site.btaОбщина Сопот с 12-та спечелена съдебна битка срещу държавата

В свое изявление днес заместник-кметът на община Сопот инж. Николай Новаков запозна представителите на медиите с Решение номер: 7149/28.06.23г. на Върховен административен съд, което е окончателно. Делото е срещу РИОСВ – Пловдив и касае възстановяване на отчисления по Закона за управление на отпадъците за 2021 г. Размерът на сумите, които РИОСВ трябва да плати на община Сопот е 224 318. 85 лв. и разходи по делото – 10 965 лв. Според Новаков и във връзка с Решение номер 255 на Общински съвет – Сопот тези средства са целеви и могат да се използват само по дейности, определени от местния парламент. 

Заместник-кметът смята, че с върнатата сума, заедно с тази, която общината ще отчисли за 2023 г. могат да бъдат поставени още 12 точки за контейнери за разделно сметосъбиране. Той предвиди възможност за поставяне на 6 нови точки до 15.10.23 и още 6 до 31.12.23 г. Поставянето на новия тип контейнери подобрява градската среда и намалява дългосрочно разходната част за депониране на отпадъците. Кметът на община Сопот Деян Дойнов ще входира докладна записка до края на следващата седмица, за да може Общинския съвет да вземе  решение. Новаков напомни, че по предишното решение за вече изградените 6 точки, докладната не бе подкрепена от председателя Нели Пенева, зам. председателя Станислав Стоенчев и съветници от групата, представляваща интересите на Веселин Личев. 

Заместник-кметът каза, че тази победа е на всички жители на община Сопот.

РЕШЕНИЕ

№ 7149

София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР ТОДОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСЕН ВАСИЛЕВ
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
 
при секретар
Светла Панева
и с участието
на прокурора
Илиана Стойкова
изслуша докладваното
от председателя
Тодор Тодоров
 
по административно дело № 7659 / 2022 г.
 
Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Сопот против решение № 1104 / 15.06.2022 г. по адм. дело № 1185 / 2022 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), § 60, ал.2, изр. второ от Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в редакцията му след измененията, публикувани в ДВ, бр. 17 / 01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г. и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.

С решение № 1104 / 15.06.2022 г. по адм. дело № 1185 / 2022 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Община Сопот срещу отказа на директора на РИОСВ – Пловдив, обективиран в писмо с изх. № УО – 662 – 1 от 18.04.2022 г. Присъдил е разноски. Приел е, че с изменението на §60, ал.2 ПЗР ЗИД ДОПК (изм. ДВ, бр.17 / 01.03.2022 г.) не се променя срока за вземане на решения от общинските съвети за разходване на средствата от месечните обезпечения и отчисления по чл. 60, ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1 от Закона за управление на отпадъците. Административният съд е тълкувал процесните нормативни изменения като възможност за общините да ползват процесните средства само за 2022 г., тъй като срокът за 2021 г. е останал непроменен – до 31.12.2021 г.

Решението е неправилно.

По делото е установено, че с решение № 255, взето с протокол № 43 от редовно заседание на Общински съвет Сопот, проведено на 29.03.2022 г. е дадено съгласие месечните обезпечения и отчисления за 2021 г. и 2022 г. по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците да се разходват чрез вътрешни компенсаторни промени за дейности, свързани с управление на отпадъците на територията на Община Сопот, посочени в Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.

С писмо изх. № С – 1463 от 01.04.2022 г. Община Сопот е поискала от директора на РИОСВ – Пловдив постъпилите отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за 2021 г. в размер на 224 318,85 лева да бъдат възстановени по банковата сметка на Община Сопот.

С писмо изх. № УО – 662 – 1 / 18.04.2022 г. директорът на РИОСВ Пловдив е уведомил общината, че решенията на общинските съвети за разходване на средства по чл. 60 и чл.64 ЗУО чрез вътрешни компенсирани промени, взети през 2022 г., не могат да се отнасят за натрупаните средства през 2021 г., тъй като същите са по установените специални правила на ЗИД на ДОПК и ангажират разходването на натрупания финансов ресурс по чл. 60 и чл.64 ЗУО само през 2022 г..

Обективираният в оспореното писмо - отказ на директора на РИОСВ - Пловдив да възстанови средствата по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО има белезите на властническо волеизявление и законосъобразно е проверявана по съдебен ред неговата законосъобразност.

Съгласно чл.60, ал.1 от ЗУО, за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. За осигуряване на обезпечението е отговорен и всеки ползвател на депото, като ежемесечно превежда на собственика на депото дължимите средства за осигуряване на обезпечението на база на количествата отпадъци, които е депонирал. Нормите от чл.64, ал.1-4 от ЗУО определят, че за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2, които имат за цел да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване. Отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно.Натрупаните средства се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци.

С §58 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) е въведено изключение от правилото, че обезпеченията по чл. 60, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУО и отчисленията по чл. 64, ал.1 от ЗУО се превеждат по съответната сметка на РИОСВ или по такава със специално предназначение и за 2020 г. е регламентирано, че тези средства остават по сметка на общината, която ги е събрала, т. е. не се дължи превеждането им към РИОСВ. Предвидено е, че когато средствата вече са били преведени на РИОСВ, то последната дължи възстановяването им в срок до 31.01.2021 г. като възстановените средства се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешно компенсирани промени, без да се изменя приетия от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.

За месечните обезпечения и отчисления за 2021 г., които предстои да бъдат внасяни след влизане в сила на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) §60 предвижда те да могат да се разходват по решение на общинския съвет, т. е. в рамките на годината (2021 г.) и ако не бъдат разходвани дължимите суми да бъдат внесени по сметката на РИОСВ до 31.12.2021 г. В тази връзка е въведено и допълнително изключение, че макар да става въпрос за месечни вноски, предвид специалната уредба, приета с §60, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) не се дължи лихва върху дължимите суми за периода от 1 януари до 31 декември 2021 г.

Разпоредбите на §58 и §60 ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) в тази си редакция са действащи до 31.12.2021 г., към която дата дължимите обезпечения и отчисления по чл. 60, ал.2, т.1 и т.2 и по чл. 64, ал.1 от ЗУО, ако не са били разходвани през годината по решение на общинския съвет, е следвало да бъдат преведени на РИОСВ по сметката за чужди средства.

С § 8 от Закон за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обн. в ДВ., бр.17 от 01.03.2022 г., в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.; изм., бр. 23 от 2021 г.) в преходните и заключителните разпоредби са направени изменения и допълнения, с които в § 60, ал. 2 се създава ново изречение, второ по ред със следното съдържание: "Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г.".

В своята нова редакция в §60 ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 17/2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) е предвидена възможност и за възстановяване на внесените средства за 2021 г., за което се изисква решение на общинския съвет за разходването им. Очевидно е, че такова решение няма как да е взето през 2021 г., каквито са мотивите на административния орган, за да откаже на Община Сопот възстановяването на средствата за обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за 2021 г., тъй като ако то е било налице през 2021 г. то средствата щяха да останат по сметката на общината по реда на §60, ал.1 от ЗИД на ДОПК в редакцията му до 01.01.2022 г., а щеше да липсва и основание за внасянето им (дори и със закъснение) и след 01.01.2022 г. по силата на § 60, ал. 2, изр. второ, in fine от ЗИД на ДОПК в редакцията му от 01.01.2022 г. По тези съображения решението на Общински съвет Сопот не може да намери приложение само за средствата за 2022 г., тъй като ако през 2022 г. бъде взето решение от общинския съвет досежно средствата за 2022 г., то тези средства въобще няма да подлежат на внасяне по сметката за чужди средства на РИОСВ.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на направеното тълкуване могат да бъдат посочени и мотивите на вносителя на проекта на ЗИД на ЗКПО, че разпоредбата запазва основното си съдържание като е удължено действието й и за 2022 г. В тях е посочено следното: "Предлага се създаване на специална разпоредба, осигуряваща възможност месечните обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. да остават по сметка на общината, която ги е събрала, и да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Предложението е свързано с продължаващата извънредна епидемична обстановка, която с Решение от 24.11.2021 г. на Министерския съвет беше удължена до 31.03.2022 г. В тази връзка и с цел подкрепа на усилията на общините за овладяване и преодоляване на последиците от Ковид — кризата, се предлага и през настоящата 2022 г. тези собствени средства на общините да не се блокират по сметки на Регионалната инспекция по околната среда и водите, а да могат да се ползват по решение на общинските съвети за дейности свързани с управление на отпадъците. По този начин ще се осигури и необходимата по-голяма гъвкавост и оперативност при ползването от общините на отчисленията и обезпеченията по Закона за управление на отпадъците."

Законодателят е разрешил на общините да използват средствата по чл.60 и чл. 64 ЗУО през 2021 г., като с приетата промяна в нормативната уредба е предоставил и допълнително възможност, ако тези средства не са били разходвани по реда на §60, ал.1 от ЗИД на ДОПК през годината и са внесени към 31.12.2021 г. по сметката на РИОСВ да бъдат възстановени на общината в срок до 30.04.2022 г. ако бъде взето нужното решение от общинския съвет.

В настоящия случай не се спори, че в рамките на 2021 г. Общински съвет Сопот не е вземал решение и не е намерила приложение нормата на §60, ал.1 от ЗИД на ДОПК и дължимите суми за обезпечения и отчисления по ЗУО са били внесени по сметка на РИОСВ. След обнародване на измененията в §60, ал.2 от ЗИД на ДОПК в ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г. и предоставената възможност за възстановяване на общината на внесените средства за 2021 г. Общински съвет Сопот е взел решение от 29.03.2022 г. за използването им чрез вътрешни компенсирани промени за посочените в решението дейности. Община Сопот е отправила своевременно (преди крайния срок 30.04.2022 г.) искането за възстановяване на средствата за 2021 г., с което са изпълнени всички предпоставки на §60, ал.2 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 г.) и директорът на РИОСВ – Пловдив неоснователно е отказал възстановяване на процесните средства.

По изложените съображения като е отхвърлил оспорването на Община Сопот срещу писмо с изх. № УО – 662 – 1 от 18.04.2022 г. на директора на РИОСВ – Пловдив, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно решение, което при наличие на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, следва да бъде отменено. Преценявайки ангажираните по първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият касационен състав намира, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т.4 АПК, а преписката изпратена на административния орган за издаване на акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Съобразявайки изхода на правния спор в тежест на РИОСВ – Пловдив следва да бъдат поставени заявените от жалбоподателя разноски, които за първата инстанция съгласно приложения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие № 14382 / 27.05.2022 г. възлизат на сумата от 6250,00 лева, а за касационната при липса на списък по чл. 80 ГПК съгласно договор за правна защита и съдействие № 14390 / 25.07.2022 г. в размер на 4690,00 лева и 25,00 лева ДТ.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1104 / 15.06.2022 г. по адм. дело № 1185 / 2022 г. на Административен съд – Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на Община Сопот изричен отказ, материализиран в писмо с изх. № УО – 662 – 1 от 18.04.2022 г. на директора на Регионална Инспекция по околната среда и водите – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Административен съд – Пловдив, който при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела да изпрати преписката на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив за произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Регионална Инспекция по околната среда и водите – Пловдив да заплати на Община Сопот сумата от 10965,00 (десет хиляди деветстотин шестдесет и пет) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА