site.btaББА обедини здравната гилдия за общи законодателни промени срещу „края на експертизата“

Трябват спешни промени в Закона за здравето, които да намерят решение на зачестилата агресия срещу медицински специалисти и да дадат гаранции за обезпечаването на грижите за пациентите. Около тази идея се обединиха участниците във Второто издание на болничен мениджърски консилиум по формиране на политики в сектор „Здравеопазване“, организирано от Българската болнична асоциация под бранда Best Hospitals. Дискусията беше на изключително важната тема за Обществената отговорност към медицинските специалисти, позиции и роли. Мнения и идеи изразиха всички участници в системата на здравеопазването у нас - мениджъри на болници, лекари, експерти, представители на законодателната и изпълнителната власт.

„Дойде краят на Експертизата!“

С тези думи председателят на ББА, адв. Свилена Димитрова откри събитието, като реферира към задълбочаващото се влияние на програмите за изкуствен интелект, които карат пациентите да се самолекуват и да не уважават труда на лекарите, и добави:

„ББА вярва, че грижата за нормалното протичане на дейността на медицинските специалисти е една от гаранциите, че ние ще можем да ги задържим и мотивираме да работят и да се развиват в България“,

При откриването на форума зам. министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски също сподели загрижеността по поставената тема и добави притеснителна информация от световно проучване за прекомерната натовареност на медицинските лица:

„Водим този дебат в деня на психичното здраве и в тази връзка споделям с вас данни от последно световно проучване за психичното здраве на населението, което показва, че най-изложени на „бърн аут“ са именно медицинските специалисти. Затова приветстваме избраната тема и сме готови за диалог. Приемаме подадената ръка от ББА за партньорство и намиране на най-добрите решения в интерес на пациентите и медицинските специалисти, защото за всички нас е изключително важно да задържим медицинските специалисти, особено медицинските сестри в България“, каза доц. Околийски.

Подкрепа за намиране на решение за проблема, който стои отдавна, изрази при откриването и Българският лекарски съюз чрез проф. Милена Станева, член на УС на БЛС, която изнесе тревожни данни за агресията срещу медици в България.

„У нас всеки втори медик е бил жертва на вербална агресия, показва проучване на агенция Тренд поръчано от БЛС“, каза проф. Станева.

Дискусията откри хирурга доц. Цветелина Спиридонова, изпълнителен директор на лечебни заведения „Хигия“ и зам.председател на ББА, която подчерта, че липсата на доверие към лекарите и агресията в обществото, като цяло е проблем, който върви във възходящи темпове през последните години. 

„Агресията във всичките й форми е признак на примитивизация на всяко едно общество. Когато тя се отнася към медицинските специалисти, то добива особен аморален оттенък и е резултат от загуба на доверие и занижената здравна култура на населението. Особено притеснителни са първичните обвинения към медицинските екипи, които са базирани на емоционални реакции, а не на компетентност. Това допълнително публично подкопава авторитета на хората, които реално спасяват човешки живот, а мениджърите сме принудени да се справяме с допълнителни разходи за охрана, за погасяване на материални щети, вместо да инвестираме тези средства в съвременна медицинска апаратура, например.“, каза доц. Спиридонова.

В контекста на „бърн аут“ доц. Спиридонова подчерта, че агресията е фактор, който надхвърля мотивационните възможности за задържане на екипите.

За промени в законодателството апелира и представителят на сдружението на общинските болници д-р Кети Манолова, управител на МБАЛ „Христо Стамболски“, град Казанлък.

„С годините проспиваме набирането на все по-голяма сила на „мненията“ в социалните мрежи, в които откровено се клеветят  медицинските лица на база лично мнение, изразено анонимно“, каза д-р Манолова и маркира също, че основен повод за напрежение е, че пациентите не знаят „пътя на пациента“, когато имат оплаквания и в спешните центрове се натрупват неспешни пациенти.

Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници, заключи, че пациентите си позволяват агресивно поведение, защото смятат, че здравеопазването е безплатно и им се полага, но трябва да стане ясно, че медицинското обслужване не е безусловно и пациентите имат не само права, но и задължения.

Девалвация във вярата в правилната преценка на лекарите е проблем в общуването с пациентите и според изпълнителния директор на най-голямата спешна болница у нас УМБАЛСМ „Пирогов“ – д-р Валентин Димитров.

Сред основните фактори провокиращи агресията, според представителят на БАПЗГ - Петя Недкова са лошата комуникация между медици и пациенти, лошата организация на работа, ниската степен на информираност на пациентите, употребата на алкохол и упойващи вещества.

„Огромен проблем се явява в последните години кадровия дефицит, особено при медицинските сестри. Налице е професионално прегаряне, което е усещане за непостижими резултати, с което се губи качеството на услугата и от това страдат всички“, каза Петя Недкова.

Д-р Гергана Николова от БЛС поиска по-конкретно разяснение на записаният в НРД текст, че медицинското лице може да откаже да окаже помощ, ако „животът му е пряко застрашен“.

„Моля за уточнение, кога да се чувстваме застрашени? Когато ни разбият вратата на кабинета, когато ни обиждат и крещят срещу нас или когато опрат нож в гърлото ни?“, попита Д-р Николова. Тя повдигна и темата за здравно неосигурените лица и покриването на разходите за тяхното лечение, фиктивното им преминаване като „спешни“, за да бъдат обслужени безплатно, което обаче коства много на системата и някой трябва да заплаща за това. 

От името на Център за защита на правата в здравеопазването, бившият министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров заключи, че противопоставянето лекар – пациент е абсолютно нелогично.

„В това общуване единият човек търси помощ, другият я предлага. За да се успокои системата на здравеопазването правилният подход е да променим нейната посока и тя да е по-малко административна и повече пазарна . Тогава ще има по-добро качество и по-добра цена“ , каза д-р Кацаров.

Дебатът по темата за Обществената отговорност към медицинските специалисти- Позиции и роли, беше затворен от представителите на законодателната власт – депутатите доц. Васил Пандов и проф. Андрей Чорбанов, които са членове и на Здравната комисия на НС. 

„Лекарите трябва да бъдат приравнени към органите на власт, срещу които всяка агресия – вербална или физическа, по време на изпълнение на служебните им задължения, се квалифицира като хулиганство“, каза доц. Пандов, а колегата му допълни, че девалвацията на ценностите е в основата на всичките ни проблеми.

„Военна диктатура е единственият начин за справяне с агресията, защото тя е навсякъде в обществото ни. Загубихме традиционни български ценности като уважението и неприкосновеността на  попа, лекаря и даскала“, категоричен бе проф. Чорбанов.

От името на изпълнителната власт на събитието на ББА присъства и съветникът на премиера по здравните въпроси д-р Петър Грибнев, който заяви, че правителството е в абсолютен консенсус с желанието на медицинското съсловие да работи в условия на увереност и комфорт. 

„В никакъв случай не трябва медицинските специалисти да се страхуват да не бъдат нападнати, обидени или ударени на работното си място. Ролята на законодателната власт е да влезе в детайлите и те да бъдат обусловени в законодателни промени, които да гарантират спокойствието на медиците“, категоричен беше д-р Грибнев.

Като организатор на събитието, Българската болнична асоциация пое ангажимент да синтезира споделените идеи и мнения на представителите на всички болнични асоциации, съсловните организации и експертите. След като бъдат съобразени и нуждите на пациентите, ще се подготви балансиращо всички интереси общо предложение за законодателни промени, които  ББА ще внесе на вниманието на народните представители в парламентарната комисия по здравеопазване. 

Като резултат от събитието адв. Свилена Димитрова обеща да бъде публикувано и второто издание на болничен мениджърски консилиум по формиране на политики в сектор „Здравеопазване“. Всички участници се обединиха около факта, че когато цялото съсловие е на едно мнение, е време за промяна, още повече, че ако не се защити репутацията на експертността, ще я загубим завинаги, което крие траен риск за здравето на пациентите.