site.btaСъд на Европейския съюз: Решение по дело С-608/21

Заподозрени и обвиняеми трябва да разполагат с информация за основанията за задържането си още при самото задържане или непосредствено след това
Това прие днес в решението си по дело С-608/21 Съдът на ЕС.
Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, във връзка с тълкуването на Директивата относно правото на информация в наказателното производство1.

Казусът
Предмет на разглеждане пред Софийски районен съд е жалба срещу 24 часово задържане по ЗМВР на XN, заподозрян в извършването на престъпление. Като правни и фактически основания за задържането, в заповедта, издадена от Второ РУ на СДВР, е посочена единствено съответната разпоредба от ЗМВР (член 72, алинея 1, точка 12) и „нарушаване на обществения ред“. В производството по оспорване на законосъобразността на задържането от XN пред съда са представени докладни записки на полицейски служители, съдържащи информация, че през 2020 г., като участник в протестни действия пред сградата на Народното събрание в София, XN се опитал да премине през полицейски кордон, нанасяйки удари с ръце и крака по щитовете на полицейските служители и отправяйки цинични реплики към тях (което наложило задържането му). Тези докладни записки не били предоставени на XN при задържането му или след това.

Преюдициалното запитване
Софийски районен съд иска да се установи дали правото на Съюза допуска основанията за задържане на заподозряно или обвинено в извършването на престъпление лице, да се съдържат в документи, различни от акта за задържане, които се съобщават на това лице само при евентуално оспорване на задържането пред съд.

Преценката на Съда
Най-напред, Съдът уточнява, че Директивата относно правото на информация в наказателното производство е приложима към разглеждания случай, доколкото издадената заповед за задържане е във връзка с данни за престъпление, за което заподозряното лице е било формално уведомено.
По нататък, Съдът припомня, че съгласно Директивата заподозрените или обвиняемите лица следва да бъдат уведомени за престъплението, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация следва да им се предостави „незабавно“ (не по-късно от техния първи разпит в наказателното производство от полицията или от друг компетентен орган) и то с всички подробности, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита, без да се вреди на разследването.
Съдът разяснява, че към общото задължение за предоставяне на информация относно престъпното деяние, се добавя и допълнителното задължение за предоставяне на информация относно основанията за арест или задържане в случаите, когато заподозрените лица или обвиняемите са арестувани или задържани.

По този начин се гарантира не само, че тези лица ще имат възможност да подготвят защитата си във връзка с престъпното деяние, но и че ефективно ще могат да упражнят правото си да оспорят законосъобразността на задържането или ареста, когато спрямо тях са предприети подобни принудителни мерки.
Именно, за да се гарантира посочената цел, информацията за основанията относно задържането на заподозрените или обвиняемите лица, съдържаща и описание на релевантните факти-време и място, форма на участие в престъплението и неокончателна правна квалификация, следва да им бъде предоставена възможно най-бързо, а именно в момента на задържането или в кратък срок след това.
Според Съда, обстоятелството, че актът за задържане не съдържа достатъчно информация относно фактическите и правни основания за тази мярка, не е пречка задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно законосъобразността на ареста или задържането си, стига данните, съдържащи се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на тези лица, да им позволяват да разберат тези основания.
Следователно документите, различни от акта за задържане, които съдържат необходимата информация относно основанията за задържането, трябва да бъдат съобщени възможно най-бързо на арестуваните или задържаните лица.
Накрая, Съдът приема, че правото на Съюза не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица едва при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на задържането или непосредствено след това.

1 Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OВ L 142, 2012 г., стр. 1).
2 Лице, за което има данни, че е извършило престъпление.