Близо половината от обществото ни смята, че родителите носят основната отговорност за сигурността на децата в Интернет, сочи проучване на „Тренд“ по поръчка на ССИ
Българинът масово не знае кои институции у нас отговарят за киберсигурността (69%), а при кибератака би им гласувал доверие почти колкото на близките и приятелите си. Това показва „КИБЕР ЗДРАВЕ БЪЛГАРИЯ 2023“ – първото в България национално представително проучване по тази тема. Нагласите на обществото по въпросите на киберсигурността са изследвани от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на Съюза за стопанска инициатива. Изследването е проведено сред 1001 пълнолетни лица в периода 03.07-07.07.2023г.
„Данните от изследването са от полза както за бизнеса, чиито представител е ССИ, така и за цялата общественост, институции и медии. Резултатите, ясно показват, че българите имат киберкултура що се отнася до осъзнатата нужда от повече осведоменост по темата“, заяви Кузман Илиев - председател на Съюза за стопанска инициатива. Той добави, че в киберсигурността, както в повечето сфери, един от основните приоритети е превенцията на риска. Ето защо ССИ инициира и реализира това първо за България проучване.
Изследването обобщава общата информираност на обществото относно киберсигурността, мерките за сигурност на българина в онлайн пространството, запознатостта на обществото със заплахите и рисковете в Интернет и превенцията на киберпрестъпленията.
Красимир Симонски от Съюза за стопанска инициатива отбеляза, че нивото на познания за киберсигурността на индивидуалния потребител определя нивото на информираност по темата на корпоративния потребител.
„Обществото ни, доказват го и данните, има сериозна необходимост от много информация по отношение на киберсигурността”, сподели при представянето Евелина Славкова от „Тренд“. Тя допълни, че българинът не е запознат с въпросите на киберсигурността. „Всички много внимаваме с пин кодовете на банкоматите, но в Интернет спокойно качваме снимки, локации и друга различна информация за себе си“, продължи социологът. И добави, че добрата новина е, че голяма част от обществото иска да се осведоми за киберсигурността и хората са готови да инвестират време, енергия и ресурси.
Ниското ниво на осведоменост на българина по въпросите на киберсигурността се допълва от висок процент на непознаване на отговорните институции. Получените данни са важни за формирането на ясни послания и политики от страна на държавата, категорични са представителите на властта.
„Всеки 20-ти българин е жертва на кибепрестъпление. Те са потърпевши именно защото не са осведомени как да се предпазят и често дори не го осъзнават“, заяви комисар Владимир Димитров- началник на отдел „ Киберпрестъпност“ в ГДБОП. Той разказа, че ежедневно получават средно около 30 сигнала за близо 15 различни видове кибепрестъпления.
„Криптирането на информация и искането на откуп, измамата „сменен iban“, инвестиционните измами, романтичните измами чрез фалшиви профили в социалните мрежи са сред най-честите киберпрестъпления. На всеки 4 дни се появява българска компания, загубила стотици хиляди евро вследствие на киберпрестъпления“, допълва ком. Димитров.
„Резултатите ясно показват, че има широко поле на действие и сътрудничество, в което трябва да се обединят институциите и неправителствения сектор в полза на обществото и неговата информираност по темата“, категоричен бе Георги Станков, началник дирекция „Стратегии политики в кибесигурността“ в Министерство на електронното управление.
Явор Колев заяви, че киберсигурността е първостепенна задача ,която стои пред цялото общество. „Не трябва да се неглижира ролята на бизнеса. ”Пази детето в Интернет” е пример за социално отговорна кампания в тази сфера. Ние вече сме обхванали над 130 000 деца в цяла България. Самите те споделят, че родителите им не се интересуват и не знаят какво правят децата им в Интернет. Ето защо кампанията ни продължава в насока на образоване и изостряне на вниманието на родителите към проблема“, добави киберекспертът.
Светлин Илиев, председател на Българската асоциация по киберсигурност бе категоричен, че публично-частното партньорство в сектора на киберсигурността е от фундаментална важност.
„Мога да дам конкретен пример с Европейски цифров иновационен ”Тракия” – най-големият дигитален партньорски проект на ЕК, финансиран в България. Той е в комплексна услуга на обществото – на малкия и средния бизнес, на гражданите. Войната вече е и в киберпространството и трябва да сме подготвени за нея“, допълни той.
Експертът по киберсигурност Кирил Григоров също се включи с коментар на данните: „Във физическия свят когато има проблем, инстинктите ни са доста добре иградени, докато в дигитална среда трудно се ориентираме в обстановката. Много важно е да знаем кои са правилните хора, които могат да ни помогнат“. Той добави, че взаимодействието между институции, неправителствен сектор и представители на бизнеса би било гаранция за стратегическо развитие на киберсигурността в страната.
„Киберсигурността е проблем на всеки един от нас и проблем, който тепърва ще се задълбочава. Развиват се технологиите, развиват се и киберпрестъпленията. Съществуват, за щастие, и решения-обучения, образование, превенция на риска. Има и технически решения: кибезастраховането и застраховането като финансов инструмент за превенция на киберпрестъпността. Ето защо съм оптимист и вярвам, че благодарение на тях ще можем все по-успешно да се справим с предизвикателствата“, добави Григоров.
Подробна презентация на "Тренд"
