site.btaМинистерски съвет: Слово на акад. Николай Денков – министър-председател на Република България и председател на Националния организационен комитет за честване на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание

2 август е символ. На тази дата преди 120 години българите в Македония и Одринска Тракия доказват, че идеята за „демократска република“, в която „българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение“, не е увиснала на бесилото заедно с Левски. Тази идея дава смисъл и вдъхва мъжество на хиляди борци, които жертват живота си в името на свободата и равенството между всички народности. 

Илинденско-Преображенското въстание е събитие с особено висока историческа стойност за съвременната българска нация. Защото поривът на въстаниците за свобода не е егоистично националистически. Идейното знаме на тази свобода е „пълната политическа автономия на Македония и Одринско“ с равни права, равни задължения, равни отговорности и равни възможности за развитие за всички общности, без разлика на „вяра и народност“. Подобни реформи са обещани от Великите сили в Берлинския договор от 1878 г., но така и не се реализират в залязващата Османска империя.

Не е случайно, че тъкмо българите са движещата сила в най-масовото въстание срещу Османската империя по тези земи. В географските области Македония и Източна Тракия тогава те са и най-многочислената, и политически най-активната част от иначе разнородното ù население. Българското съдържание и облик както на въстанието, така и на цялостното революционно движение в Македония и Одринско, е признато от всички – от османските власти, от останалите етнически общности и балканските съседи. Не правят изключение и Великите сили, които по това време ревниво бранят наследството на Османската империя. Техните дипломати и журналисти описват не само нарастващото влияние на Българската екзархия. Във фокуса им все по-често попадат действията на революционната организация, чиято активност в началото на XX век се превръща в истинска заплаха за многовековната империя. 

В началото на XX век споменът за Съединението от 1885 г. не е толкова далечен. Затова и свои, и чужди са наясно с естествената посока на исканата пълна автономия на Македония и Одринско – към едно следващо Съединение. Тъкмо заради това геополитическият вихър се обръща срещу въстанието. През лятото на 1903 г. сънародниците ни в Македония и Одринско плащат цената на устрема си към свобода с хиляди човешки жертви, материални и морални опустошения. За да се спасят от изтребление, над 30 хил. бежанци търсят подслон в Родината - майка. 

2 август е символ. На тази дата преди 120 години хиляди въстаници хвърлят мост към основните ценности, които движат демократичния свят днес – граждански свободи и равноправие на всички хора без разлика на етнос, религия, пол и занятие. Ние, техните наследници, сме призвани да браним тези ценности  и да ги предадем на нашите деца, които да ги пренесат в бъдещето. 

Слава и поклон пред паметта на героите от Илинденско-Преображенската епопея, отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия!