site.btaБългарска стопанска камара: Политиките в областта на пластмасовите продукти за еднократна употреба бяха тема на конференция, организирана от БСК и БКХП

Представители на МОСВ и на заинтересовани браншови организации и фирми се включиха в проведената днес (28.11.2023 г.), в София, Заключителна конференция по проект „Оценка на ефективността и ефикасността на прилагането на законодателството за управление на отпадъци от определени пластмасови продукти за еднократна употреба (ППЕУ) и предложения за подобряване“. Проектът се изпълнява от Българската стопанска камара (БСК) и Българската камара на химическата промишленост (БКХП), и е финансиран от ОП „Добро управление“.

Ретроспекция за осъществените основни дейности по проекта пред участниците в конференцията направи Мартин Стоянов – главен експерт в Центъра за управление на проекти в БСК, а Владимир Димитров – експерт в Център „Индустрия и околна среда“ в БСК, представи резултатите от проведено в рамките на проекта проучване сред български фирми, които произвеждат пластмасови опаковки, както и такива, които произвеждат или продават опаковани стоки, общини, неправителствени организации и предприятия за разделно събиране и за оползотворяване на отпадъци. Чрез проучването се анализират характеристиките на икономическата дейност на засегнатите лица, използваните видове опаковки от различни типове пластмаси, както и участието им в организации по оползотворяване с оглед изпълнението на задълженията по прилагане на разширената отговорност на производителите (РОП), съгласно Закона за управление на отпадъците и рамковата Директива на ЕС.

Проучването показва, че най-често използваният продукт, подлежащ на ограничения, са пластмасовите чаши за напитки (при около 30% от отговорилите), следвани от съдовете за храна, предназначена за незабавна консумация или консумация от съда (20%). Прилаганите мерки за намаляване на ППЕУ са насочени към осигуряване на място за събиране (8%) и друго (25%). Не са ползвани възможностите за замяна или използване на съдове на клиента. Опаковките за многократна употреба създават предизвикателства в това отношение, тъй като контейнерите, които клиентите носят, може да не отговарят на същите стандарти като изискванията на компаниите. Едва 3% от отговорилите предоставят използваните ППЕУ срещу заплащане. Считано от 1 януари 2023 г., потребителите следва да заплащат цена за тези продукти, определена от Наредбата, която се увеличава постепенно до 2027 г.

По отношение на т.нар. Разширена отговорност на производителите (РОП), повече от половината от засегнатите лица, участвали в проучването, прилагат изискванията. От 10 до 20% от анкетираните са задължени да прилагат част или всички изисквания на РОП.  30% от тях информират потребителите за алтернативи за многократно използване, системи за повторно използване и варианти за управление на отпадъците от ППЕУ, 40% информират потребителите за най-добрите практики за добро управление на отпадъците а 35% информират потребителите си за въздействието на замърсяването и на други неправилни начини за въздействието им върху околната среда.

Определени ППЕУ, пуснати на пазара, трябва да носят видима, ясно четлива и незаличима маркировка, поставена на тяхната опаковка или на самия продукт. Такива продукти са: санитарни изделия, мокри кърпички, тютюневи изделия с филтри и филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия, както и чаши за напитки. В анкетата над 20% от участниците са засегнати от тези изисквания, като например, вносителите на тютюневи изделия вече прилагат изискванията за маркировка, докато за останалите изделия все още не са постигнати тези изисквания. Около 40% от участниците са посочили вариантите за управление на отпадъците във връзка с йерархията на отпадъците. Между 20 и 30% използват информационни табели, за да информират крайния потребител относно единичната цена на посочените пластмасови продукти, за вредното въздействие на ППЕУ, алтернативите и необходимостта от трайно намаляване на използването им.

Илияна Павлова – директор "Околна среда" в БСК, представи в рамките на форума, Анализ на практиките в ЕС по отношение на ППЕУ, който обхваща прилагането на Директивата за ППЕУ в страните-членки на ЕС, приетите национални законодателни актове, пазарните ограничения (забрани) в Европа за конкретни продукти и опаковки за еднократна употреба, опциите за повторна употреба и безплатни опаковки, националните планове и стратегии за намаляване на потреблението, етикетиране, разширена отговорност на производителя, поглед върху ЕПР за тютюневите изделия и, не на последно място - ситуацията в България с препоръки за подобрение. Илияна Павлова отбеляза, че Европейската стратегия за пластмасите и кръговата икономика (2018 г.) търси решение за постоянно нарастващото образуване на пластмасови отпадъци и изпускането им в околната среда чрез създаването правна уредба за намаляване на отрицателните последици. В тази връзка е приета Директивата за ППЕУ, която трябваше да бъде транспонирана в националните законодателства на страните-членки на ЕС до средата на 2021 г., но все още доста държави не са изпълнили това изискване (Белгия, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Словения и Испания).

Прилагането на Директивата по ППЕУ включва пазарни ограничения (ППЕУ забранени за пускане на пазара до изчерпване на количествата), постигане на намаляване на потреблението, етикетиране и мерки за повишаване на осведомеността, разширена отговорност на производителя, по-задълбочен поглед върху РОП за тютюневите изделия, както и процес по докладване. Почти всички държави-членки включват пазарни ограничения, като някои страни преразглеждат и начина за постигане на целите за пластмасовите торбички (Белгия, Хърватия, Германия и др.). Някои държави (като Франция и Гърция) са забранили ППЕУ за напитки и храни, а Испания е забранила микрозърната, умишлено добавени в продуктите. От 2022 г. в Белгия има забрана за всички пластмасови чаши, а в Швеция има забрана за чаши, пластмасови капаци и контейнери за напитки, съдържащи над 15% пластмаса. Като примери за неправилно транспониране на Директивата Илиана Павлова посочи Румъния, където има изключения за пръчици и бъркалки за напитки, както и Италия, където е сертифицирана биоразградима и компостируема пластмаса.

Участниците в днешния форум бяха информирани, че в рамките на проекта, БСК и БКХП са инициирали и провели срещи с представители на МОСВ (на 19 юли 2023 г. и на 20 октомври 2023 г.), на които са обсъдени предложения за нормативни промени и по-ефективно прилагане на Наредбата. По време на срещата бе проведена широка дискусия относно прилагане изискванията на Директивата и Наредбата за пластмасови продукти за еднократна употреба – предложения за промяна и подобряване, както и обсъждане на предстоящия Регламент за опаковки и отпадъци от опаковки.

ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ при прилагането на изискванията на Наредбата за ППЕУ могат да бъдат групирани в следните направления:

1. Производство (пускане на пазара): Изисквания за трайно прикрепване на капачките към РЕТ бутилките – свързано е с промяна на оборудването, което е значимо финансово за МСП. Съдържание на рециклиран материал в бутилките – свързано с ефективността на системата за разделно събиране и развитието на пазара на рециклат. Възможно повишаване на цените на рециклата и осигуряване на възможности за предоставяне на достатъчни количества на пазара. Освен това, внедряването на депозитната система трябва да има главна цел осигуряване на достатъчно количество рециклиран материал за индустрията и постигането на изискванията на Наредбата и регламента за опаковките, като обхване в максимална степен обектите, които осъществяват контакта с потребителите (цялата мрежа от магазини и заведения за хранене). Поставяне на нови маркировки на опаковките и ППЕУ и повишаване на информираността на потребителите.
2. Търговия (използване на еднократни опаковки): Ограничения за пускане на пазара на определен тип опаковки, намиране на нови доставчици и нови продукти, необходими за па-зара. Информационни табели за цената на опаковките, предоставяне на продаваните продукти в опаковки на клиента, други методи за намаляване на използваните количества.
3. Общини: Осигуряване на прозрачност и достъпност на данните за разходите за събиране на битовите отпадъци в общинските системи и почистването на местата за обществено ползване. Осигуряване на подкрепа на организациите по оползотворяване при работата им в малките общини и популяризиране на разделното събиране.
4. Събиране на данни и информационно осигуряване на процесите по веригата на стойността: МОСВ и регионалните структури следва да осигурят възможно най-широк обхват на регистрациите на пускащите на пазара опаковки и опаковани стоки. В регистъра трябва да се съдържат и данни за основната дейност по КИД на регистрантите, както и териториалното им позициониране.

ПРЕПОРЪКИТЕ ЗА ПОДОБРЕНИЕ на законодателството и практиката в България, изготвени в рамките на проекта, са в няколко направления:

1. Пазарни ограничения: За забранените за пускане на пазара продукти следва да се обмисли режим за детайлно наблюдение на пускащите на пазара продукти, особено когато става дума за внос. Тъй като вече има създадена практика за използване на информация от Агенция Митници за целите на МОСВ, обхватът на тази информация следва да се разшири и да включва и тези продукти. Наред с това, следва да се подобри процесът на регистриране на пускащите на пазара опаковки и опаковани стоки, както и използването на данните, за да бъдат анализирани проблемите и възможностите за тяхното решаване. Регистърът следва да бъде допълнен с основна дейност по КИД 2008 на пускащите на пазара.
2. Намаление на потреблението: Във възможно най-кратки срокове администрацията трябва да предприеме мерки за ограничаване на потреблението на ППЕУ, за които липсва алтернатива, и да наблюдава това намаление. За да се осигури надеждна информация за тези процеси, следва да бъдат създадени рамки за действие на операторите и да бъдат дадени указания към тях за възможните начини за постигането на намалението, както и за набиране на подходяща и достоверна информация за вземане на адекватни решения за развитието на системата. Наред с това, администрацията в околната среда и тази за безопасност на храните следва да разработят примерни практики за възможните решения, свързани с използването на съдове на потребителите или други за многократна употреба. За да успее страната ни да докладва изпълнение на целите за намаление в сравнение с 2022 г., следва да се действа бързо, за да се получи достатъчно и достоверна информация за изминалата година. Подходящо е и да бъдат разработени достъпни инструкции за задължените лица и контролните органи, които да бъдат спазвани при докладването на данните и тяхната проверка. Подходящо е и да бъдат формулирани критерии за зелени обществени поръчки при възлагане на дейности, свързани с ППЕУ от страна на националните и общинските администрации.
3. Изисквания за разделно събиране и дизайн за пластмасовите бутилки за еднократна употреба: За да се достигне ниво на разделно събиране на 90 (тегловни) за рециклиране от пуснатите на пазара бутилки за еднократна употреба до 2029 г. (с междинна цел от 77% до 2025 г.), се налага сериозно подобрение в системите за разделно събиране, вкл. внедряването на депозитна система. В процеса трябва да се ангажират общинските администрации, особено в посока формиране на такса „битови отпадъци“ на количество образуван отпадък (смесен битов), от който са изключени масово разпространените отпадъци.
4. Задължителна маркировка: Изискването за маркировката на продуктите е спазено от повечето пускащи на пазара такива продукти. Допълнително са необходими усилия за разпространяване на информация за същността на маркировката и какво означава поставянето ѝ върху опаковката. Това би могло да бъде част от действията за повишаване на осведомеността на потребителите и да бъде включено в указанията на контролните органи за подготовката на информационните кампании на задължените лица.
5. Разширена отговорност на производителя: Предвиденият нов обхват на схемите за разширена отговорност на производителите (РОП) включва покриването на разходите за събиране и почистване на отпадъците. В този случай няма да се прилага разделно събиране, а тези отпадъци се вливат в общинските системи за смесени битови отпадъци. Администрацията обаче следва да определи размера на разходите за събирането и почистването на обществени места, на база на данните от общините и разпределението на тези средства за покриване на частта, дължаща се на този тип отпадъци.
6. Повишаване на осведомеността: Може да се отчете, че голяма част от компаниите в страната предприемат действия за повишаване на осведомеността на потребителите, свързани с насърчаване на отговорното им поведение, за да намалят отпадъците от продуктите. Добра практика са вече предприети кампании от предприятията от индустриите за напитки, тютюневите изделия и др. Предприятията, произвеждащи безалкохолни напитки и пиво, осведомяват потребителите за въздействието на неправилното изхвърляне на отпадъци от ППЕУ в системата за битовите отпадъци. Те развиват и различни инициативи за подобряване на разделното събиране, важността му за намаляване на замърсяванията и за събиране на качествена суровина за влагане отново в бутилки. Би било полезно за засегнатите производители, вносители и търговци, които имат задължения за докладване и провеждане на информационни кампании, да бъдат разработени указания за изискваната информация, както и минимални изисквания към провежданите кампании. Това в голяма степен ще улесни операторите, както и контролните органи.

вж. СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕТО

ПРЕЗЕНТАЦИИ:

Представяне на проекта и резултатите от проведеното анкетно проучване сред български фирми

Представяне на Анализа на практиките в ЕС по отношение на ППЕУ