България въведе в петък, 13 октомври, извънредна енергийна такса върху преноса и транзита на руски природен газ през нейна територия. Тя е в размер на 20 лв./мВтч. Това се случва дни след като е наложен 60% данък върху печалбата на притежаваната от Русия рафинерия „Лукойл“. За предприетите мерки съобщава "Файненшъл таймс".
Изданието цитира министъра на финансите Асен Василев, според когото целта не е газът да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия, а за „Газпром“ да е по-неизгодно да доставя газ през България. "Новата такса е напълно в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на „Газпром“ се определят на мястото на доставка в дадена страна, таксата най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата. Това само ще намали печалбите на „Газпром“, заявява той. Министърът съобщава, че българското правителство е уведомило Брюксел за промените. От „Файненшъл таймс“ уточняват, че представител на ЕС е казал, че Европейската комисия „разглежда“ въпроса.
В статията се отбелязва, че министър Василев е заявил, че натискът на правителството върху руските компании е накарал „Лукойл“ да започне процес на продажба на най-голямата си петролна рафинерия в Югоизточна Европа, която се намира близо до Бургас. „Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността върху рафинерията. Имаме индикации за интерес“, посочва той.
Правителството не участва в продажбата на рафинерията, която доставя на международни клиенти повече от половината от продукцията си – включително важни доставки на дизел за Украйна в началото на руската инвазия, уточнява изданието. Финансовият министър заявява, че София ще запази поредицата от ограничителни мерки, докато не дойдат нови собственици.
„Файненшъл таймс“ цитира Асен Василев, който казва, че сигналът за събуждане на София е дошъл, след като „Газпром“ е спрял да доставя газ след руската инвазия в Украйна. „Първо, едно технократско правителство, последвано от новото правителство тази пролет, промени позицията на София в прозападна и ускори реформите, включително в енергийния сектор, който беше в задънена улица от години. През последните три месеца въведохме реформи, които бяха блокирани от 10-15 години“, добавя той.
Статията отделя внимание на затрудненията пред България от прекъсвания на доставките на газ в миналото, особено през зимата на 2008-2009 г., когато Русия затвори крановете заради спор с Украйна. Последното спиране на газа също хвана София без много запаси от газ, като през пролетта на 2022 г. нейните хранилища бяха запълнени до по-малко от 20 процента. Финансовият министър подчертава, че оттогава България е добавила реверсивни възможности към тръбопроводна мрежа от комунистическата ера, предназначена за транспортиране на газ към Гърция и Турция. Освен това се свърза с Гърция чрез нова връзка и изгражда повече трансгранични капацитети към Сърбия и Румъния. „Доста добре се справяме. Когато Русия спря газа, в рамките на 24 часа имахме план, избегнахме прекъсвания и скокове на цените и преминахме към по-дългосрочни решения", заявява Асен Василев.
news.modal.text
