site.btaСлово на генералния директор на БТА Кирил Вълчев при откриването на медийната среща

В мястото, времето, участниците и темата на Осемнадесетата световна среща на българските медии има толкова много символи, че ми е трудно да избера накъде да поема с първите думи при откриването й.

Срещаме се в Казанлък в Розовата долина, която е и Долината на тракийските царе, по време на Празника на розата, който се отбелязва тук от 120 години.

Откриваме срещата на 2 юни – Деня на българския национален герой и поет Христо Ботев и на падналите за свободата на България. А се събрахме вчера на Международния ден на детето – 1 юни.

Представени са 33 държави. Участници в срещата са 40 български медии – 26 от 15 държави извън България на три континента (Европа, Америка и Австралия) и 14 от България, както и 3 обединения на журналисти и медии и журналистическия факултет на най-старото българско висше училище – Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Гости на срещата са чужди журналисти от националните новинарски агенции на 18 държави – партньори на БТА. Ще се обърнат към нас вицепрезидентът при откриването и президентът при закриването, министри, чиито имена до последния момент можеше да бъдат сменени заради политическия момент между служебно и евентуално редовно правителство, както и поетът с текста на емблематичната песен за българската роза, чието дълголетие се простира отвъд политическите моменти в три Българии – царство, социалистическа и демократична република.

Темата на срещата е „Свобода и медии“.   

Откакто на предишната ни среща в Йерусалим и Тел Авив решихме да се съберем тук и сега, се колебая откъде трябва да почерпя идея за думите при откриването на това наше събиране – от българската роза, безспорния символ на страната ни; от 120 годишния неин празник в Казанлък, който е само 5 години по-млад от БТА, чиято 125 годишнина отбелязахме на 16 февруари; от някоя поучителна история за казанлъшките розопроизводители и търговци; от легенда за траките; от Ботев и героите, паднали за свободата на България; от децата, чийто празник беше вчера; от общността на събралите се български медии от цял свят; от добре дошлите приятели в България, някои от които от земи също свързани с розата; от актуалните политически вълнения, предизвикани от хората във властта, които винаги са се обръщали към нас на срещите ни; от темата за медиите и свободата.

На човек винаги е трудно, когато трябва да направи избор. Имало е времена в България и днес има места извън България, където при откриване на такива събития няма колебания, защото отнапред е ясно какво и доколко може да се каже.

Но свободата е именно възможност за избор.

Събираме се в Казанлък след двете срещи в Рилския манастир и Йерусалим, където имахме възможност да поговорим за присъствието в медиите на вечни ценности като истината и спасението. Естественото продължение е разговорът за избора, който Бог е дал на човека да следва или не тези ценности с думите Му, предадени в Евангелието – „Ако иска някой да дойде след Мене …“ без да задължава никого да го направи.

Днес България е свободна страна, защото българите имаме възможност непрекъснато да правим избори в живота си. Възможност, която не навсякъде имат съвременниците ни по света и не винаги в историята са имали предците ни като дори са нямали достатъчно информация, за да правят правилни избори (например, имало е времена, в които част от новините на БТА са били в секретни бюлетини с право да ги четат малцина властимащи).

А свободата на медиите означава на тяхната достъпна за всеки територия да се оглеждат като в огледало тези избори, включително и грешните. Греховете също са факт, включително и лъжата. И затова медиите трябва да показваме когато някой е избрал да не казва истината или да прави други грешни неща.

А свободни общества като нашето не трябва да заприличват на тези, които отричаме като забраняваме, ограничаваме, цензурираме, заличаваме цели медии или част от съдържание в тях, когато не сме съгласни с грешните избори, които са направили. Нещо повече, трябва да помагаме на журналистите в медиите, които – за разлика от инфлуенсъри, блогъри или просто хора с мнение в социалните мрежи – носят редакционна отговорност за своята работа. Това означава и винаги да знаем източника на информацията, за да се ориентираме дали ни лъжат.

Медиите носим голямата отговорност да осигуряваме на аудиторията възможност да прави всекидневни избори, които включват и избор между истината и лъжата, между грешното и праведното. И – след като сме дали фактите – да им помагаме този избор да е основан на истината и така да е полезен за живота и спасителен за душите.

Новинарските агенции като БТА и тези на нашите гости от 18 национални новинарски партньорски агенции, които поканихме на нашата среща и Празника на розата, са призвани да осигуряват колкото се може повече факти. Останалите медии, представени тук от български медии от целия свят, имат мъчната задача да помагат човек да се ориентира в морето от верни факти – включващи изречени и истини, и лъжи – и да избира полезното за него и обществото.  

Какво прави БТА, за да даде повече възможности за избор на българските медии в България и по света и на чуждите партньорски новинарски агенции?

Повече от година достъпът до информациите на български и английски език на БТА е свободен. Всяка медия може без да плаща да ги използва и публикува като цитира БТА за източник. Защото знанието за днешния ден не е продукт на пазара, а човешко право както правото на образование за натрупания от хората опит от вчера. Затова медиите трябва да бъдат третирани като училищата и обществото чрез държавата всячески да ги подпомага, включително да подпомага българоезичните медии по света.

Такава помощ за всички медии България осигурява чрез БТА с разрастваща се мрежа от постоянни кореспонденти в страната и на Балканите и сред българските общности по света, каквато мрежа за много медии е непосилна.

Както непосилно за много медии в България е осигуряваната от БТА информация от света, което изисква пари за абонаменти, превод и редактиране на новини от глобални агенции, както и за осъществяване на контакти и уговаряне на постоянен обмен на новини с национални агенции.   

БТА дава възможности и за свободен избор от всички медии на новини от сфери, в които на много медии им е трудно да поддържат повече репортери и редактори – икономика, култура, образование, наука, както и за новини от българите извън границите на България в рубриката „БГ Свят“.

Най-сетне в БТА работим дългосрочно за осигуряването на лесен достъп за всички медии до архивите, които съдържат новините от всеки ден на България през 125 годишната история на агенцията, защото свободата означава и да имаш избор да учиш уроците от миналото.

И тук е моментът да се върна към колебанията, с които започнах, с кой от многото поучителни символи на времето, мястото, участниците и темата на нашата среща да я открия. И да не правя такъв избор, защото всъщност на нас в БТА най-много ни приляга не да правим избор, а да дадем възможност за избор от много възможности.

Ако започнем с розата – в нея можем да видим не само символа на България, но и връзката й с останалия свят, защото нейната история преминава през много от страните, от чиито национални новинарски агенции имаме гости тук днес. Рисунки на рози има на стенописи в двореца в Кносос на гръцкия остров Крит от 3700 години преди Христа и в италианския Помпей от I век след Христа. Първото споменаване на розовата вода е през IX век от Персия, днешен Иран, а през XVII век пак там вече дестилират розово масло. През X век розовата вода е пренесена в Испания. От Турция роза дамасцена идва в България. Оттук стига до нови места като град Джос в нигерийския щат Плато, където в началото на този век нигерийски бизнесмени, завършили висше образование в България, поддържат насаждения от българска маслодайна роза. В Ханой във Виетнам правят фестивал на българската роза. А Казанлък е побратимен град с други градове на розата като Блида в Алжир.

Ако започнем тази среща с историята на казанлъшките розопроизводители – в нея можем да видим най-красивото от успеха на българите. Още преди България да бъде отново свободна държава в средата на XIX век в Казанлъшко има 1271 казана за варене на розово масло. Първата търговска къща за износ на розово масло на Димитър Папазов има представителства в Цариград, Париж, Лондон и Ню Йорк. Фирмата на Петко Орозов търгува в Русия, Австро-Унгария и Франция. А след Освобождението Кънчо Шипков стига годишно до износ на 1600 килограма розово масло и участва с щанд в световните изложения в Париж, Лондон и Чикаго, където Алеко Константинов в пътеписа „До Чикаго и назад“ разказва как представителят на фирмата на Шипков „преподава география по картата, като почва уроците си от Цариград … сетне прескочи до нашата столица, сетне обиколи с бастуна си границите на България и се спре в Розовата долина, която той за по-голям ефект е прекръстил на „тъй наречения земен рай“. Този успех на предприемчивите и работливи българи няма срок на годност както няма и самото розово масло.   

Ако започнем срещата си с Празника на розата – в него можем да видим свободата на отпадналите ограничения на делника, а в 120-та му годишнина са онези традиции, които държат българите заедно. За тях можете да прочетете в последния брой на списание ЛИК на БТА, събрал новините за празника от бюлетините на агенцията.

Ако започнем с някога живелите в тази долина траки – от тяхната история можем да почерпим опита на народ без писменост, за който знаем от описанията на другите за него. И да разберем колко са важни вложенията в медиите, които сега пишат в новините си историята на българите в България и извън границите й, за да не остават само чужди свидетелства за днешния ни ден.

Ако започнем от намаляващия брой на българските медии по света, от които почти всички жизнеспособни участват в тази наша среща - това трябва да ни напомни, че България трябва да намери траен механизъм да ги поддържа, защото те пазят българските традиции и език сред българите по света. И особено силна трябва да бъде тази поддръжка за българите в страни в беда като войната в Украйна или загубили подкрепата на местната държава както наскоро Австралия спря българската програма по общественото си радио.

Ако започнем от политическите вълнения на днешните българи – в тях по-добре да видим разгорещените дебати за бъдещето на една демократична България, в която изборите са на често като в Италия, а редовно правителство се реди дълго като в Белгия, към чиито демократични примери се стремяхме.

Ако започнем от днешния Ден на Ботев от когото знаем, че свободният не умира - това трябва да ни напомни, че само свободните медии съхраняват паметта от днешните новини за утре, както ботевите вестници продължаваме да четем и сега.

Ако започнем от Деня на детето, на който вчера се събрахме в Казанлък – можем да видим онова предизвикателство пред медиите да достигат до децата и младите по такъв начин, че да развиват естествения им интелект, за да не изчезне човекът, заместен изцяло от изкуствения интелект. Защото изкуственият интелект никога няма да може да различи истината от лъжата след като винаги ще зависи от това на какво го е научил първоначално някой човек – на истина или на лъжа.

А можем да започнем и със стих за розата, който помним от детството си – от някоя народна песен, за вазовия трендафил или за „една българска роза“, която каним да вземе добре дошлият приятел в България, за да му напомня „за Балкана, за морето и за всички нас“. Защото, въпреки че тук сме се събрали журналисти, трябва да признаем превъзходството на поетите, които със стиховете си се грижат за вечното в нашите души.

Затова и поканихме тази наша среща да открие поетът Найден Вълчев, автор на текста на песента „Една българска роза“, която ще си припомним в изпълнението на Паша Христова преди да чуем неговото обръщение към Осемнадесетата световна среща на българските медии в Казанлък.