site.btaСлово на Българския патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ по повод осемдесетгодишнината от кончината на Негово Величество Българския цар Борис Трети

ВАШИ ВЕЛИЧЕСТВА, 

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО, 

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, 

ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО ЕПИСКОП ЕВЛОГИЙ, ИГУМЕН НА СВЕТАТА РИЛСКА ОБИТЕЛ, 

ЧЕСТНО БРАТСТВО НА СВЕТАТА ОБИТЕЛ, 

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,

 БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ, ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

В молитвен спомен за достойна и непрежалима от Църквата и народа ни личност, но и с неизменна вяра във Всеобщото възкресение и тържеството на живота, отбелязваме в днешния ден осемдесетата годишнина от блажената кончина на владетеля-обединител на православния ни народ, приснопаметния Борис Трети – по Божия милост и съгласно народната воля Цар български. Прекланяме се пред светлата му памет, с благодарност и вечна признателност за всичко онова, което в един от най-сложните и изпълнени с драматизъм периоди от историята ни той е сторил за българския народ, и измолваме за него от Всеподателя Бога блажено успение и вечен покой, освобождение от всяка болка, печал и въздишка, и пребъдване в светлината на Божието присъствие – там, където пребивават всички праведници. 

В паметта на светата ни Православна църква и на българския народ цар Борис Трети остава завинаги с всеотдайната си любов към поверената му държава, със своята пословична скромност и мъдрост, с неизменно проявяваното от него християнско милосърдие и човеколюбие, добросърдечие и състрадателност, спечелили му още приживе ответната любов и привързаност към него на всички поданици, заедно с дълбокото уважение за вечни времена и преклонението пред него от страна на признателните поколения. 

Преди всичко обаче, като християнин и верен син на светата Църква, Негово Величество Борис Трети е останал в паметта на съвременниците си и като владетелят, който всякога се е стараел да изпълнява Божия закон и който във всичките свои мисли, решения и действия е търсил и се е ръководил от Божията свята воля за добруването и благопреуспяването на поверения му народ. Такъв той е останал и всякога ще пребъдва в църковната и народната памет. 

Безкористното му себеотдаване и бащинската му грижа за всички онези, над които Бог го е поставил да управлява, е принесло безброй много добри плодове, благодарение на които името му остава записано завинаги със златни букви в историята на народа и страната ни и паметта за него, като памет за праведник, ще бъде винаги с похвала. 

Затова нека и в този ден на възпоменание за земната ни раздяла с царя-обединител, с едно сърце и едни уста отново да се помолим за него, като още веднъж благодарим на Бога, задето в нужното за това време ни е дарувал толкова достоен, мъдър и човеколюбив владетел, отдал всичките си сили и живота си за своя народ и съумял да преведе страната ни през тежките изпитания на междувоенното време. Да сведем глави и отдадем почит на царя, издигнал авторитета на страната ни до най-висок пиедестал в нейната най-нова история; на царя, който обичаше своя народ и се радваше на неговата ответна обич така, както малцина български владетели са имали привилегията да бъдат обичани. 

Мирът и любовта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Божията милост и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас и с православния ни народ во веки! 

Вечна и блажена да бъде паметта на приснопаметния Български цар Борис Трети Обединител! 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД 

+ НЕОФИТ 

 ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ