето несравнимо наследство и дългогодишни традиции, България е сред ключовите дестинации за културен туризъм със своите археологически обекти, музеи, театри, манастири, исторически обекти, музика и кулинария.