site.btaНационален съвет за журналистическа етика: По повод медийното отразяване на прояви на насилие и разследването им

В  последните дни  жестокостта и агресията са централна тема на българските медии и обществеността.  Информацията за насилие  над млада жена  в Стара Загора беше последвана от информация и за други подобни случаи, които се разкриват от самите жертви или от органите на реда. Изправени сме пред значим обществен проблем.

В такава ситуация  медиите имат важна роля за обективното и професионално отразяване на дебата, основани на правилата на етичната журналистика, включващи съпричастност и солидарност към жертвите и близките им и нетърпимост към всяка форма на насилие. Комисията за журналистическа етика призовава медиите  да отразяват проявите на насилие в съответствие с изискванията за етична и отговорна журналистика:

1.  Първата задача на журналистите е изясняването на фактите. Преди да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата, свързани с проявите на насилие, медиите следва да се въздържат от квалификации и емоционални реакции, които не са основани на установени факти, и да съобразяват  стриктно презумпцията за невинност (2.6.1. от Етичния кодекс на българските медии). 

2.  Навлизането в личната сфера на лицата, претърпели насилие, не е оправдано независимо от съществуването на обществен интерес, освен в изключителни случаи за целите на превенцията. Препоръчваме на медиите да се въздържат от разкриване на самоличността на жертвите на насилие без тяхно съгласие (2.6.3. от Етичния кодекс на българските медии). Дори съгласието им, както и  предоставянето на снимки и видео от тях или от техни близки, все още не е  достатъчно основание за разкриване на лични данни,  например снимките да бъдат публикувани. Това трябва да става  само след задълбочен анализ за баланса между съображенията за обществен интерес и за защита на личната неприкосновеност.

3.  Комисията констатира случаи на навлизане в личната сфера и на лица от разследването и съда, в това число публикуване на снимки, издирване на адреси и заснемане на жилища на съдии, публикуване на снимки и статуси от фейсбук страниците им и др. под.  Дори ако се приеме, че тези лица при определени обстоятелства имат по-нисък праг на защита на личния живот поради изпълняваните от тях обществени функции, навлизане в личната сфера е допустимо само във връзка с изпълнението на тези функции.  Ако лицата нямат отношение към обсъжданите въпроси или ако изнесената информация не е свързана с изпълнението на функциите им, осъществява се нарушение на стандарта за неприкосновеност на личния живот.

4.  Медиите имат критична функция и дължат критичен анализ на съдебната система и нейната ефективност. По конкретни дела обаче не следва да се  оказва натиск за определена посока или резултат от дейността на  разследващите органи и съда, тъй като това е в противоречие с изискването на формиране на независимо съдийско убеждение в съответствие само със закона и установените факти и правото на страните на справедлив процес.

5.  Отговорната журналистика се придържа към стандарта, според който  медиите не допускат не бъдат използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие (2.6.3. от Етичния кодекс на българските медии); те съобщават за техните действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден обществен интерес.