site.btaДокументалният филм „Ваклуш“ с безплатна прожекция в Ловеч

Събитието на 13 юли  в кино „Космос“ е посветена на 100-годишнината от рождението Ваклуш Толев

След премиерата на „София филм фест“ „Ваклуш“ е най-гледаният документален филм на фестивала и сега гостува с прожекции в цялата страна, включително в Ловеч. Прожекцията ще се състои на 13 юли, четвъртък, от 18:00 часа в кино „Космос“. Входът е свободен.

Документалният филм „Ваклуш“ е сниман в периода 1998 - 2022 г. и съдържа непоказвани архивни кадри от живота на известния духовен водач и учител Ваклуш Толев. Филмът е посветен на 100-годишнината от неговото рождение и представлява разказ за житейския път и идеите на една от най-енигматичните личности на България.

Автор на „Ваклуш“ е Николай Василев – един от най-изявените режисьори документалисти в България. Срещата му с Ваклуш Толев е поставила началото на близо 20-годишно заснемане на уникални документални кадри от живота на духовния Учител, чиито идеи, според режисьора, ще променят света.

В документалната лента зрителите ще видят Петър Стоянов – президент на България в периода 1997-2002 г., д-р Илко Семерджиев –  министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г., проф. д-р Мария Славова – юрист и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Огнян Минчев – политолог и доктор на социологическите науки, проф. Иван Желев – богослов, доц. д-р Иван Бъчваров – физик и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, доц. д-р Кирил Коликов – математик и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски, Бойко Станкушев – журналист и др.

Ваклуш Толев, известен като Учителят на Мъдростта, е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика. Преминал през затвори и лагери на комунизма, той твърди, че страданието не съществува, то е развитие. Преследван от репресивния апарат на Държавна сигурност като „враг на народа“, учи, че няма зло – то е нееволюирало добро. С премеждия завършва богословие, но за него човекът не е грешник, както учат религиите, а е бог в развитие. След промените в България е поканен да преподава в Пловдивския и Софийски университети. Там в лекциите си по историята на духовното знание често напомня надписа на делфийския храм „Познай себе си и ще познаеш боговете и света“. Той самият преживява това познание и формулира свое учение, което нарича „Път на Мъдростта“.

Николай Василев е сценарист и режисьор, изключително активен в намиране на вълнуващи герои и сюжети. За филма му „Приказки“ е удостоен през 2010 г. с наградата „Jameson“ на София филм фест за най-добър български късометражен филм. В творческата му биография има още десетки наградени филми, които могат да бъдат описани като вдъхновяващи: „Добрият самарянин“, „Пътят към Тива“, „Високо“, „Добрият Ад“, „Резервни крила“, „Осенение“ и др.

През 2019 г. филмът му „Формулата на Тео“, посветен на известния учител по физика от Казанлък Теодоси Теодосиев, се превърна в знамение, което пълнеше киносалоните не само в България, но и извън границите й. През 2021 г. Николай Василев представи „Да бъдеш Майстора“, вълнуващ портрет на Владимир Димитров Майстора, както и своя последен филм „Гладиатор“ посветен на двукратния олимпийски шампион Боян Радев.

***

Ваклуш Толев: Няма страдание – има развитие, няма зло – има нееволюирало добро

“Ваклуш” – най-гледаният документален филм на “София филм фест” 2023  с премиера в Ловеч на 13 юли от 18:00 часа в кино „Космос“. Входът е свободен.

Филмът е посветен на 100-годишнината от рождението на известния духовен водач и учител Ваклуш Толев – една от най-енигматичните личности на България. Сниман е в периода 1998-2022 г. и разказва за житейския път и идеите от живота му с много непоказвани архивни кадри. 

Във филма участват Петър Стоянов – президент на България в периода 1997-2002 г., д-р Илко Семерджиев – министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г., проф. д-р Мария Славова – юрист и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Огнян Минчев – политолог и доктор на социологическите науки, проф. Иван Желев – богослов, доц. д-р Иван Бъчваров – физик и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, доц. д-р Кирил Коликов – математик и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски, Бойко Станкушев – журналист и др.

Николай Василев е сценарист и режисьор, изключително активен в намиране на вълнуващи герои и сюжети. За филма му „Приказки“ е удостоен през 2010г. с наградата „Jameson“ на София филм фест за най-добър български късометражен филм. В творческата му биография има още десетки наградени филми, които могат да бъдат описани като вдъхновяващи: „Добрият самарянин“, „Пътят към Тива“, „Високо“, „Добрият Ад“, „Резервни крила“, „Осенение“ и др.

През 2019 г. филмът му „Формулата на Тео“, посветен на известния учител по физика от Казанлък Теодоси Теодосиев, се превърна в знамение, което пълнеше киносалоните не само в България, но и извън границите й. През 2021г. Николай Василев представи „Да бъдеш Майстора“, вълнуващ портрет на Владимир Димитров Майстора, както и своя последен филм „Гладиатор“ посветен на двукратния олимпийски шампион Боян Радев. 

Ваклуш Толев е роден в пловдивското село Поповица, на 7 януари 1923 г., което по тогавашния календар е било денят на Рождество Христово. Бил необичайно будно дете, а като младеж става изявен патриот и антикомунист. Записва се да учи право в Софийския университет, но след 9 септември 1944 г. e изключен по идеологически причини. Изправен е пред Народния съд заради възгледите си и офицерския си чин в българската царска армия. Пред съдниците си заявява, че докато е жив, с всички сили ще се бори за пълното унищожение на комунистическата идеология. За тази дързост е осъден на доживотен затвор - тоталитарната власт предпочитала да пречупва такива хора за назидание, вместо просто да ги премахва. Изпратен е за няколко години в лагера в Белене, престоява и в почти всички затвори в страната.

На 28 години, в Кърджалийския затвор, преживява духовно пробуждане, за което по-късно ще каже, че “не е преувеличение, че можеш да държиш Земята в ръката си”. Също така намира начини да изучава различни езици, както и да пише поезия, драми, философски есета. Освободен е след приетата амнистия за политически затворници през 1956 г. Излиза не с огорчение и желание за отмъщение, а с идеи като няма страдание, има развитие и няма зло, има нееволюирало добро.

След освобождаването си е в чести сблъсъци с репресивния апарат на Държавна сигурност. Следен е и е задържан многократно, трудно успява да си намери работа и да се задържи на нея за повече от няколко месеца. Въпреки това успява да кандидатства и завършва богословие в Духовната академия в София само за 18 месеца. След това работи като библиотекар в Пловдивската митрополия, където организира уникална за времето си изложба с ценни икони от цялата епархия.

След 10 ноември 1989 г. Ваклуш Толев получава покана от страна на демократичните сили да стане депутат, но отказва, защото има осъзната духовна мисия. “Проблемът не е в демокрацията, а в свободата. А свободата не е въпрос на измерение, а на поносимост!”, казва по този повод по-късно той.

Започва да изнася публични лекции в цялата страна, в продължение на няколко години води курс по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Основава своя школа, наречена “Път на Мъдростта”. Лекциите му се публикуват под формата на списание "Нур" – нетленна светлина. Издава и няколко книги – “История и теория на религиите” в три тома, преиздавани три пъти досега; “Духовните дарове на България” в два тома, посветени на историята на българската духовност; “Седемте Лъча на еволюцията” – един нов поглед върху езотеричното знание; “Беззаветен Завет”; стихосбирката “Разпилени бисери” и др.

В своите лекции Ваклуш Толев интерпретира достиженията на световната култура през собствена призма. Оригиналният му прочит на историята и теорията на религиите почива на няколко негови фундаментални идеи, които развива под формата на самостоятелно Учение, наречено Път на Мъдростта.

В основата на учението на Ваклуш Толев стои прозрението, че в човека е вложен огромен потенциал, който трябва да се събуди и приложи.

Ваклуш Толев определя учението си нито като наука, нито като нова религия. Мъдростта, която е интуиция и рефлекс за истина, съчетава постиженията и на двете – ума и сърцето. Бог и еволюцията не си противоречат, убеден е той. Според него отделно от представата за Бог, която е културно обусловена и се променя във времето, Бог все пак има, но е вътре в човека. Това е и основната концепция в учението му – че човекът е бог в развитие. 

На 9-ти декември 1998 г., по случай 50 годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека, по идея на Ваклуш Толев е изпратено официално писмо до Комисията по правата на човека към ООН с предложение за защита на душата на човека.

Ваклуш Толев приключва земния си път на 27 ноември 2013 г., на 90-годишна възраст. Приживе често подчертава, че за него не е важна биографията, а вътрешната характеристика, че фактите са гробари на истината. Как самият той би искал да бъде запомнен, разбираме от следния стих-епитафия, публикуван в стихосбирката му "Разпилени бисери":

"Тогава нека моят гробен камък,

където пътникът ще иска да чете,

да няма надпис, щото дух и пламък,

е бил моят път и мойто битие"