Предлагате недомислени данъчни закони, които създават хаос и с нищо не помагат на граждани и работодатели, категорични бяха народните представители от БСП по време на обсъждането на данъчните закони
„Вижда се усилието на правителството за повишаване на събираемостта на приходите и целенасочените действия за ефективна превенция и противодействие срещу укриването и невнасянето на данъци. Това, разбира се, е логично и е основание да се извършват промени в данъчните закони. Но под този благовиден предтекст се предлагат недомислени, трудно осъществими и неприемливи промени в същите тези данъчни закони. Не е случайно, че нито една от комисиите, които са разгледали тези закони на първо гласуване не са ги приели. Като знаем каква е структурата и числения състав на комисиите, това означава, че и части от управляващото мнозинство не ги подкрепя“.
Това заяви народният представител от „БСП за България“ и бивш социален министър Георги Гьоков по време на дебата в Народното събрание днес по промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Той разкритикува промяната, свързана с данъчно облекчение за регистрирани фискални и системни бонове, като се приспадат от общата годишна данъчна основа 0,5% от платения ДДС, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от фискалните бонове, регистрирани в НАП.
„Мярката е мотивирана с необходимостта за създаване на стимул за потребителите да изискват издаването на фискален или системен бон, с което да се постигне по-висока степен на изсветляване на някои сектори. На фона на хвалбите на финансовото министерство за повишена събираемост на приходите едва ли са необходими такива стимули, но не това е най- големия проблем“, заяви Георги Гьоков и продължи: „Какво на практика означава това? Ясно е, че в най-изгодния за хората случай годишната данъчна основа в данъчната декларация може да се намали с до 1200 лв., което означава годишният данък върху доходите да се намали с до 120 лв. или с до 10 лв. месечно. Но, за да се получи този максимален размер на облекчението, месечно трябва да се регистрират касови бележки за огромна сума покупки – от порядъка на 100 000 лв. Още повече, че единичната стойност на фискалния бон, регистриран в НАП, не трябва да надвишава 2000 лв.”
И попита: „А за по-скромни разходи - каквито са възможностите на огромната част от българите? За 2000 лв. месечно - което е много, отново за голяма част от българите, човекът би получил отстъпка от 2-3 лева. Някой мисли ли, че тази сума ще заинтересова данъкоплатците и те ще си губят време да регистрират стотици касови бележки всеки месец? И до момента не е ясно как ще действа това данъчно облекчение. Може би чрез нова електронна услуга, чрез която данъкоплатците да регистрират касовите си бележки в НАП или друго?“
Георги Гьоков продължи със спорния текст, като подчерта: „И като продължение на това – в промяна на Закона за ДДС се въвежда принципа "Не получаваш касова бележка - не плащаш", отново като мярка за изваждане на светло на скритите обороти на търговците една идея на финансовия министър да не се плаща сметката в заведение, което не издава касови бележки, отхвърлена с бюджета за 2023 г. Сега, даже мярката е разширена за всички търговци, не само за ресторантьори, защото в проекта е записано: „Когато лицето не издаде касова бележка от фискално устройство, получателят има право да не заплати стойността на продажбата”.“
На второ място народният представител от БСП коментира предложението всички предварително неопределени допълнителни парични плащания се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения наравно с трудовото възнаграждение. „Тук влиза идеята бакшишите, които са получили служителите да се облагат с данък и осигуровки. Задължават се работодателите да декларират и облагат бакшишите. На мен отново не ми е ясен механизмът за това – кой би го направил доброволно, освен ако плащането не е с карта. Но кой плаща бакшиши с карта? Като знаем масовата практика да се укриват основни осигурителни доходи, какво основание има да се мисли, че ще с едни такива пожелателни текстове ще се изсветлят и легализират бакшишите“, коментира още социалистът.
На трето място бившият социален министър се спря на предложената идея събирачите на диворастящи гъби и плодове да се облагат еднократно с алтернативен данък в размер на 30 лв., и то още преди издаването на позволително за извършване на дейността, за всеки месец, през който се извършва дейността. „Не си заслужава дори да се коментира. Колко приходи ще донесе това в бюджета? И повярвайте, стои въпросът да не би администрирането на тази такса да струва по-скъпо от събраните от таксата средства“, заяви Георги Гьоков.
„Относно разширяване на обхвата на определението за „трудови правоотношения“, БСП настояваме предложението да бъде оттеглено като несъобразено с редица закони и създаващо условия за произволно тълкуване, хаос, несигурност и непредвидимост за работодателите“, заключи Георги Гьков.
news.modal.text
